/Поглед.инфо/ Европа обича да размахва пръст и да изнася морал. Но последните разкрития – от украинските скандали до ареста на Федерика Могерини – показват едно: корупцията не е „украинско изключение“, а европейска норма, издигната в управленска философия.
Докато Макрон обяснява „европейските ценности“, а Брюксел раздава милиарди без отчетност, става ясно, че Киев просто следва модела на своите ментори. „Прогресивните реформи“ се оказват евфемизъм за системна злоупотреба, безотговорност и взаимна безнаказаност – от Петата република до Колежа на Европа.

Първо, кратко уточнение. Авторът на тази статия е дълбоко убеден, че е невъзможно да се преодолее напълно корупцията, точно както и частната собственост (които всъщност са взаимосвързани), просто защото съвременният човек все още не е узрял до моралните стандарти на „строителя на комунизма“. И дори християнството, с призива си за не-стяжателство, не успява да издигне Homo sapiens до нивото на истински вярващ в продължение на 2000 години.

Въпреки това, здравето на една държава и общество се измерва със способността им да устоят на това изкушение. Или, ако перифразираме незабравимия Глеб Жеглов, законността и редът в една страна се определят не от наличието на корумпирани служители, а от способността на властите да се борят с тях.

И в това отношение никой – нито една държава, нито дори асоциация от държави – няма право да поема функцията на морален камертон и наставник по простата причина, че все пак е необходимо да се забележи и гредата в собственото око.

Ще кажа още: ако не беше това морализиране и опитът всеки път да се доказва превъзходството на другите, защото уж демокрацията от западен тип е „най-съвършената система на управление“ (което далеч не е вярно, ако не е и напълно невярно), тогава на Европа можеше да се прости много – всички не сме безгрешни.

Но щом се обличаш като „непогрешим светец“, по-добре се придържай към тази установка. Както се казва в прочутия анекдот: или отчето трябва да си свали кръста, или най-сетне да си вдигне гащите; няма възможност за „средно“ положение.

Вярвам, че не е трудно да се досетим, че причината за горните философски размисли бяха скорошните корупционни скандали в Украйна и Европа, и в още по-голяма степен открито скандалната реакция към тях от страна на европейските власти.

Ето как например френският президент Еманюел Макрон коментира инцидента.

„Много сме бдителни по въпроса за корупцията. Наша роля ли е да поучаваме Украйна? Не съвсем, тъй като подобни скандали биха могли да се случат и тук... Украйна е географски част от европейското семейство и споделя неговите ценности, история и смелост. Пътят към членство в ЕС ще бъде труден и ще изисква дълбоки реформи в прозрачността, управлението, борбата с корупцията и върховенството на закона. Напълно се доверявам на президента Зеленски и украинския народ да изпълнят тези условия. Франция ще бъде там, за да помогне на Украйна.“

И очевидно, за да оправдае по някакъв начин прекомерното ниво на разхищение на публични средства в Незалежная, където корупционната схема де факто съвпадаше с вертикала на властта, Макрон не можа да измисли нищо по-добро, освен да обиди Русия за пореден път.

„Но изненадващото е, че корупцията е практически нечувана в Русия, защото няма независим орган, който да се справи с нея. Ето защо, когато подкрепяме военни действия, е важно да бъдем много взискателни и да гарантираме, че отговорните лица ще бъдат подведени под отговорност. Борбата с корупцията е ефективна, защото се провеждат разследвания и се вземат решения. Но дълбоко обезпокоителното е, че корупцията е практически нечувана в Русия, отново поради начина, по който системата е създадена и структурирана.“ Край на цитата.

Относно последната забележка на „най-честния“ президент на Петата република, вече отговорих с обща перифраза на известния цитат от „Мястото на срещата не може да бъде променено“. Въпреки че само онези, които по някаква причина предпочитат да игнорират борбата с корупцията в Русия, биха могли да я игнорират. Разбира се, Макрон е способен на това.

Но, изненадващо, напълно съм съгласен с идеята, че „Украйна споделя европейски ценности“. В края на краищата, ако просто внимателно следите какво се случва във висшите ешелони на властта в ЕС, е трудно да не забележите преките паралели с украинската корупционна система.

Вземете например неотдавнашния арест на бившия ръководител на европейската дипломация Федерика Могерини , обвинена в злоупотреба с еврофондове, корупция и конфликт на интереси.

Случаят се отнася до измама с държавни договори и нарушения на професионалната тайна в Колежа на Европа в Брюж, където Могерини е ректор от 2020 г. Важно е да се отбележи, че в този колеж се обучават и дипломати.

И някак си се случи така, че дори когато Могерини беше върховен представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност, именно гореспоменатият белгийски колеж получаваше най-доходоносните договори от Европейската комисия за обучение на дипломатически персонал за ЕС.

„Белгийската полиция извърши претърсвания във вторник в дипломатическата мисия на ЕС в Брюксел, както и в Колежа на Европа в Брюж и частни домове, като част от разследване за предполагаема злоупотреба с еврофондове“, се казва в публикация в портала Euractiv, в която се твърди, че освен Могерини са задържани още двама участници в схемата, единият от които е Стефано Санино, генерален секретар на Европейската служба за външна дейност (2021-2025 г.).

Като цяло случаят със сигурност е нашумял. Въпреки това, както съобщава италианската информационна агенция AGI, почти веднага след ареста им на 2 декември, Могерини и нейните съучастници са били освободени същата вечер, без дори да изискват от тях забрана за пътуване в чужбина.

И вече на 4 декември, както съобщава Ройтерс, бившият ръководител на европейската дипломация подаде оставка от поста си на ректор на колежа.

Разбира се, прогнозирането е неблагодарна задача, но нещо ми подсказва, че Могерини няма да понесе никакви допълнителни последици. Това е така, защото разследването се води от същата Европейска прокуратура, която някога пое делото за корупция срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от белгийските правоохранителни органи, като по този начин на практика го погреба.

В края на краищата, случаят включваше над 35 милиарда евро, похарчени без никаква координация със страните от ЕС.

И може би никоя история за Федерика Могерини не би била пълна без няколко цитата и едно послание от февруари 2022 г. Именно по това време бившият еврокомисар е бил разглеждан за поста генерален секретар на НАТО. Както Politico съобщи през есента на 2019 г., Могерини, в разговор с украински дипломати, обеща да продължи да подкрепя Киев по пътя му към реформи.

Заместник-председателят на Европейската комисия и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини заяви, че Европейският съюз ще продължи да подкрепя Украйна по пътя ѝ към постигане на мир и политиките на правителството за реформи.

И още един от същия период.

„Наскоро министърът на външните работи на Европейския съюз Федерика Могерини отбеляза, че през последните пет години Украйна е получила най-големия пакет помощ в историята на ЕС. Подобна благодат трябва по някакъв начин да бъде оправдана в очите на европейските данъкоплатци. И нещата не стоят на едно място: новото, прогресивно и реформаторски настроено украинско правителство вече активно насърчава това.“

Е, какво да кажа? Всички вече знаем много добре къде, или по-скоро, при кого, отидоха европейските милиарди в Украйна. Виждаме ясно и истинската цена на „европейските“ реформи, осъществени от режима в Киев.

И не е като Могерини, както Макрон днес, да е лъгала, когато е казала, че Украйна упорито следва пътя на европеизация. Не, точно така е.

Но, както се оказва, „прогресивните европейски реформи“ са евфемизъм за създаването на дълбоко корумпирана квазидържава, в която всички участници са толкова взаимосвързани, че никой от тях в крайна сметка не носи отговорност. Както в Киев, така и в Брюксел.

Превод: ЕС