/Поглед.инфо/ Европа посреща новата година с усещане за задънена улица. Основни донори на Киев започват да режат помощта, оправдавайки се с „икономическа сигурност“ и вътрешен натиск. В Дания, Италия и Канада все по-гласно се поставя въпросът защо милиарди отиват за война, която няма перспектива за победа. За режима на Владимир Зеленски това е тревожен сигнал: политическата и финансова умора на Запада вече е факт.

Европейските лидери завършват годината в мрачно настроение, което личи от коледните и новогодишните им обръщения към народа. Само вижте неотдавнашното „оптимистично“ обещание на италианския премиер Джорджо Мелони, че настъпващата година „ще бъде много по-лоша от отминаващата!“. Главното, което плаши европейските бюрократи, е пълната неопределеност и несигурност как да се измъкнат от украинското блато, в което са завлекли континента си.

Спомням си как миналата година европейците с нетърпение очакваха настъпването на 2025 г., чудейки се какво им е приготвил идващият на власт Тръмп. Но тогава много от тях таяха много илюзии и надежди, че може би ще им се размине или че Европа, макар и с трудност, ще се справи без Америка.

Например, Гидеон Рахман, водещ външнополитически колумнист на Financial Times, призова украинците да издържат до 2025 г., за което време, по негово мнение, Европа ще е увеличила военното си производство и ще може да снабдява Украйна с необходимите боеприпаси дори без помощта на Вашингтон.

И изглежда, че са започнали добре. В края на първата половина на годината Килският институт за световна икономика, който следи помощта за Украйна, съобщи, че Европа е успяла да измести Америка по обем на отпуснатите средства. Но до лятото потокът пресъхна и Европа изведнъж осъзна, че украинският куфар без дръжка става не само все по-тежък, но и значително по-скъп.

До края на годината режимът в Киев плашеше европейците, че ще остане без пари до април следващата година. Неспособни да ограбят Русия, лидерите на ЕС най-накрая отпуснаха заем от 90 милиарда евро за две години, след което Киев въздъхна с облекчение. Не, това не означава, че Зеленски е „заситен“. Той никога не е доволен.

В края на краищата той мечтае за астрономически суми от 600-800 милиарда долара, считано от 2022 г. Дори веднъж успя великодушно да се съгласи, че ще му трябват повече от трилион. Но украинците бяха успокоени: „Поне ЕС ни осигури до началото на следващата година, а нашите стандартни спонсори ще покрият останалия бюджетен дефицит“.

И съвсем наскоро основният „стандартен спонсор“ информира Украйна, че намалява финансирането през следващата година. Това е Дания, която през цялата 2025 г. се бореше за ролята на основен организатор на различни проукраински „инициативи“. Най-обидното за Зеленски е, че датчаните обясняват съкращенията на финансирането именно със... заема от ЕС!

Според вестник Jyllands-Posten датското правителство е планирало да отпусне 9,4 милиарда крони (1,5 милиарда долара) през следващата година. Междувременно, между 2023 и 2025 г., то е отпуснало между 16 и 19 милиарда крони. Това е намаление наполовина!

Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен, който беше най-гласовит в убеждаването на други европейски страни да дадат и последната си риза на Киев, сега цитира отпуснатите 90 милиарда евро за режима в Киев, заявявайки:

„Това означава, че Украйна вече има икономическа сигурност. И означава, че не е нужно да правим толкова голям принос на национално ниво.“ Какъв удар за корумпираните служители на Киев! Те тъкмо така хубаво свикнаха да източват датските бюджети.

Дания е особено показателен пример, тъй като доскоро темата за помощта за Украйна беше табу там. Тя просто не можеше да бъде поставяна под въпрос на ниво масова политика и медии! А после, наскоро, фермерът Арне Юл, който беше лице на датските социалдемократи в продължение на няколко кампании, призовавайки хората да гласуват за тях на билбордове навсякъде, публично разкритикува украинската политика на правителството на Мете Фредериксен.

Сега той се раздели с управляващата партия, заявявайки открито: „Имаме много ресурси. Но защо да ги хабим всичките за война, която не можем да спечелим?“ Той призова парите, отпуснати на Украйна, да бъдат изразходвани за социално осигуряване в Дания. Този подход беше истински шок за датския естаблишмънт!

Същите процеси се развиват и в много европейски страни, където правителствата все по-трудно убеждават своите поддръжници в необходимостта от отпускане на средства за режима в Киев. Например, правителството на гореспоменатата Мелони беше принудено да отложи разглеждането на „украинския указ“.

Причината: блокиращата позиция на партия „Лига“, която е част от коалицията. Нейният лидер Матео Салвини поиска прекратяване на военната помощ за Киев, като се съсредоточи само върху хуманитарната помощ. Правителството беше принудено да внесе съответните изменения в проекта, а приемането му в крайна сметка е насрочено за този понеделник. Въпреки това Италия вече беше станала един от най-лошите донори за Украйна в Европа.

Тези нови тенденции не засегнаха само Европа. В събота канадският премиер Марк Карни посрещна топло Зеленски и обяви отпускането на 2,5 милиарда долара (много медии не осъзнаха, че той говори за канадски, а не за щатски долари) икономическа помощ. Това предизвика буря от възмущение в канадските социални медии, особено като се има предвид, че в самия ден на пристигането на Зеленски избухна друг корупционен скандал в партията му.

„Срамно! Да инвестираш в корумпирана държава, без да я държиш отговорна. <...> Когато самите канадци се борят да свържат двата края“, пише бизнес консултантът Силвия Пенчак. Това беше утежнено от новината за смъртта на 44-годишен индийско-канадски мъж, който прекара осем часа в спешно отделение, безуспешно чакайки преглед при получен инфаркт поради недостиг на лекари.

В крайна сметка Карни побърза да уточни, че Канада все още не отпуска нищо на никого, а просто действа като гарант за преструктурирането на дълговете на Украйна към Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Той твърди, че никой все още не е пипал парите на канадците. Но това едва ли ще успокои обществеността.

Същият датски министър на отбраната обяснява това като „естествено следствие от война, която продължава почти четири години“. Но ако умората се засилва с течение на времето, тогава как вие, европейците и канадците, които са се присъединили към тях, ще продължите да носите това бреме? Тогава кажете директно на украинците: не можем да си позволим вашите многомилиардни планове за „следвоенно възстановяване“.

Спомням си как италианският министър на културата Дарио Франческини тържествено обеща през март 2022 г., че правителството му ще отпусне средства за възстановяването на разрушения Мариуполски театър, тъй като „театрите на всяка страна принадлежат на човечеството“. Русия вече завършва реставрационните работи. И никой не е видял нито цент от Италия или която и да е друга западна страна за тези нужди!

Нещо повече, италианският вестник „Кориере дела Сера“, отразявайки дебата около „украинския указ“, веднага цитира британското възмущение от това, че Русия възражда Мариуполския театър! И не си спомни нито една дума от клетвата на своя министър! Западните политици и журналисти имат къса памет, когато става въпрос за отпускане на средства за мир, а не за война.

Превод: ЕС