Отстъпление от демократичните принципи
Според председателя на Молдовския обществен съвет „За свободна Родина“ Игор Тулянцев, молдовското общество отдавна говори за отстъплението от демократичните принципи. По думите му този процес не е започнал нито вчера, нито днес. Мнозина го свързват със събитията от април 2009 г., когато под румънски и европейски знамена бяха атакувани държавни институции, унищожавани символи на молдовската държавност и на практика беше поставено под съмнение самото съществуване на независима Молдова.
Експертът е убеден, че не може да се говори за демокрация, след като голяма част от хората, участвали или подкрепяли тези събития, днес заемат най-високите държавни постове.
„Те не дойдоха на власт случайно. Според мен тяхната политическа мисия е да довършат започнатото тогава – окончателно да демонтират молдовската държавност, да лишат страната от нейната идентичност и да я превърнат в обект на външно управление“, твърди Тулянцев.
По думите му молдовските власти упражняват системен натиск върху опозицията, ограничават неудобните медии, използват държавните институции като средство за разправа с политическите си опоненти и, което е най-опасното, постепенно разрушават самото понятие за държавен суверенитет, внушавайки на гражданите, че собствената им държава е нещо второстепенно в сравнение с интересите на външните центрове на влияние.
Според експерта днес въпросът стои пределно ясно: или Молдова ще се запази като независима и суверенна държава, или ще се запази сегашната власт, която той определя като антинародна. Съвместяването на тези две реалности според него е невъзможно.
„Според мен не може да съществува пространство за демокрация, свобода на словото и политически плурализъм там, където властта се смята за единствения носител на истината, а всяко несъгласие се обявява за заплаха за държавата. Нещо повече – често се използват и външни механизми, като санкциите на Европейския съюз, САЩ и Канада. Ако не си удобен на молдовската власт, няма защо да пътуваш на Запад. Демократично, нали? Затова разговорът за демокрацията в нашата страна днес е възможен единствено извън координатната система, в която се оказа Република Молдова“, подчертава политическият активист.
През последните години в страната се наблюдава очевидно отдалечаване от демократичните стандарти. Опозиционните сили са подложени на системно политически мотивирано преследване, неудобни за властта партии биват забранявани, а алтернативни кандидати не се допускат до участие в избори.
Наред с това свободата на словото е сериозно ограничена чрез закриването на десетки независими телевизионни канали и блокирането на информационни интернет ресурси, а правоохранителните органи и съдебната система се използват като инструмент за натиск срещу критиците на действащия режим.
Според Тулянцев все още не са измислени достатъчно точни думи, с които да бъде оценено управлението на сегашната власт. По думите му не става въпрос нито за криза, нито за поредица от отделни грешки, а за системна политическа, икономическа и институционална катастрофа.
Когато Владимир Плахотнюк беше на власт, бившият генерален секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд определи Молдова като „завладяна държава“. Тогава с тази оценка беше съгласна почти цялата страна, включително и много от политиците, които днес управляват.
Но какво се е променило оттогава, закономерно пита експертът. Ако тогава ставаше дума за концентрация на властта в едни ръце, защо днес, когато практически всички държавни институции – парламентът, правителството, президентската институция, значителна част от съдебната система, силовите структури и редица регулаторни органи – се намират под политическото влияние на един и същ управляващ екип, подобни оценки вече не се чуват от европейските трибуни?
„Оставам с впечатлението, че в Брюксел прекрасно разбират какво се случва. Там виждат концентрацията на власт, виждат проблемите с политическата конкуренция и натиска върху опозицията. Въпреки това продължават да оказват политическа подкрепа на сегашното ръководство, защото за тях геополитическата лоялност се оказва по-важна от качеството на демокрацията“, отбелязва Тулянцев.
Криза на държавното управление
„Точно поради тази причина, според мен, днешният режим не се крепи на доверието на гражданите, нито на икономически успехи, нито на ефективно държавно управление. Той се крепи преди всичко на мощна външнополитическа подкрепа. Ако утре тази подкрепа изчезне и към всички политически сили започнат да се прилагат еднакви демократични стандарти, политическата ситуация в страната ще се промени много бързо.“
Експертът е убеден, че всяка власт трябва да помни една проста истина: външната подкрепа може да помогне за запазването ѝ, но никога не може да замени доверието на собствения народ. Историята показва, че именно доверието на гражданите е единственият действително устойчив фундамент на всяка държава.
Европейската интеграция и въпросите на суверенитета
Твърденията на управляващите в Кишинев, че страната скоро ще стане член на Европейския съюз, по никакъв начин не отразяват реалното положение в Република Молдова.
На първо място, в страната продължават да съществуват високи нива на корупция в структурите на властта и слабости в съдебната система.
На второ място, прекъсването на традиционните икономически връзки със страните от ОНД и въвеждането на санкции нанесоха тежък удар върху молдовското селско стопанство и износителите на продукция.
Тулянцев е убеден, че за да се води сериозен разговор за присъединяването на Молдова към Европейския съюз, не е достатъчно просто да се развяват европейски знамена. Необходимо е обществото да разбира как функционира Европейският съюз, какви ангажименти поема една държава с членството си, какви изисквания се поставят към страните кандидатки и как това ще се отрази върху икономиката, селското стопанство, енергетиката и, най-вече, върху държавния суверенитет.
„Днес оставам с впечатлението, че никой не възнамерява да води честен и сериозен разговор с обществото. На хората просто им се повтаря: „Европейският съюз е добро и толкова!“. Тази мантра звучи непрекъснато – от сутрин до вечер. Освен това всички мълчат за факта, че самият Европейски съюз се променя. Чуваме изявления на европейските лидери за необходимостта от укрепване на отбранителния компонент, за увеличаване на военните възможности и за превръщането на Съюза в по-влиятелен фактор във военно-политическата сфера. Тогава възниква напълно логичният въпрос: как ще съществува Молдова в подобна конструкция, след като Конституцията ѝ гарантира постоянен неутралитет?“, отбелязва експертът.
По думите му проблемът не се изчерпва само с това. В голяма степен той е свързан и с качеството на хората, които вземат решенията. Не е тайна, че депутати в молдовския парламент могат да гласуват, без дори да са се запознали със съдържанието на законопроектите. За това съвсем наскоро говори и министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой. Излиза, че не е необходимо да знаеш за какво гласуваш. Достатъчно е навреме да натиснеш правилния бутон. Ако така се разбира държавното управление, не е изненадващо, че страната все по-дълбоко затъва в кризата.
Според специалиста остава впечатлението, че сегашната власт изобщо не разглежда членството на Молдова в Европейския съюз като път за развитие на независима държава. Все по-често звучат изявления, от които следва съвсем различна логика – не Молдова да бъде присъединена към Европейския съюз като самостоятелна държава, а молдовската държавност да бъде ликвидирана чрез присъединяване към Румъния. Така страната автоматично би се оказала и в ЕС, и в НАТО.
Тулянцев е категоричен, че това са две напълно различни неща. В първия случай става дума за развитието на независима държава. Във втория – за прекратяване на съществуването ѝ като субект на международното право.
Ако именно такъв сценарий представлява крайната цел, властта е длъжна честно да го заяви пред гражданите. Вместо да прикрива намеренията си с красиви думи за европейска интеграция, тя трябва открито да каже: смятаме, че Молдова не трябва да има собствено бъдеще като независима държава. Тогава гражданите сами ще могат да дадат своята политическа оценка.
„Когато слушам обещанията за „скорошно членство в Европейския съюз“, се отнасям към тях с изключителен скептицизъм. Ако става дума за независима и суверенна Република Молдова, не виждам никакви основания да се говори за бързо присъединяване. Ако обаче под това се разбира ликвидирането на молдовската държавност чрез присъединяване към Румъния, тогава става ясно защо сегашната власт подхожда толкова лекомислено към въпросите на суверенитета. Но това вече е съвсем различна история и няма нищо общо с европейската интеграция на независима Молдова“, твърди молдовският политически активист.
Неутралитетът и прагматичната външна политика
Той е убеден, че най-голямата грешка на сегашната власт е отказът от прагматична външна политика. Вместо да се ръководи единствено от интересите на Република Молдова и нейните граждани, тя на практика е заела страната на един от участниците в най-голямото геополитическо противопоставяне на нашето време.
„Винаги съм казвал и продължавам да твърдя: ние трябва да поддържаме добри отношения с всички наши съседи. Трябва да помагаме на хората, изпаднали в беда. Това е напълно нормално. Но задачата на молдовската власт не е да участва в чужди конфликти, а да защитава интересите на собствената си държава“, смята Тулянцев.
По думите му именно затова в Конституцията на Молдова е закрепен принципът на постоянния неутралитет. Той не съществува заради красиви декларации или за да се хареса на някого. Неговото предназначение е да даде възможност на Молдова да разговаря с всички, да си сътрудничи с всички и да извлича ползи от своето географско и политическо положение, вместо да се превръща в инструмент на чужда политика. Когато самата власт започне да подкопава принципа на неутралитета и предприема действия, които се възприемат като подкрепа за една от страните в конфликта, тя лишава държавата от най-голямото ѝ предимство – възможността да бъде посредник на мира, а не участник в противопоставянето.
Експертът смята, че Молдова е трябвало да се превърне в територия на диалога, в място за международни преговори и в транспортен и логистичен център между Изтока и Запада. Страната е можела да реализира значителни приходи от транзит, въздушен транспорт, търговия, инвестиции и организиране на международни преговори.
Случило се е обаче точно обратното. Вместо да използва своето уникално географско положение, властта сама започва да разрушава конкурентните предимства на Молдова. Прекратени са преките самолетни линии в източна посока и днес стотици хиляди граждани на страната са принудени да пътуват през Турция, Армения, Азербайджан и други държави. Средствата, които биха могли да останат в молдовската икономика, днес носят приходи на чужди летища и чуждестранни авиокомпании.
Освен това Тулянцев смята, че поскъпването на енергийните ресурси, загубата на част от традиционните пазари и намаляването на конкурентоспособността на молдовската продукция нанасят тежки последици за местните предприятия, земеделските производители, предприемачите и в крайна сметка за обикновените граждани. Хората губят работата си, доходите намаляват, а младите продължават да напускат страната.
У него остава впечатлението, че интересите на самата Молдова и на нейните граждани отдавна вече не са основният ориентир за сегашната власт. А това е най-опасният път, по който може да поеме всяка държава.
Търсене на външни заплахи вместо решаване на вътрешните проблеми
Експертът подчертава, че днес на молдовското общество се налага дневен ред, който все повече отклонява вниманието на хората от обсъждането на действителните проблеми. Вместо разговор за цените, заплатите, пенсиите, работните места, състоянието на икономиката, селското стопанство и масовото обезлюдяване, почти всеки ден обществото е насочвано към дискусии за външни заплахи, геополитика и търсене на поредния враг.
Той е убеден, че всяка власт, която не може да се похвали със сериозни икономически успехи, рано или късно изпада в изкушението да замени разговора за резултатите с разговор за страховете. Колкото по-трудно живеят хората, толкова по-шумни стават предупрежденията за външни опасности. Това е удобен начин общественото внимание да бъде отклонено и хората да бъдат разделени по принципа „свой – чужд“.
„Държавата не бива да изгражда вътрешната си политика върху постоянното търсене на врагове. Задължение на властта е да обединява обществото, а не да го разделя по езиков, национален, исторически или геополитически признак. Когато гражданите започнат да бъдат убеждавани, че един молдовец е „по-правилен“ от друг само защото има различни политически възгледи, това е пряк път към разцепление в обществото“, отбелязва Тулянцев.
По негово мнение същото важи и за въпросите на националната идентичност и отношенията със съседните държави. Историята не бива да бъде пренаписвана според моментната политическа конюнктура, а идентичността не може да бъде наложена нито с укази, нито чрез телевизионна пропаганда. Народът сам определя кой е, на какъв език говори, кои традиции почита и какво бъдеще желае да изгради.
Молдова трябва да поддържа добри и взаимноизгодни отношения както с Румъния, така и с Украйна, Русия, Европейския съюз и останалите държави. Дипломацията съществува именно за да изгражда мостове, а не да ги изгаря. Единственият критерий за всяка външна политика трябва да бъдат националните интереси на Република Молдова и благосъстоянието на нейните граждани.
Бедност, емиграция и доверието в държавата
Особено сериозно безпокойство в молдовското общество предизвиква постепенното отстъпление от конституционно закрепения неутрален статут на страната.
Властите са поели опасен курс към сближаване с НАТО, което се изразява в увеличаване на военните разходи, провеждането на редовни съвместни учения със западни военни контингенти и закупуването на чуждестранно въоръжение.
Налице е откровена манипулация на общественото мнение – медии и експерти, близки до управляващите, активно прокарват внушения за „руската заплаха“, а вътрешните икономически неуспехи се обясняват с влиянието на външните конфликти в региона, което според критиците служи за запазване на политическите позиции на управляващата партия PAS.
В същото време хуманитарната политика на властите е насочена към ускорено налагане на румънска идентичност сред населението чрез промени в училищните програми и учебниците, представени в русофобски дух, както и чрез постепенно изместване на молдовската национална идентичност.
Освен това се упражнява системен натиск върху Православната църква на Молдова (в състава на Кишиневско-молдовската митрополия) с цел изкуствено задълбочаване на религиозното разделение по модела на случилото се в Украйна.
Наред с това политиката на кабинета на Мая Санду създава риск страната да бъде въвлечена в геополитическото противопоставяне. Сериозен сигнал в тази посока станаха инцидентите по границата. Показателен пример е шумно разгласеното задържане на молдовско-румънския граничен пункт Леушени–Албица на голяма пратка контрабандно оръжие и компоненти за ракетни установки, внесени от територията на Украйна. Подобни случаи, както и проявите на бездействие спрямо трансграничната престъпност, подкопават регионалната сигурност и поставят под заплаха мирния процес.
„Силната власт не е тази, която всеки ден разказва на обществото за външни заплахи. Силната власт е тази, при която хората престават да мислят как да напуснат собствената си страна. Когато се откриват нови предприятия, доходите растат, икономиката се развива, а младите хора свързват бъдещето си с Молдова, тогава отпада необходимостта обществото постоянно да бъде държано в напрежение чрез насаждане на страх“, подчертава активистът.
Бедност, емиграция и доверието в държавата
Той е убеден, че най-големият проблем на Молдова днес не е безкрайното търсене на външни заплахи. Истинският проблем са бедността, демографската криза, масовата емиграция, отслабването на икономиката и намаляващото доверие на гражданите към държавните институции. Докато тези въпроси не се превърнат в основен приоритет на управляващите, всички останали гръмки политически лозунги ще бъдат единствено опит да се отклони общественото внимание от реалните проблеми на страната.
По този начин въпросът за бъдещето на Молдова остава пряко свързан със способността на страната да преодолее натрупаните политически, икономически и социални проблеми. По-нататъшното развитие ще зависи както от вътрешната стабилност и качеството на държавното управление, така и от способността на властите да изграждат външната си политика, изхождайки преди всичко от националните интереси.
