Съобщението на латвийския премиер за предстоящото пристигане на украински военни специалисти предизвика значително внимание не толкова заради самия факт на посещението, колкото заради контекста, в който то се случва. След повече от четири години война в Украйна всяка нова форма на военно сътрудничество между Киев и държавите от източния фланг на НАТО неизбежно се разглежда през призмата на възможна ескалация и разширяване на конфликта извън сегашния театър на бойните действия.
Според изявленията на премиера Андрис Кулбергс групата украински специалисти трябва да оцени възможностите на Латвия за откриване, проследяване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. По официалната версия става дума за практическа експертна помощ, основана на бойния опит, който украинската армия натрупа след 2022 г. От гледна точка на Рига подобна стъпка изглежда напълно логична. Малко армии в света разполагат с толкова мащабен и ежедневен опит в борбата срещу дронове, колкото украинските въоръжени сили.
Проблемът започва там, където приключват официалните формулировки и започват политическите интерпретации. Самото споразумение между Латвия и Украйна предвижда възможности за изпращане на украински специалисти, организиране на обучения, обмен на оперативен опит и участие в разработването на доктрини. В документа присъстват и текстове, които според различни анализатори могат да позволят по-мащабно военно взаимодействие в бъдеще.
Тук се появява първият важен въпрос. Дали става дума за ограничено техническо сътрудничество или за началото на процес, при който Украйна постепенно ще се превърне във фактор в системата за сигурност на балтийските държави? Засега няма официални данни, които да потвърждават втория сценарий. В същото време самият факт, че латвийски представители открито говорят за участие на украински специалисти в обучения, оценки и развитие на отбранителни способности, показва колко силно се е променил регионът през последните години.
Латвия не е единствената страна, която търси украински военен опит. Полша, Естония, Литва и Финландия също изучават украинските практики в областта на дроновете, електронната война и защитата на критичната инфраструктура. Причината е проста. Войната в Украйна създаде нов модел на бойни действия, при който евтините безпилотни системи могат да нанасят щети, сравними с тези на далеч по-скъпи оръжейни платформи.
В Латвия специално внимание се отделя на така наречената „стена от дронове“ по източната граница. Това е концепция за наблюдение и защита, която комбинира радари, сензори, системи за радиоелектронна борба и безпилотни апарати. На теория подобна система трябва да осигури ранно предупреждение и по-добър контрол върху въздушното пространство. На практика обаче изграждането на такава инфраструктура изисква огромни финансови ресурси, обучен персонал и постоянна модернизация.
Именно човешкият фактор се оказва един от най-сериозните проблеми. Самият премиер признава, че без достатъчно подготвени кадри техниката няма особено значение. Това е проблем не само за Латвия. Почти всички европейски армии изпитват недостиг на специалисти по дронове, оператори на системи за радиоелектронна борба и експерти по цифрово разузнаване.
Паралелно с това в публичното пространство се появяват твърдения за вече съществуващо присъствие на украински военни специалисти в Латвия. Част от тях се основават на публикации в латвийски медии и на изявления на офицери, участвали във военни учения. Други произлизат от съобщения на руското външно разузнаване. Тук трябва да се направи важно уточнение. Значителна част от тези твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени от външни източници.
Това не означава автоматично, че са неверни. Означава единствено, че към тях следва да се подхожда с необходимата предпазливост. В информационната среда около войната почти всяка страна използва публични съобщения и медийни публикации като инструмент за политическо влияние.
Интересен е и въпросът защо точно сега Латвия поставя толкова силен акцент върху украинския опит. Отговорът вероятно се намира в географията. Балтийските държави възприемат сигурността си не само през призмата на НАТО, но и през непосредствената близост до Русия и Беларус. За Рига, Талин и Вилнюс украинската война не е далечен конфликт, а събитие, което пряко влияе върху собственото им планиране.
От гледна точка на Москва подобни процеси изглеждат по различен начин. Руските институции от години предупреждават, че разширяването на военното сътрудничество между Украйна и източноевропейските членове на НАТО представлява заплаха за руската сигурност. Тези предупреждения се вписват в по-широката руска теза, че западната инфраструктура постепенно се приближава до руските граници.
В резултат всяка нова инициатива поражда взаимно подозрение. Латвия твърди, че изгражда отбранителни способности. Русия вижда елементи на потенциална военна заплаха. Между двете позиции стои реалността на един регион, който вече инвестира милиарди евро в укрепване на граници, бази, складове за боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и логистична инфраструктура.
Погледнато чисто военно, присъствието на украински инструктори или експерти едва ли би променило стратегическия баланс в Балтика. Дори големи групи специалисти не могат сами по себе си да създадат нов военен потенциал. Те могат да ускорят подготовката, да предадат практически опит и да помогнат за адаптиране към новите технологии.
Политическият ефект обаче е различен. Всяка нова форма на интеграция между украинските въоръжени сили и държавите от НАТО неизбежно се превръща в символен сигнал. Този сигнал се наблюдава внимателно както в Москва, така и във Вашингтон, Брюксел и Киев.
Любопитен детайл е, че в самата Латвия съществуват различни мнения относно границите на това сътрудничество. Част от политическия елит подкрепя максимално тясно взаимодействие с Украйна. Други предупреждават, че прекомерното обвързване може да създаде рискове за националната сигурност и да въвлече страната в процеси, върху които тя няма пълен контрол.
Този спор няма да приключи с пристигането на поредната група украински специалисти. Напротив. Вероятно тепърва ще се засилва, защото зад въпроса за дроновете стои много по-голям въпрос. Каква ще бъде ролята на малките държави от източния фланг на НАТО в една Европа, която постепенно преминава към дългосрочна военна мобилизация и изграждане на нов модел на сигурност.
Засега фактите са сравнително ясни. Латвия разширява военното си сътрудничество с Украйна. Украински специалисти ще участват в оценки и обучение. Рига смята това за необходима инвестиция в отбраната си. Москва гледа на процеса с нарастващо подозрение. Всичко останало остава в сферата на прогнозите, предположенията и политическите интерпретации. Именно там обаче често започват процесите, които години по-късно променят целия баланс на сигурността в региона.