/Поглед.инфо/ След изборите през май в Европейския парламент, следващото голямо събитие в Европейския съюз беше назначаването на лидери на ключови институции на ЕС. На извънредната среща на високо равнище на ЕС, която започна в неделя, 30 юни и продължи почти ден, бе постигнат консенсус по четири ключови позиции.

На първо място е Урсула фон дер Лайен, министър на отбраната на Германия, препоръчана за поста на ръководител на Европейската комисия. За ръководител на Европейския съвет е предложен Шарл Мишел, министър-председател на Белгия. Испанският външен министър Жозеп Борел е номиниран за поста върховен представител на ЕС за външната политика и отбраната. Четвъртата позиция е председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ). Този пост беше предложен от Кристин Лагард, изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Сега президент на ЕЦБ е италианецът Марио Драги. На 31 октомври изтича осемгодишният му мандат, а уставът на ЕЦБ не позволява удължаване на срока.

Изненадващо, в европейската преса, нетърпелива за всякакви версии, темата за наследника на Марио Драги не беше активно обсъждана. В сравнение с другите институции на ЕС, Европейската централна банка е най-затворена. Още преди да се появи новината за кандидатурата на Кристин Лагард, експертите предричаха, че настоящият президент на ЕЦБ, който винаги проявяваше голяма предпазливост, може да вземе много радикални решения през оставащите месеци. Последните три срещи на ЕЦБ под ръководството на Драги през юли, септември и октомври се считат за възможност за връщане към супер-мека („гълъбово“) парична политика, която ЕЦБ обеща да съкрати от тази година.

По-специално, анализаторите очакват ЕЦБ да намали лихвените проценти. По депозити те вече са отрицателни, те съставляват минус 0.4%, а основният лихвен процент е нула и може да стане отрицателен през есента (както например в Банката на Япония), а по депозитите намаляват до минус 0.8%. Под ръководството на Марио Драги ЕЦБ провежда политика на количествено облекчаване, която официално приключва на 1 януари тази година. Европейската централна банка закупи държавни дългови ценни книжа в размер на 2,6 трилиона. евро (около 3 трилиона долара). Експертите очакват през лятото ЕЦБ да възобнови закупуването на държавни облигации на страните-членки на еврозоната и ще продължи да затрупва европейската икономика с пари. Сега ЕЦБ може да върне не повече от 33% от дълговете на всяко правителство, но Драги намекна, че правилата могат да се променят. Увеличаването на лимита до 50% ще позволи на ЕЦБ да закупи облигации за още 1 трилион евро. Наблюдателите посочват, че Марио Драги синхронизира процента на ЕЦБ със основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ, който от средата на юни очевидно провежда супер мека парична и кредитна политика.

Продължителното прилагане на политиката на „гълъба” от всяка централна банка влияе разрушително върху икономиката. Очакваната драстична либерализация на политиките на ЕЦБ през последните месеци от мандата на Драги означава, че за кратко време в Европа може да се появи икономическо възстановяване, но след това ще настъпи тежък махмурлук. И той ще настъпи, когато Кристин Лагард поеме властта. „Пространството за маневриране на бъдещия президент, който и да е той, ще бъде много ограничено” смята Юрген Старк, който преди това е бил старши икономист на ЕЦБ.

Според източници, близки до Елисейския дворец, френският президент Емануел Макрон е настоял за кандидатурата на Лагард. Експертите твърдят, че Макрон е получил подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел, обещавайки на свой ред да подкрепи назначаването на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен за ръководител на Европейската комисия. Франция е много доволна. Всеки разбира, че ЕЦБ в системата на управление на ЕС може да бъде дори по-влиятелна от Европейската комисия.

Европейците са доста уморени от Марио Драги. Той е италианец, но се възприема като проамерикански служител и лобист на интересите на американската банка „Голдман Сакс”, където някога е заемал високи постове. Не бива обаче да се мисли, че Кристин Лагард, като председател на ЕЦБ, ще вземе решения, благоприятни за Франция и за цяла Европа. Тя ще бъде същият проамерикански служител. Лагард прекарва по-голямата част от живота си в новия свят. В продължение на четвърт век (от 1981 до 2005 г.) тя работи като адвокат в Чикаго в една от най-големите световни юридически и консултантски фирми „Бейкър и Маккензи”, където прави зашеметяваща кариера и през 1999 г. става първата жена начело на тази организация. Прекара 2005-2011 г. във Франция, като заема длъжности министър на външната търговия (2005–2007 г.), министър на земеделието и рибарството (2007–2008 г.) и накрая министър на икономиката и промишлеността (2008–2011 г.). Нейният мандат на министерските постове е придружен от раждането на анекдоти. Като министър на икономиката например, тя каза: „Ако бензинът е твърде скъп, французите трябва да се прехвърлят на велосипеди.” Тя е сравнявана с Мария-Антоанета, на която се приписва фразата: „Хората нямат ли хляб? Тогава нека ядат пасти”. Заради американската си безцеремонност французите наричат Кристин Лагард Мадам Безпардонност.

През 2011 г. тя се завърна в САЩ, като пое председателството на МВФ. Нейният предшественик във Фонда, Доминик Строс-Кан, говори за Лагард със скептицизъм: „За да опиша отношенията си с мадам Лагард, думата „уважение” едва ли е подходяща. Тя е некомпетентна, просто красива фасада”.

На 2 юли председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че Кристин Лагард ще бъде „много независим“ ръководител на Европейската централна банка. Това звучи като подигравка. Лагард показа своята "независимост” като директор на МВФ, където тя бе в постоянен контакт с Министерството на финансите на САЩ, което диктуваше какво да каже и какви решения да взема. При Лагард нормалната работа на Фонда беше практически парализирана. Дори либералните икономисти признават, че МВФ е в състояние на постоянна криза през настоящото десетилетие.

Поведението на дамата на ръководни позиции е много лесно за управление. Във френските съдилища лежат разследвания срещу нея. На поста министър на икономиката и промишлеността, според материалите от разследването, тя е разрешила незаконно присвояване на бюджетни средства в размер на повече от 400 милиона евро. Дебатът е само за това дали министърът е имал намерение (участие в заговор) или е било небрежност. Делото е отваряно няколко пъти и е затваряно отново. На тази позиция Лагард е малко вероятно да се противопостави на онези, които ще ѝ дадат команди от по-високи нива на управление.

И как ще живее МВФ, когато Кристин Лагард си тръгне? Тя вече обяви оставката си във връзка с номинацията за президент на ЕЦБ. На 2 юли изпълнителният съвет на МВФ отговори на изявлението на Лагард: „Ние приемаме решението на г-жа Лагард временно да се оттегли от задълженията на МВФ по време на периода на номиниране. Пълно доверие на първия заместник-управляващ директор Дейвид Липтън като изпълнителен директор на МВФ”. Дейвид Липтън заема поста първи заместник-управляващ директор на МВФ от 1 септември 2011 г., а преди това е бил специален съветник на управляващия директор на фонда. Той е американец. Преди да се присъедини към МВФ, той е работил като специален помощник на президента на Съединените щати, старши директор по международни икономически въпроси към Националния икономически съвет на САЩ и Съвета за национална сигурност.

Все още няма предположения за кандидатурата на новия директор на МВФ. Според едно неписано правило, на този пост трябва да седи европеец. Първият директор на фонда, Камил Гът, е белгиец (той е бил начело между 1946-1951 г.). От следващите десет директори на МВФ двама са шведи, един германец, един холандец, един испанец. А французите са пет: Пиер-Пол Швайцер (1963-1973), Жак де Ларозиер (1978-1987), Мишел Камдесус (1987-2000), Доминик Строс-Кан (2007-2011), Кристин Лагард (2011-2019) , За целия период на активната дейност на Фонда (1946–2019), равна на 73 години, французите заемат поста директор на МВФ в продължение на 44 години. Може да се каже, че позицията на изпълнителен директор на фондацията е френска. Най-вероятно окончателното име на наследника на Лагард ще бъде известно през август.

Постът председател на ЕЦБ е много труден, но постът изпълнителен директор на МВФ е още по-труден. Макар Лагард да заемаше тази позиция, Фондът преживя остра криза, свързана с факта, че реформите на организацията (предимно преразглеждането на квотите на страните-членки) бяха блокирани от неговия „основен акционер“ - САЩ. При Лагард МВФ, под натиска на „главния акционер”, се сблъска със сериозни проблеми, грубо нарушавайки правилата на своята работа, особено при кредитирането на Украйна. Мадам Безпардонност трябва да се радва, че ще смени един стол с друг. В МВФ обаче тя изпълняваше само командите на „главния акционер”. Очевидно в ЕЦБ тя ще остане изпълнител на командите на невидимите акционери на тази банка.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели