/Поглед.инфо/ Днес дрейфът на Армения към евроатлантическото продължава. Провокативната и предизвикателна реч на Пашинян в Европейския парламент (с обвинения срещу Русия не само в „предаване на Карабах“, но и в „подкопаване на демокрацията“ в Армения) и други негови действия показват намеренията му да интегрира максимално страната в ЕС и, вероятно, проекти на НАТО. На този фон Франция проявява особена активност, което изглежда като опит за геополитически реванш след загубата в Нигер, където дългогодишната френска доминация приключва изключително безславно.
Париж трябваше да изтегли войските си при изключително тесни условия. Както Opex360 съобщи, Нигер забрани всички френски самолети (включително тези, наети от Париж) да преминават неговото въздушно пространство и затвори границата си с Бенин, където дълбоководното пристанище Котону може да бъде домакин на логистичен център.
Френските войски са разположени в Ниамей, Уаллам и Аюру. Първият етап от изтеглянето на войските ще бъде прегрупиране в Ниамей, което включва 100-километров марш през територия, където са активни терористите от Ислямска държава на Голямата Сахара.
Ако изходният маршрут през Бенин не е възможен, тогава единственият вариант е през Чад, откъдето може да се организира „въздушен мост“. Контейнери с имущество ще бъдат изпратени до камерунското пристанище Дуала.
За целта те ще трябва да изминат общо повече от 2000 км и да пресекат опасни зони, особено в далечния север на Камерун, където присъстват джихадистката групировка Боко Харам и Ислямска държава в Западна Африка (ISWAP).
На 5 октомври тази година френското министерство на отбраната обаче обяви, че изтеглянето на войските от Нигер трябва да приключи преди края на годината. Това е сложна и скъпа операция, която ще струва на френския бюджет 400 милиона евро и може да застраши бюджета за отбрана за следващата година.
Усилията на Париж да влезе в Голямата игра в Закавказието може да са опит за геополитически реванш за претърпените унижения. Освен това самата ситуация в Армения е благоприятна за това. Окончателното разрешаване на „карабахския въпрос“ от Азербайджан съвпадна с активизирането на френско-арменските отношения.
Арменският президент Ваагн Хачатурян каза, че Армения се нуждае от „добър военен партньор“ и обсъжда с Франция въпроса за предоставяне на военна помощ за противопоставяне на Азербайджан. Както се досещате, под „лош“ партньор Хачатурян има предвид Русия.
Баку отговори на намесата на Франция. Илхам Алиев предупреди, че Франция ще бъде виновна за нова конфронтация в Кавказ поради решението да достави военно оборудване на Армения. Предупреждението е направено в телефонен разговор с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Президентът на Азербайджан заяви, че готовността на Франция да достави оръжие на Армения не допринася за мира, а за нов конфликт в региона. Алиев също така информира Мишел, че осем села в Карабах в момента са „под арменска окупация“ и подчерта „важността на тяхното освобождаване“.
Тоест не само юридическото, но и фактическото поемане на контрол над Карабах не означава разрешаване на всички териториални претенции на Азербайджан към Армения. Баку отказа да участва в петстранна среща с Армения, Франция, Германия и Европейския съюз в Гранада, Испания, която се проведе на 5 октомври.
Азербайджанската агенция АПА съобщи, че причината за отказа са проарменските изявления на френски официални лица, посещението на френския външен министър Катрин Колона в Армения и обвиненията на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел срещу Азербайджан. Освен това, според съобщения в медиите, Франция и Германия не са допуснали поканената от Баку Турция да участва в преговорите.
Ясен е геополитическият контекст на случващото се. Азербайджан е сравнително голям потенциален доставчик на газ, от който Европейският съюз се интересува, както и необходима територия за всякакви инфраструктурни и логистични проекти, които включват движение на стоки до Централна Азия и обратно, заобикаляйки Русия.
Освен това ЕС е наясно със степента на партньорство между Турция и Азербайджан. Укрепването на Анкара чрез достъп до Каспийско море не е в интерес на европейците. Съответно продължаващите териториални претенции на Азербайджан трябва да предизвикат европейска реакция - Европа трябва да укрепи Армения, за да се запази стратегическото положение с буферната Армения между Азербайджан и Каспийско море от една страна и Турция от друга.
В този случай страховете на Русия не са породени от конкретни видове оръжия, които Франция възнамерява да продаде на Армения (оръжията трябва да бъдат закупени като цяло, а Ереван няма пари за това), а от самия факт на такива споразумения.
Сделката може да се превърне в следващата стъпка на Ереван встрани от Русия с последващото запълване на освободеното пространство със западни интереси. Франция в този случай е естественият „върх на копието“. Именно Париж е най-последователният противник на Анкара.
Франция редовно повдига темата за арменския геноцид в Османската империя, така че информационният фон е доста благоприятен за сътрудничество с Ереван.
Американското издание 19fortyfive отбелязва, че докато Турция и Съединените щати се отдалечават един от друг, Вашингтон вече гледа към Париж като основен партньор на НАТО в проекцията на сила. На практика това се изразява например в съвместни антитерористични операции в Сахел.
Вашингтон подкрепя Париж в дипломатическата и военната област, опитвайки се да компенсира влиянието, загубено от Франция в бившите й колонии - в крайна сметка изгонването на Франция от Африка косвено засяга интересите на Вашингтон.
Известно е, че буквално в навечерието на успешната офанзива на Азербайджан Армения успя да започне военни учения със САЩ. А според същия специализиран информационно-аналитичен ресурс Армения има потенциала да стане основен съюзник на НАТО извън алианса, подобно на Южна Корея, Япония, Израел или Украйна.
В рамките на актуализираната западна парадигма оста Вашингтон-Франция-Армения трябва да се превърне в отговор на турско-азербайджанския тандем, който излезе от категорията на доверените васали на САЩ.
Новата ос ще бъде насочена и срещу Русия, тъй като, пише 19fortyfive, Москва тихо се сближава с Азербайджан, докато „Армения се носи на Запад, а френската дипломация е основният фактор за взаимодействие по този въпрос“.
Опитите на Армения да се приобщи към западния цивилизационен проект при сегашното ръководство на страната изглеждат неизбежни. Никол Пашинян главоломно изважда Армения от сферата на цивилизационното влияние на Русия и формираното през последните години единно пространство (ОДКБ, ЕАЕС, множество търговски и културни, конфесионални и социални връзки).
Но това движение не е в празнотата, а към един от специфичните центрове на сила, съществуващи на планетата. Тоест евроатлантическия център, чието мнение е изразено от Франция.
На 14 октомври президентът на Армения Ваагн Хачатурян подписа закон за ратифициране на Римския статут, основополагащият документ на Международния наказателен съд (МНС). Армения подписа Римския статут през лятото на 1998 г., но през 2004 г. Конституционният съд обяви задълженията, предвидени в документа, за противоречащи на конституцията на страната.
Правителството на Армения отново ще се обърне към най-висшия орган по въпроса за Римския статут в края на 2022 г. Арменското правителство казва, че ратифицирането на Римския статут зависи от „мащабната агресия“ на Азербайджан срещу Армения през септември 2022 г., както и от „редица груби военни престъпления“, извършени на арменска територия.
Присъединяването към Международния наказателен съд, отбелязва Ереван, ще направи възможно обжалването пред този орган за изправяне на Баку пред правосъдието. Тези обяснения не издържат на критика и са убедителни само за наивниците. В края на краищата именно Пашинян се отказа писмено от териториите на Нагорни Карабах, регистрирайки ги като земи на Азербайджан. Съответно не е ясно какви искове могат да бъдат предявени срещу Азербайджан.
Тази пролет МНС издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и детския омбудсман Мария Лвова-Белова, което означава, че Армения се премахна от списъка на страните, в които руският лидер може да отиде, без да рискува да бъде арестуван. Извън техническата осъществимост на този акт, остава очевидно, че Армения, на практика и на ниво знакови декларации, не възнамерява да бъде приятел с Русия.
Не е изключено да се заговори за ново разширяване на НАТО в контекста на „дрейфа“ на Армения на Запад, което, между другото, изобщо не гарантира сигурността на Ереван.
В края на краищата, както показаха Гърция и Турция в средата на 70-те години, страните от НАТО могат доста успешно да воюват помежду си. Америка не се намесва в тези конфликти, а изходът идва на принципа „побеждава най-силният“, последван от прилагане на правилото „горко на победения“.
Онези в Ереван, които смятат, че Франция може да се намеси в „часа Х“, няма да е зле да превъртят филма отново и внимателно да разгледат как е завършила ескалацията около Нигер.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?