/Поглед.инфо/ "Капитализмът е въоръжен грабеж", пишеше на стената в метрото, но тук, в Берлин, германските капиталисти правят това, което капитализмът прави най-добре - създаване на нови работни места и нови индустрии. Берлин се смяташе за "беден, но секси" (както го бе казал бившият берлински кмет Клаус Уоуерит). Но миналата година германската столица се похвали с най-високия ръст в страната - 2,7%, което е с 0,7% над средното за страната. Разрушеният някога от бомбардировките Берлин се превърна в град на стартиращи високотехнологични фирми, а сега се появяват и технологични гиганти като Google и Microsoft. Евтините наеми и оживеният нощен живот привличат интелигентните млади от цял свят. Безработицата е най-ниска от падането на стената.

Берлинската булевард Wirtschaftswunder е микрокосмос на процъфтяващата немска икономика, за това се очаква тази седмица Ангела Меркел отново да спечели канцлерския пост. Безработицата също е най-ниска от обединението, а икономическият растеж се движи от 0,6% на тримесечие и е двойно по-висок от Обединеното кралство. За трета поредна година германското правителство обяви бюджетен излишък (миналата година той беше 24 млрд. евро, най-големият след обединението). Не е чудно, че консервативният Християн-демократически съюз на Меркел има подкрепата на 40% от гласовете, а социалдемократите на Мартин Шулц са с около 25% подкрепа.

Как Меркел съумя да тръгне по пътя на изборната победа, след като само допреди година се очакваше да претърпи поражение. Отговорът е: икономиката, глупако. Това също е свидетелство за таланта й да седи здраво и да не казва нищо (ако Меркел има мантра, тя би била "не правете нещо - просто стойте там"). След катастрофалното й решение да позволи на милион мигранти да влязат в Германия, някои от най-близките й поддръжници я призоваха да се оттегли. Меркел обаче умее да се снижи и да изчака бурята да отмине (нейната склонност към протакането дори създаде нов германски глагол - Merkeln).

В телевизионния дебат с Шулц нейното представяне неутрализираше неговата страховита риторика. "Германия е процъфтяваща държава, но не всеки германец е процъфтявал", подчерта Шулц. Меркел само му напомни, че откакто е канцлер, безработицата е намаляла наполовина. Дългосрочният ефект на нейната имиграционна политика - или на липсата й - ще бъде дълбок, но засега той е отпаднал от първите страници на медиите. Нейните милиони емигранти може би са цъкаща бомба, но за гласоподавателите икономическият бум, който тя контролирала, е тук и сега.

За Шулц и неговата Социал-демократическа партия (СДП) този бум е най-малкото горчива ирония, защото именно последният канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер прокара пътя на икономическия възход на страната. Неговата реформа на трудовия пазар възроди германската икономика, намали социалните разходи, улесни компании да наемат и уволняват. Тези реформи бяха като божествена мисия за Германия, но те бяха катастрофа за ляво-центристкото пространство. Председателят на СДП Оскар Лафонтен се оттегли, за да формира новата партия "Die Linke" ("Левицата"), съставена от бивши комунисти и леви хардлайнери от СДП. Това разрояване раздели левия електорат и на изборите през 2005 година Шрьодер загуби от Меркел. Реформите на Шрьодер подействаха целебно, но оттогава основният печеливш се оказа ХДС на Меркел.

Ако немските избори бяха мажоритарни, СДП можеше и да успее да развие нова идентичност в опозиция. Но системата на пропорционалното представителство на Бундестага трасираше пътя за т.нар. големи коалиции. Както Ник Клег (лидер на либералните демократи във Великобритания и по-младшият партньор в кабинета на Дейвид Камерън – ред.) може да потвърди, че подобни съюзи рядко се оказват добре за по-малката партия. СДП поемаше вината за провала на коалицията, а ХДС на Меркел поемаше признанието за успехите.

Социал-демократите се радваха на кратък успех, когато Шулц стана лидер през март, но това бе като скок на мъртва котка. Така или иначе през изтеклите 12 години след загубата от Меркел, трудовите реформи на Шрьодер висят като камък върху СДП. Шулц трудно може да зачеркне програма, задействана от собствената му партия, но шокът, който тази партия нанесе върху работническата каса, продължава да я разделя и да увеличава подкрепата за Лявата партия.

За блеъристите и корбинистите (двете противоборстващи сили в Лейбъристката партия – ред.) еволюцията на Лявата партия е показателен урок за това, което се случва, когато настъпи разкол в една ляво-центристка сила. Макар да е станала трета в Германия по сила, Лялата партия все още е далеч от властта, но нейният относителен успех продължава да разделят левия електорат, поради което консервативната ХДС остава на власт.

За немските леви един съюз между Лявата партия и СДП би бил решение, двете формации може дори да спечелят достатъчно гласове, за да изгонят партията на Меркел. Те вече опитаха това на местно ниво. Берлин понастоящем се управлява от СДП в коалиция с Лявата партия и „зелените“. Но в западна Германия, където бившите комунисти се считат за по-непривлекателни, тази идея не се приема. По-рано тази година на местните избори в Северен Рейн-Вестфалия (индустриалната база на ХДС ) перспективата за коалиция между СДП и Лявята партия отблъсна ляво настроените избиратели и лиши СДП от триумф.

Според британската избирателна система ХДС би постигнала съкрушителна изборна победа, но съгласна действащата в Германия пропорционална система става почти неизбежно Меркел да управлява в някаква коалиция. При очакваната категорична победа на ХДС и второто място на СДП, проблемът, който занимава германските експерти е битката за третото място. Който вземе третото място, ще оформи немската политика през следващите четири години.

Има четири партии, които се състезават за трето място, като всички се движат около 10-процентна подкрепа: „зелените“, Свободните демократи, Лявата партия и новата антимимиграционна партия Alternative für Deutschland (AfD) - „Алтернатива за Германия“ (АГ).

Свободните демократи са класическа либерална партия, водена от 30-годишният обаятелен Кристиан Линднер. Тя ще бъде любимият партньор на Меркел в коалицията. Лидерката на консервативна десница ще бъде щастлива да сключи сделка и със „зелените“. Естествено, Меркел не иска да има нищо общо с Лявата партия или АГ, колкото и места те да спечелят в Бундестага. Но ако някоя от тези две партии стане трета, това ще бъде главно главоболие за Меркел и нейната ХДС

Засега никоя друга партия не иска да работи с АГ поради антиимигрантската й реторика, но след няколко седмици тази партия за пръв път ще влезе в Бундестага, прескачайки 5-процентната бариера. Присъствието в Бундестага ще даде правомощия и статут на АГ. Ако тя се окаже третата партия, този мандат ще бъде невъзможно да се пренебрегне. Меркел никога няма да работи с нея, но ще бъде под огромен натиск да промени политиката на партията си за мигрантите и тяхната интеграция.

Политиците от АГ пооскубаха нечии пера вляво и вдясно. Наскоро зам-председателят й Александър Гаулан предизвика гняв, предлагайки да бъде "изхвърлен" в Турция Айдан Озогуз, министър на интеграцията в правителството на Меркел. Но за разлика от подобни гафове, които поставят партията в позиция на отбрана, кампанията й от плакати е изключително впечатляваща. Дори тук, в левия Берлин, постерите й доминират по улиците и правят другите партии да изглеждат безинтересни и старомодни.

Германските политически плакати обикновено са официални: сериозни кандидати обещават по-светло бъдеще за Германия или нещо подобно. В сравнение с тях провокативните плакати на AГ се открояват отдалеч. В ярък контраст с известния плакат на Найджъл Фарадж, партията акцентира върху позитивното начало – тя се представя като обединение на освободени, забавни и любещи либертарианци. В същото време се фокусира върху това, което германците губят (според твърденията). Най-завладяващ е плакатът на две (бели) жени по оскъдни бански „Бурки? Ние държим на бикините“.

Друг плакат изобразява щастлива бременна (бяла) жена, лежаща на поляна. Лозунгът гласи „Нови германци? Да ги направим“. Независимо дали намирате тези реклами за находчиви или пошли, не можете да не се възхищавате на тяхната изобретателност. Вместо да внушава обреченост и униние, АГ се представи със секси, позитивна и антимигрантска кампания.

Дали тази кампания ще осигури третото място на АГ? Не бих заложил срещу това. Само преди една година тя събра 20% на местните избори и макар оттогава нейният вот да е намалял наполовина, тези 20% избиратели и техните притеснения не са изчезнали. След като всички останали партии (и основните медии) се обединяват срещу тях, те може да са решили, че не е престижно да демонстрират публично подкрепата си за нея. Но партията може да има много скрити избиратели.

На фона на лавината от анкети, показващи 15-процентна (или подобна) преднина на Ангела Меркел, една важна статистика остана в сянка. Миналата седмица „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, известен с почти невротичната си репутация за точност, съобщи, че на сегашният късен етап от предизборната кампанията почти половината германски гласоподаватели все още не са решили за кого да гласуват.

Но да оставим настрана АГ. Ако СДП и Лявата партия намерят още 10 процента от гласовете, един червен съюз ще стане неудържим. А това е перспектива, която ще накара всеки британец, който е вдясно от Корбин, да прекара сума ти безсънни нощи.

Невероятно? Разбира се. Невъзможен? Не. Ангела Меркел може да е на крачка от рекорден четвърти мандат като канцлерка. Но Тереза Мей, Хилъри Клинтън и Дейвид Камерън могат да й кажат от собствен опит, че електоратът е станал доста непредвидим.

-------------------------------------

Анализът на Уилям Кук е публикуван във вестник „Спектейтър“

Берлин / Германия