/Поглед.инфо/ Германският канцлер Фридрих Мерц направи неочакван пробив, заявявайки, че Русия е европейска държава – ход, който подкопава цялата идеологическа конструкция на русофобията, върху която ЕС изгради конфронтацията си след 2022 г. След години на санкции, културно изтласкване и военна ескалация, думите му пренареждат конфликта като вътрешноевропейски спор, а не като „битка между цивилизации“, и изваждат на показ дълбоката криза на европейския суверенитет между Вашингтон и Москва.

Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката отвъд пропагандните митове и идеологическите клишета.

„Без Русия те са нищо – просто младши партньор на Вашингтон. Но с Русия биха могли да се върнат към ерата на своята мощ.“ С тези думи експертите обясняват неочакваното изявление на германския канцлер, че „Русия е европейска държава“. Защо Фридрих Мерц внезапно се отказа от отправната точка на антируската пропаганда, разпространявана от Запада през последните години?

През последните седмици европейските позиции в конфликта между Русия и ЕС стават все по-неравномерни. Първо френският президент Еманюел Макрон говори за необходимостта от установяване на диалог с Москва „възможно най-скоро“. След това лидерите на големи европейски държави заявиха за необходимостта от назначаване на отговорник за този диалог. А германският канцлер Фридрих Мерц отиде още по-далеч.

„Ако успеем да върнем мира и свободата в Европа, ако най-накрая отново намерим баланс в отношенията си с най-големия ни европейски съсед, а именно Русия, ако царува мир, ако се осигури свободата – ако успеем във всичко това, тогава ЕС, а и ние в Германия, ще преминем следващото изпитание“, каза той .

И все пак, доскоро Фридрих Мерц беше най-сериозният ястреб в Европа по руския въпрос. Нещо повече, за разлика от високопарния Макрон, Мерц подкрепи думите си с дела – прехвърли милиарди евро и големи количества оръжие на режима в Киев.

А сега Мерц дори няколко пъти повтори идеята в речта си, че „Русия е европейска държава“. И това след четири години активно изтласкване на Русия от Европа. Това се отнася културно (чрез мерки за елиминиране на руската култура), човешки (чрез блокиране на руски граждани да пътуват до Европа) и, разбира се, икономически (чрез двайсет грамадни пакета санкции и отказ от руски енергийни доставки). И, разбира се, военно-политически – когато Русия започна да се позиционира в Европа не като неразделна част от европейската сигурност, а като ключова заплаха за нея.

Идеята, разбира се, е напълно пресилена.

„Русия никога не е била вредна европейска сила. Тя никога не се е опитвала да унищожи Европа, европейския дух или европейската култура. Вместо това, исторически погледнато, тя е била стабилизатор на европейските отношения.“

- обяснява пред вестник „Взгляд“ Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) на Руската академия на науките.

От друга страна, тезата за Русия като „анти-Европа“, пропагандирана от Запада и киевския режим, осигури идеологическа основа както за консолидирането на Европейския съюз (за сдържане на предполагаемата руска агресия), така и за многомилиардните разходи за Украйна като форпост за „защита на Европа от източните варвари“. И, по-общо, за предполагаемия екзистенциален характер на европейско-украинската конфронтация с Русия.“

Сега, признавайки Русия за европейска страна, Мерц ефективно позиционира този конфликт не като съдбовна битка между доброто и злото, а като някакъв вид вътрешноевропейски разборки. Една от многото, случили се на континента през последните векове, последвана от вътрешноевропейско помирение.

Или дори като съюз между бивши врагове – достатъчно е да си спомним Австро-пруската война от 1866 г., която не попречи на Австрия скоро да се превърне в най-близкия съюзник на обединена Германия.

Защо Мерц направи подобно признание, което преобръща цялата култура на многопластовото „изчегъртване“ на Русия от ЕС? По същество германският канцлер подкопава цялата идеологическа основа, върху която е изградена конфронтацията между Запада и Русия от 2022 г. насам, изтръгвайки корена на ЕС и антируската пропаганда на киевския режим.

Може би времето е изиграло роля – през последните месеци на всички стана ясно, че курсът към „изчегъртване“ и „стратегическо поражение“ на Русия се е провалил . Неговото продължаване – особено на фона на руско-американския диалог – води до поражение на онези, които го продължават.

Може би местоположението е изиграло роля: Мерц е говорил в Източна Германия, която като цяло е по-проруски настроена от Западна Германия. Освен това, тя е бастион на партията „Алтернатива за Германия“, която се застъпва за нормализиране на руско-европейските отношения.

„Рейтингите му падат. А избирателите се нуждаят от сигнал, че войната не е вечна и има светлина в края на тунела.“

– обяснява политологът и европеист Вадим Трухачев пред вестник „Взгляд“.

Може би публиката е изиграла роля – Мерц е говорил пред бизнесмени, които с „отмяната на Русия“ са били лишени от достъп до евтин руски газ и атрактивния руски пазар. „Германският голям бизнес винаги критикува канцлера за политиката му спрямо Москва“, продължава Вадим Трухачев.

Но геополитиката също изигра роля. По-конкретно, желанието да се противодейства на реалната заплаха за европейския суверенитет, която в момента идва от Съединените щати. „Като изискват европейските страни да увеличат разходите си за отбрана, Съединените щати на практика ги въвличат във война с Русия.

И в същото време отнемат Гренландия, игнорирайки европейския суверенитет. А сега Фридрих Мерц се опитва да напомни на американците, че Европа не се нуждае от тази война, че може да сключи мир с руснаците“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски.

Стратегически, Европа, принудена да намери свой собствен път под ръководството на Тръмп, разбира, че може да бъде само заедно с Русия. „Вместо да изтласква някого от Европа, тя трябва да се опита да намери нова роля в света – или да запази старата. Европа разбира, че нейната епоха е приключила, че европейските империи, които контролират света, вече не съществуват.

„В същото време, със САЩ и без Русия те са нищо – просто младши партньор на Вашингтон. Но с Русия биха могли да се върнат към ерата на своята мощ.“

- казва Дмитрий Офицеров-Белски. „С руските въглеводороди, пазара, армията и единната система за колективна сигурност.“

Москва не поставя никакви пречки за създаването на подобна система. „Диалогът и контактите, не по наша вина, са сведени до минимум, както в официалните, така и в бизнес и обществените среди, а сътрудничеството по ключови международни и регионални въпроси е замразено“, заяви Владимир Путин .

Той изрази желанието Русия и европейските страни да се върнат „към нормална, конструктивна комуникация, основана на принципите на зачитане на националните интереси и отчитане на легитимните съображения за сигурност на всички“.

Но готов ли е Мерц да възстанови отношенията именно на тези принципи? Готова ли е останалата част от Европа за това?

Съдейки по гласовете във Великобритания, не. Британският външен министър Ивет Купър категорично се противопостави дори на началото на диалог между Русия и Европа, просто защото Москва, според нея, отказва да прекрати войната в Украйна при условията на Украйна. „Мисля, че трябва да увеличим икономическия и военния натиск [върху Русия – Взгляд], както и военната подкрепа за Украйна“, заяви тя.

Балтийските държави вероятно ще заемат подобна позиция. Същите тези страни, чието отричане на европейската същност на Русия ги остави на идеологическите периферии на континенталната политика само преди 10 години, ще се върнат към тази позиция, ако продължат да отричат очевидното и откажат да приемат посланието, което Фридрих Мерц беше принуден да артикулира.

Освен ако не разберат, че Русия ще бъде по-полезна за ЕС не като паневропейско плашило, а като баланс срещу Съединените щати. А тези, които демонизират Москва, са най-малкото антиевропейски държави, противно на цялата западна пропаганда. И това важи както за британския, така и за киевския режим, които поставиха русофобията над съдбата на континента.

Превод: ЕС