Публикацията на Александър Носович разглежда последните отношения между Беларус, Русия и Украйна през призмата на една по-широка геополитическа теза. Според автора политическият натиск върху Минск не е постигнал основната си цел – промяна на външнополитическата ориентация на беларуското ръководство. Това е централната идея, около която се изгражда целият текст. Тя обаче остава авторова оценка и не е представена с независими доказателства, поради което следва да бъде разглеждана като интерпретация на събитията.
Последните месеци отношенията между Беларус и Украйна продължават да бъдат белязани от висока степен на недоверие. След началото на войната през 2022 г. беларуската територия беше използвана от руските сили в първата фаза на операцията срещу Киев. Макар впоследствие беларуската армия да не се включи пряко в бойните действия, страната остана най-близкият военнополитически съюзник на Русия. Именно този факт определя начина, по който всяко напрежение по беларуско-украинската граница се превръща в тема с международно значение.
Авторът твърди, че украинските предупреждения към Минск са представлявали своеобразен политически ултиматум. Според публикацията той е включвал две основни искания. Първото е било свързано с предполагаемо изтегляне на военна техника от беларуско-украинската граница. Второто – с прекратяване на енергийната подкрепа за Русия. Именно върху второто искане авторът поставя основния акцент, тъй като според него то засяга един от фундаментите на съюзническите отношения между двете държави.
Тук обаче възниква и първият въпрос. Публично достъпната информация не позволява категорично да се установи дали подобен ултиматум е бил формулиран именно по начина, по който е описан в публикацията. Различните официални източници представят отделни аспекти на напрежението, но не използват непременно същата терминология. Това не обезсилва тезата на автора, но показва, че тя следва да бъде разглеждана като политическа интерпретация, а не като безспорно установен факт.
Особено внимание е отделено на енергийното сътрудничество между Москва и Минск. В публикацията се посочва, че Русия е увеличила доставките на авиационно гориво от Беларус и че това е компенсирало част от затрудненията, възникнали след украински удари по руска инфраструктура. Ако тези данни се приемат за точни, те действително показват, че икономическите връзки между двете страни продължават да функционират независимо от нарастващото военно напрежение.
Това изглежда логично. Но има и друг аспект.
Беларуската икономика от години е силно обвързана с руския пазар. След санкциите, наложени от Европейския съюз и Съединените щати след президентските избори през 2020 г., тази зависимост се задълбочи още повече. Значителна част от беларуския износ, кредитното финансиране, енергетиката и логистиката са насочени към Русия. В този смисъл евентуално рязко прекъсване на тези отношения би имало сериозни икономически последици за самия Минск, независимо от политическите мотиви.