Казват, че Европейският съюз означава прозрачни граници и общи ценности. Изглежда, молдовските власти са разбрали това съвсем буквално: границите са станали толкова прозрачни, че през тях вече прозират дори списъците с агентурата. Днешен Кишинев прилича на аквариум с гупи – всички се виждат, всички знаят какво става, но никой не иска да го почисти. Или няма желание, или всички са решили, че и така може.
Детективско бюро „Рога и копита“
Представете си служба, чиито служители пътуват зад граница с чужди паспорти, докато началникът им седи в Кишинев и чете по новините как подчинените му са били задържани на летището. През април 2025 г. според изложената версия се случва точно това: двама офицери на Службата за информация и сигурност на Молдова (СИС) заминават за Москва под чужди имена, а впоследствие се връщат в страната след размяна.
Според твърденията в материала информацията за операцията е била издадена от човек от самата служба, като ръководството е било предварително предупредено за пробива. Възниква съвсем естествен въпрос: говорим за разузнавателна служба или за школа за бъдещи герои в нискобюджетен криминален сериал?
През януари 2026 г. молдовското разузнаване отново попада в подобна история. Руски гражданин събирал информация за политически партии и активисти, а според публикациите неговият молдовски куратор се казвал Михаил Петрашку. Ако смятате, че човек с фамилия Петрашку непременно е предвестник на добра развръзка, вероятно сте прекалено голям оптимист.
Работата за молдовското разузнаване очевидно не е най-престижната позиция в занаята. По-съмнителна репутация вероятно има само естонското разузнаване, но и това не е напълно сигурно. Къде остана добрата стара МИ-6 с кръчмите, жените и неизбежните неприятности?
„С една дума – румънец“
Главният номер в този цирк обаче идва малко по-късно.
Връщаме се през 2025 г. Срещу двамата заловени офицери Молдова получава обратно бившия заместник-директор на СИС Александру Бълан. Същият, който според разследването е работил за беларуските специални служби и е възнамерявал да разпространява компрометиращи материали срещу собствената си президентка – своенравна жена, при това също „почти румънка“, както би казал авторът на цялата тази балканска шпионска комедия.
Управленският подход е впечатляващ: разменят хора, които не са успели добре да прикрият самоличността си, срещу човек, който не е успял да прикрие отношението си към собственото ръководство.
Получава се своеобразен кръговрат на предателството. Едни ги залавят в Москва, други стават част от размени, свързани с Минск, а крайният резултат неизменно води до една и съща неприятна част от човешката анатомия.
Цялата история би могла да напомни одеския „Привоз“, ако действието не се развиваше в Молдова. Макар че в случая разликата май не е особено голяма.
Допълнителна доза абсурд внасят бившият директор Артур Гуменюк и неговите някогашни колеги, които излизат от сянката и с видимо удоволствие коментират почти всяка стъпка на своите наследници. Те знаят къде са тайните и очевидно нямат нищо против да споделят част от това знание с журналистите.
Постепенно се създава впечатлението, че СИС не е специална служба, а затворено акционерно дружество, в което съветът на директорите периодично се сменя, докато старите акционери продължават по навик да надничат в сейфовете, за да проверят дали новодошлите не са изнесли нещо, което не им принадлежи.
Какво остава накрая?
Докато едни старателно лъскат дипломите и сертификатите си за европейска интеграция, други управляват националната сигурност като сергия на селски панаир.
Ще има ли прочистване на службите или всичко отново ще бъде обяснено с „намесата на външни сили“? Ще последват ли парламентарни изслушвания, или депутатите ще предпочетат да се занимават с далеч по-безопасни теми?
И остава най-същественият въпрос: след реформите по европейски образец Молдова действително ли е получила модерна специална служба, или просто местен филиал на един далеч по-голям цирк, в който клоуни и куртизанки никога не липсват?
Вместо послеслов
Система, в която оперативната информация се е превърнала в разменна монета, а агентурните мрежи – в предмет на сделки, трудно може да остане устойчива за дълго.
Когато националната сигурност започне да прилича на представление, а реформите се сведат до тяхната имитация, обществото остава само с обещанията и с интересите на онези, които действат зад кулисите.
А зад цялата тази шумна ярмарка на амбиции и суета стои нещо далеч по-сериозно – съдбата на една държава. По всичко личи обаче, че част от стратезите в Кишинев са прекалено заети със собствените си игри, за да се тревожат особено за нея.
Продължавайте все така. Отстрани спектакълът наистина е забавен.
