/Поглед.инфо/ Унгарците, живеещи в Украйна, се обърнаха към Будапеща с молба да ги защитят от украинския геноцид и започнаха да подготвят референдум за присъединяване на техните райони на пребиваване към Унгария. Организацията на закарпатските рутени също се обърна към Москва с молба за създаване на Карпатска Рус в западните райони на Украйна. Колко вероятно е колапсът на съвременна Украйна да обхване и нейния запад?

Ръководителят на международния център „Матица Рутенска“ Пьотр Гецко се обърна към руския президент Владимир Путин с предложение: „в контекста на принуждаването на Украйна към мир и федерализиране на земите“ да се трансформират западните райони на Украйна в Карпатска Рус. Според Гецко, ако Западна Украйна остане в сегашния си статут, тогава националната сигурност на Русия ще бъде поставена под въпрос. Това не е първият случай, в който рутенските общественици се обръщат към президента на Русия - през 2014 г. същият Гецко изпраща искане за мироопазваща операция.

В понеделник порталът “Регнум” съобщи, че местните унгарци в община Берегово (на унгарски Берегзас) на Закарпатието са започнали подготовка за референдум за присъединяване на районите на компактното им пребиваване към Унгария. Изданието цитира извадки от обръщението на закарпатските унгарци към унгарския премиер Виктор Орбан. В него се отбелязва, че „властите на Украйна продължават да провеждат политика на геноцид и потисничество над нашия народ в Закарпатския регион“. „Молим ви, като гарант на сигурността, да използвате всички съществуващи възможности, за да осигурите физическата защита на унгарските граждани, живеещи извън нея! Надяваме се на обединение с историческото Отечество“, се казва в призива. Текстът на документа бе връчен от Бела Ковач, бивш евродепутат от унгарската националистическа партия “Йоббик”.

Унгарският политик посочи още, че живеещите в Украйна карпатски рутени дори нямат статут на етническо малцинство, докато унгарската местна общност получава национална и културна автономия. В рамките на сегашна Украйна рутените дори не могат да разчитат на автономия, коментира Владимир Скачко, политолог и бивш главен редактор на в. "Киевски телеграф". „Първо, вече има малко рутени, и второ, в Украйна те дори не се считат за национално малцинство, а за етническа група заедно с лемките, гуцулите“, припомня източникът.

Нека обясним: рутените са славянски народ (някои учени и политици ги смятат за четвъртия източнославянски народ наред с руснаците, украинците и белорусите), чиито представители живеят компактно в Закарпатския регион и в прилежащите територии на Полша, Словакия и Унгария. „Рутенският език е най-близкият до църковнославянския език“, отбелязва бившият депутат Ковач.

Броят на рутените според различни източници варира от 50 хиляди до 1,5 милиона души, най-реалистичната оценка е около 600 хил. Преди Първата световна война територията на днешната Закарпатска област - Закарпатска Рус е била част от Австро-Унгария (унгарската ѝ част), след това - Първата Чехословашка република, а през 1939-1944 г. - Унгария. През ХХ век имаше няколко епизода на провъзгласяването на автономия или държавност. През 1938 г. има самоуправление в рамките на Чехословакия, през 1939 г. се прави опит за създаване на държавата Карпатска Украйна.

След освобождението на региона от нацистите през 1944 г. и до официалното присъединяване към Украинската ССР през 1946 г., рутенските земи се ръководят от Народната Рада на Закарпатска Украйна. През декември 1991 г., едновременно с референдума за украинската независимост, в Закарпатието се провежда плебисцит, иницииран от областния съвет за предоставяне на региона на статут на автономна област в състава на Украйна. 78% от населението е за. Но Киев не дава очакваната зелена светлина. Инициативата за провеждане на плебисцит за самоопределение се обяснява с многоетническия характер на региона.

Дори в последно време, с нарастването на украинския национализъм, който изключва всякакво етническо разнообразие, сред рутените имаше „много хора, които мечтаеха за самоуправление“, отбелязва политологът Владимир Корнилов. „Ако подобни идеи се изоставят, значи има основания за това. В Закарпатието имаше активисти, които се застъпваха за по-големи национални етнически права на рутените , например протойерей на УПЦ на Московската патриаршия Димитрий Сидор, който беше отвлечен в СБУ за подобни идеи“, каза събеседникът. Корнилов подчерта, че Украйна непрекъснато преследва рутените, лишавайки ги от правото да се наричат етническа група. „В Унгария се проведоха много събития на закарпатските рутени, тъй като те са признати там като етническа група“, добави събеседникът.

Въпросът със Закарпатието е приоритет за Унгария, която при желание „би могла да изиграе рутенската карта срещу Украйна“, ако прецени, че това е изгодно за нея, смята Скачко.

Трябва да се отбележи, че закарпатските унгарци са голяма и етнически сплотена унгарска общност в чужбина. В граничната зона на украинското Закарпатие има около 150 хиляди души. Според официални украински данни етническите унгарци съставляват 12% от населението на Закарпатския регион. В същото време в граничния Береговски район и град Берегово (на унгарски - Берегсаз) броят на унгарците надхвърля 75%, този народ съставлява една четвърт от населението във Виноградов (Севлюш) и 30% в Ужгородски район (Унгвар).

Благодарение на планираната политика на Будапеща повечето украински унгарци отдавна имат унгарски паспорти, особено след като това помага в транзитния и контрабандния бизнес. „Отбелязвам, че партията на премиера Орбан се радва на голяма подкрепа от другата страна на границата, в общностите на Закарпатието и в Трансилвания“, казва Ласло Кемень, професор по политически науки в университета в Будапеща. В същото време управляващата партия ФИДЕС в Унгария напоследък беше повече от критична към политиката на Киев спрямо закарпатската общност. „Украинските власти създават ситуация на гражданска война в Закарпатието. Считаме това за срамно и дълбоко осъждаме“, се казва в обръщението на политици от Будапеща относно преследването на унгарски активисти от СБУ през 2020 г.

Трябва да се отбележи, че веднага след като Москва призна независимостта на ДНР и ЛНР, депутатът от Върховната Рада Иля Кива предположи, че Унгария, Румъния и Полша могат да предявят претенции към територията, придобита от Украйна по съветско време. „Регионите на Тернопол, Чернивци, Волин, Лвов отдавна са се подготвили за това, след като са получили второ гражданство и очакват с нетърпение своето „анексиране“, заяви той. Както посочва професор Кемень, „Унгария си спомня, че според Трианонския договор от 1920 г. страната ни губи две трети от територията си, включително Закарпатието“.

„Ако приемем, че Украйна е разделена и някои от нейните части, които се борят за това от отдавна, придобият суверенитет, тогава ще възникне въпросът за многото граници, установени в резултат на Втората световна война“, вярва професор Кемень . Но, подчерта той, ситуацията е чисто хипотетична, не става дума за преразглеждане на границите.

Шансовете на рутените да получат автономия и още повече държавност са малки - независимостта на Карпатска Рус е възможна само ако Украйна бъде разпокъсана и се отделят различни национално-териториални обединения, смята Скачко. Унгарците от Закарпатието имат повече възможности в този смисъл. „130-хилядната диаспора от унгарци в Украйна на практика е паспортизирана от Унгария. Освен това те имат държавни, политически и културни връзки с Унгария. През последните години пограничната търговия се развива. Има всички основания районът на Берегово да премине в Унгария. През 30-те години на своето съществуване Украйна, за съжаление, само губи територии, а не придобива. Сега естественият резултат може да бъде разчленяването на страната”, казва събеседникът.

Превод: В. Сергеев