/Поглед.инфо/ Прехвалената „свобода на словото” на Запад вече не съществува. Най-малко, представителите на най-дисциплинираната нация на ЕС, германците, масово се оплакват от това. В този смисъл днес те се чувстват още по-зле, отколкото в дните на ГДР - теми, които наистина ги интересуват, не могат да се обсъждат публично. Какви са тези теми и как либералната цензура работи в Германия?

Статистиката, съставена от Института за социални изследвания на „Аленсбах” в Германия през май, показва, че едва 18% от германците смятат, че могат свободно да изразят мислите си публично в своята страна. Представителите на най-дисциплинираната нация от Европейския съюз започнаха да се разочароват от мита за западната свобода на словото.

От края на Втората световна война жителите на Федерална република Германия живеят в процес на непрекъснато форматиране на съзнанието. Всичко започна с покаяние за зверствата на фашистите - което беше абсолютно правилно. През десетилетията обаче политиката на „заплащане и покаяние“ доведе до пълна диктатура на крайно левия идеологически дневен ред. Днес в Германия най-строгите закони в цяла Европа ограничават свободата на словото. Тук се предвиждат реални затворнически присъди за отричане на Холокоста (или съмнение в неговия обхват), а също така се водят и редовни наказателни дела поради политически некоректни постове в социалните мрежи.

Голяма част от културното наследство на Германия оцеля от нацистите, но не успя да оцелее в режима на политическа коректност.
За интелигентния германец не е много прилично да се увлича от музиката на Вагнер или да хвали съчиненията на Ницше. Абсолютно неполитически коректно изглежда творчеството на реалния създател на германския литературен език Мартин Лутер. Не издържат на режима на съвременната толерантност дори и Гьоте и Томас Ман.

Успоредно с това от общественото съзнание се изтласква всичко, което може дори и леко да напомни за светлите страници в историята на Германия. Празниците като Октоберфест стават развлечение за туристите, затова пък сред германците активно на мода влизат евтините източни закусвални. Неуместно изглежда увличането по историята на собствената страна. Подозрително е да се влиза в музеи. А традицията да се обличат национални носии по празниците е изобщо дело на „патридиотите” от баварските и австрийските села.

Парадоксално е, че този непрекъснато разширяващ се списък от ограничения се възхвалява в западните медии от години като пример за свобода и демокрация. Докато населението на Източна Германия по подразбиране е било осакатено от „тоталитаризма”.

След падането на Берлинската стена жителите на ГДР бяха удивени да видят, че в новата им родина има дори повече ограничения за самоизразяването, отколкото при социализма. Нещо повече, правилата на политическата коректност за тях бяха много по-сложни и объркващи от тромавата идеология на комунистическата партия на ГДР. А открито обсъждане на техния смисъл и целесъобразност означаваше да бъдеш изгонен от „приличното” общество.

Да се говори за този когнитивен дисонанс също се смяташе за неприлично дълго време. Така мащабното проучване, проведено наскоро от Института за демоскопия „Аленсбах”, изигра само пробивната роля. То се радва на ентусиазъм във водещи немски медии. Според учените, „почти две трети от германските граждани смятат, че трябва да се действа изключително предпазливо, когато се говори публично - сред хора или в социални мрежи - по определени теми, тъй като има много неписани правила за това какви мнения по този въпрос са приемливи и неприемливи”.

Интересен е списъкът със забранени теми, събрани от участниците в изследването. Той се променя от година на година и нараства точно пред очите ни. Начело на списъка е обсъждането на темите на исляма и мюсюлманите. 71% от участниците в проучването смятат, че трябва да се обърне внимание на мигрантите. Най-малко опасно е да се говори за изменението на климата - по тази тема можете спокойно да говорите на публично място и в кухнята.

Една от най-новите теми за табу е германският патриотизъм.

41% от участниците смятат, че това е „чувствителен въпрос”, който най-добре се избягва в разговор. През 1996 г. едва 16% от анкетираните смятат така. „... Гражданите живеят в нарастващ страх, че ако се позиционират като патриоти, те ще бъдат считани за крайно-десни”, обясняват изследователите. „Междувременно една трета от анкетираните смятат”, че политиците не трябва да споменават темата за националната гордост в Германия, ако не искат да бъдат обект на насилствени атаки.”

Допитването позволява на участниците да изразят своето раздразнение от насилствено налагания новговор. Две трети от анкетираните смятат новите понятия за неподходящи за обозначаване на табу концепции. Най-силно отвращение у немците предизвиква изразът „хора с мигрантски произход”, вместо обичайното „мигранти”. Против това се изказват две трети от участниците.

Проучването отбелязва впечатляващо и все по-голямо разминаване между това, което може да се каже в собствената „кухня” и това, което може да се каже публично. Само 18% от германците смятат, че могат свободно да говорят публично. 59% практикуват свободата на словото само със своите роднини и близки приятели - в частно пространство.

Дискусиите за свободата на словото са особено утежнени след приемането на закона, уреждащ изявленията в социалните мрежи в Германия. Интернет платформите обещаха да премахнат „зловредния език“ или да платят многомилионни глоби.

Първата жертва на новия закон, която започна да функционира на 1 януари 2018 г., бе Беатрикс фон Щорк, член на партия „Алтернатива за Германия”. Тя написа в „Туитър” няколко неприлични думи към полицията в Кьолн, която допусна „масово изнасилване от варварски мюсюлмански орди в навечерието на Нова година”. Профилът ѝ бе незабавно блокиран.

Следващите бяха либерални комедианти, които осмиваха ислямофобията в своите коментари и „туитове” и пародираха изявления на национално засегнатите германци. Модераторите, които не разбират нюансите на хумора, също блокираха профилите им. Днес няколко хиляди профила ежемесечно се закриват в социалните мрежи в Германия.

Съществен принос в борбата срещу свободата на словото носи и законът за защита на младите хора. Практиката на използването му е вече класическа цензура във форми, близко напомнящ късносъветския „Главлит”. Особено много от закона страда германският рап.

Можете да записвате и публикувате песен без никакво отношение към цензорите. Обаче оплакването на първия потребител от думи или музика води до факта, че се задейства федералният отдел на медиите. Той дава на песента определена възрастова оценка. Неполитически коректните композиции попадат в списъка „А”, а най-опасните - в списъка „Б”. На непълнолетните е забранено да купуват музика от тези списъци.

Натискът на политическата коректност започва да дразни най-законосъобразната нация в Европа. Половината от германците са недоволни от "повишения контрол върху поведението и изявленията на гражданите". 57 процента от гражданите са раздразнени от факта, че „непрекъснато им показват какво трябва да правят и какво да казват.“

Сред хората от ГДР тези цифри са дори по-високи. Източните германци остро осъзнават парадокса на своето положение. След като се отърваха от социалистическата цензура, те попаднаха в сферата на новите забрани, които постоянно се променят, растат и изяждат цялото пространство за свободно изразяване.

„Ужасно е досадно, че днес всяка дума трябва да бъде предварително обмислена, защото може да бъдете критикувани за това”, оплаква се възрастният проповедник и активист за човешките права Тео Леман, който е живял по-голямата част от живота си в ГДР. „Страда свободното обсъждане, това предизвиква невероятен страх в обществото. Никой не рискува да говори открито, за да не изпадне от мейнстрийма. В противен случай ще бъдете наричани нацист и фашист без никаква дискусия”, допълва той.

В западните, включително германските медии, Русия често се явява като царство на пълна цензура. В действителност двумислието в страните с „еталонна” демокрация достига вече оруелиаско равнище. Свободата на словото в „кухнята”, в съчетание с публичното лицемерие, започват да възмущава дори свикналите с всичко граждани на Германия.

Превод: В.Сергеев