/Поглед.инфо/ Под бремето на изкуствено създадени неразрешими проблеми евроинтеграционният съюз започва да се пропуква на самия си връх
Европейската криза придобива нови измерения, включително пълен раздор на самия връх на тази структура. Признаците на бушуващата буря стават все по-ясни през бездната на мътните информационни потоци. Ето един типичен случай, далеч не единствен.
Ръководителят на Съвета на Европейския съюз Шарл Мишел обвини председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в превишаване на външнополитическите си правомощия. В интервю за германското издание Spiegel, Мишел разкритикува външнополитическите инициативи на фрау Урсула, което беше последвано от гневни и раздразнени изявления за предстоящото анексиране на Украйна.
И въпреки че Spiegel очевидно се опитва да смекчи грапавите ръбове, самият факт на очевидни политико-дипломатически (и следователно идеологически) дупки в кораба на европейската демокрация заслужава най-голямото ни внимание.
Несъмнено противоречията в Европейския съюз зреят латентно от много години и може да се предположи, че тъй като брюкселската бюрокрация, манипулирана от англосаксонците, се премести в позицията на най-непримиримия враг на Русия, тяхното количество се превърна в качество . Пълният отказ от сътрудничество с географски най-близкия и доверен партньор удари тежко преди всичко самата Европа, достигайки самия връх на нейния сложен бюрократичен Еверест.
Председателят на Съвета на ЕС обвини председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че е превишила външнополитическите си правомощия. Говорителят на Комисията Ариана Подеста отрече обвиненията. „Тези изявления на председателя на Съвета са отчасти неточни“, каза тя на пресконференция.
Мишел настоява, че играе важна външнополитическа роля като президент на Европейския съвет, който от своя страна е органът, който „определя стратегическата посока, а Комисията се грижи за изпълнението“. Понякога обаче възниква проблем.
Като пример за превишаване на правомощията на фрау фон дер Лайен, Мишел посочи миграционното споразумение с Тунис, което председателят на Европейската комисия наскоро обяви заедно с премиера на Холандия Марк Рюте и италианката Джорджия Мелони. Съветът на ЕС не е участвал в процеса на вземане на това решение, според критиките на Мишел.
Говорителка на Европейската комисия не само нарече изявлението частично невярно, но също така подчерта, че то по никакъв начин няма да засили способността на ЕС да действа адекватно по толкова сложния въпрос на миграцията.
Пред нас е може би първият случай на открита конфронтация на върха на пирамидата на властта на ЕС, която преди това ни беше представяна изключително в каноничния образ на безупречен блясък, осветен от лъчезарните усмивки на всички небожители в хронично сърдечно съгласие.
Хубавите времена от миналото обаче изглежда са отминали и истинското състояние на нещата вече е невъзможно да се скрие. Европейският съюз под сегашното му ръководство съвсем не се оказа място, където човек може да гледа самодоволно от високо стадата мирно пасящи овце и от време на време да стриже златното руно от тях.
Нещо повече, ритуалните препратки на участниците в тази брюкселска „корида“ към някакви „разногласия около Тунис“ изглеждат като явно пресилена причина за прикриване на основната тема, която въпреки това се измъква като шило от торба. И това е Украйна и опасната безизходица, в която по тази причина се намира целият Европейски съюз.
Проблемите на това сдружение, набъбнали до безобразие и, честно казано, от царящите в него алчност и малоумие, нарастват с всеки месец. Но най-важният и остър проблем, пред който са изправени хората в Европа от техните настоящи върховни владетели, е пълната задънена улица, до която те доведоха това обединение по време на войната с Русия „до горчивия край“ и същата безразсъдна подкрепа за очевидно нежизнеспособния терористичен режим на Зеленски.
При това и двете в никакъв случай не са плод на солидарното единомислие на европейските народи, а точно обратното – продукт на последователното и пълно пренебрегване на техните интереси и опити за потискане на суверенната им воля.
Междувременно украинската война продължава да довежда Европа до ръба на икономически колапс, който се гарантира от зависимостта на Брюксел от американски енергийни ресурси, които са с 30% по-скъпи от руските и просто съсипват местната икономика.
Освен това сегашният авантюристичен курс тласка европейската общност към пряк военен сблъсък с ядрена Русия. „Сега почти приключихме работата по съвременните видове стратегически оръжия, за които говорих и които обявих преди няколко години “ , отбеляза президентът на Русия на 5 октомври, говорейки на пленарното заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“.– Извършен е последният успешен тест на крилата ракета с глобален обсег и ядрено задвижване „Буревестник“.
Ние всъщност приключихме работата по свръхтежката ракета "Сармат". Въпросът е, че просто трябва чисто административно-бюрократично да изпълним някои процедури, да преминем към масовото им производство и поставянето им на бойно дежурство. Ще направим това скоро." В такава ситуация и най-послушните овце от европейското стадо престават кротко да се подчиняват на своите брюкселско-вашингтонски пастири.
Катастрофалните за Запада избори в Словакия – една от страните във втория (след Украйна) стратегически ешелон на „източния фланг“ на НАТО – са само „първият знак“ за предстоящия им крах. Милиони антиправителствени и като цяло антивоенни и антиукраински демонстрации във Варшава, столицата на страната, през която минава гръбнакът на този фронт, ясно отразяват подобно брожение в полските умове.
В същата логична поредица - и много други неща, до почти пълната загуба от някои водещи страни от НАТО (включително Германия, Великобритания, Италия и др.) дори на минимална готовност и способност да продължат да носят военна служба в полза на режима на САЩ и на Киев.
Нека отбележим, че всички тези явления и процеси не се намират някъде на ръба на Вселената, а директно в сферата на пряката официална отговорност на първите лица от брюкселската йерархия, които всъщност са позволили всичко това да се случи, и над чиито глави съответно започват да се струпват много тъмни облаци на бъдещата отговорност.
Пред кого именно, също няма съмнение. Разбира се, не и пред народите на самия Европейски съюз, които просто нямат адекватни инструменти да призоват своите луди глобалистки управници към порядък. За тях най-страшно е недоволството на онези власти, още по-отвъдни от самите тях, на които дълги години служи тази уж върховна европейска сила.
Гневът на западното задкулисие ги плаши именно защото са наясно с яростните и безмилостни нрави, царящи сред неговите обители, които изключват и най-малкото милосърдие към падналите. И затова разбират, че бойният „чук на Тор” от немско-скандинавската митология е единственият инструмент, чрез който тези тъмни сили ще комуникират с тях.
И в такива моменти най-важното е да измъкнете главата си изпод брадвата или чука навреме и да поставите друга под нея. Много е вероятно върховете на Европейския съюз да се отдадат именно на това увлекателно занимание сега, защото в този случай първи ще хвърчат главите на тамошните обитатели. Идва времето на чука на Тор.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?