/Поглед.инфо/ Френските лидери още от времената на Шарл де Гол ценят идеята за специален съюз с Германия, пише наблюдателя на Le Figaro Ерик Земмур. В същото време германците се смеят на такъв романтичен подход и не бързат да жертват собствените си интереси заради Франция, отбелязва журналистът. Авторът на статията призовава френското ръководство да признае съществуването на сериозни разногласия с германските партньори и да започне да търси други съюзници в Европа и по света.

По време на неотдавнашна среща с Ангела Меркел, Еманюел Макрон лееше потоци от думи по адрес на германския канцлер, който приключва последния си мандат, припомня колумнистът на Le Figaro Ерик Земмур. В очите на „влюбените“ медии и затъналите в „стереотипи“ служители това стана доказателство, че френско-германският съюз е „над непредвидените политически обстоятелства“, отбелязва авторът.

Както подчертава журналистът, обаче изразът „френско-германска двойка“ принадлежи на французите, докато германците се смеят на „такъв романтичен подход“. Първоначално генерал дьо Гол искаше да „обвърже“ ФРГ от времето на канцлера Аденауер с Франция, така че икономическата мощ на последната да засили геостратегическото положение на първата: „Нека Франция да бъде жокей, а Германия кон“. Но обединението на двете Германия удари тази визия и икономическият упадък на Франция, започнал през 90-те години, нанесе решаващ удар, посочва авторът на статията. Днес ролите са противоположни: „жокеят е Германия, а френският кон, макар и да рита, винаги изцяло и напълно му се подчинява“.

В Европа от шест държави, напомняща империята на Карл Велики или Наполеон, Франция се чувстваше като у дома си, но в съюз от 26 държави, който много повече прилича на Свещената Римска империя, Германия се върна на своите исторически позиции, пише Земмур. Франсоа Митеран вярваше, че със създаването на еврото той отне от Берлин „ядреното му оръжие - марката“, но това само засили индустриалната хегемония на Германия, припомня наблюдателят.

Еманюел Макрон направи връзката си с канцлера неподлежаща на обсъждане основа на идеята му за „европейски суверенитет“. За тази цел той се съгласи да комбинира оръжейните програми на двете страни, като позволи на германските „приятели“ на Франция да овладеят производствените тайни, по-специално в областта на военната авиация.

Макрон е убеден, че в крайна сметка ще убеди Германия в концепцията си за "стратегическа автономия" и "европейска отбрана" и се инати, когато германските лидери му повтарят, че европейската отбрана се нарича НАТО. Германците предпочитат да се подчинят на американската военна опека, отколкото на по-близкия си и по-малко могъщ френски съсед, и в крайна сметка Франция, гравитираща към съюз с Германия, се подчинява на американския „протекторат“, отбелязва Земмур.

Френските лидери са убедени, че мощната Германия защитава уязвимата Франция и не смеят да признаят многото разногласия между двете страни или да търсят други съюзници в Европа, пише авторът. В същото време Франция трябва да провежда политика, ориентирана към целия свят, в който се намират морските й територии и военната сила и в крайна сметка да се сбогува с Германия, сигурен е журналистът.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели