/Поглед.инфо/ Все още носим кръста на една от най-корумпираните европейски страни. Свикнахме си с него като съдба, от която не можеш да се отървеш, колкото и да се напъваш. Последно време в Германия обаче се развиха събития, които прекрояват представите ни за този, винаги даван ни за пример, германски народ или, ако трябва да сме по- справедливи, за неговите представители в правителството и в брюкселската управа.

Веднага след ковида гръмна скандала с любимката на всички, хванали се за глава, европейци, Урсула фон дер Лайен. Вече няколко години, ха, да я почват както трябва, но не би, само общи заявления от европейската прокуратура. А госпожата продължава да си живее спокоен живот и да си властва без насищане. Въобще не се впечатлява, или поне не го показва, че се разкриха допълнително крупни далавери на нейни заместнички и заместници с парите, които би трябвало да ги късаме от нашия джоб и изпращаме на страдащия украински народ. Уж белгийската, уж френската прокуратура, германските специални служби щяха нещо да разследват, нещо да проучват и засега нищо - освен че парите ги няма.

Ако се замисли човек, това май логично обяснява разпищоляването на Зеленски и на хората около него. Нагло, пред очите не само на евролидерите, а и на всички обикновени, загрижени за съдбата им, европейци започнаха без срам и свян да крадат от парите ни и да ги изнасят по света в различен вид и форма като коли, вили, охолен живот и какво ли не. Става пред очите ни, разбира се, но пустото ни европейско възпитание не ни дава възможност да изокаме високо и по български, а ни кара смирено да си налягаме парцалите, не дай Боже, да не ни обявят я за путинисти, я за тръмписти. Това изглежда е отговорът на гатанка, откъде тази смелост, това нахалство на Зеленски и неговото обкръжение така безогледно да крадат европейски пари.

Спомням си една интересна среща с един от братята, гръцки рицари-тамплиери по време на техния годишен конвент в Корфу. Беше техен евродепутат и до малко преди това все още председател на една от еврокомисиите, точно на тази, през която минаваха фондовете за присъединяване. Едва ли само защото беше малко понапреднал с питиетата, по-скоро доста му се беше насъбрало, защото без да го подканяме, директно в очите ни каза: „Знаете ли, защо вие, българите не получавате пълните суми. Ако имаше начин, не бихме ви пратили и 1 евро.“ Спогледахме се. Като българи си помислихме, че това вероятно е проява на ромейското отношение към нас. Човекът обаче побърза да се обясни: „При вас, пратим ли парите, те потъват като в тъмен кладенец и изчезват. Почти винаги не се вижда, какво се е направило с тях, а най-лошото е, че няма следа, къде са отишли. А най-неприятното е, че не се сещате за правилото в Европейския съюз, 10% от тези суми да се връщат обратно като комисионни, като разходи по експерти, понякога, все едно не съм го казал, като пари на ръка. Ето украинците, те не са членове на Европейския съюз, сега ще получат 600 милиона, защото знаят урока. Пращаме ги и веднага обратно се връщат въпросните 10%.“ Изслушахме човека и разбрахме, че просто не си знаем урока, правим се на дяволи и винаги се оказваме в губещия отбор. А украинците си знаеха урока още тогава, много преди конфликта. Да се чуди човек, дали тая война не им е била нужна като нужно основание да си получават парите. А цената, както се вижда и сега, едва ли ги притеснява. В тази част на света животът никога не е бил оценявам като ценност, а повече като пазарна стока. Нагледахме им се.

Думата беше за германците, примерът наш в европейския ни път. Дали няма да се окаже, че корупцията е заразна болест. Преди дни се завърнаха на бял кон Урсула и Мерц от Индия. На галоп долетяха за да се похвалят с големия успех, за безчет сключените споразумения търговски, политически, дори военни. Все едно, че индийците ще дойдат да защитят Германия, ако стане нужда и, представете си, от кого. Иначе немците като едното нищо, все едно че е Гренландия, могат да изпратят един взвод да защитят Индия. Оказа се, че под всяко съглашение е имало друго съглашение, само че тайно, което е държавна, секретна информация, с труден достъп до нея. Малко хора могат да стигнат до там, ако, например, не се казват Вайдел. Излезе тя на трибуната в немския парламент и с известния си чепат, но вежлив тон си каза думата, показа дори бумагите на тайните съглашения. Там от общата сума от 9 милиарда обем се видя, че 3% са „отклонени“ и насочени към една офшорка в Люксембург. Тя пък се установило, била някога създадена с участието точно на Мерц, удобна и полезна. Ако документите са автентични – щото Вайдел също рискува – и написаното в тях се окаже истина, ще излезе, че Мерц се е самоудовлетворил за извършената трудна работа в интерес на страната си освен със заплатата си и с още 270 милиона евро. А дали Урсула фон дер Лайен е пропуснала да си вземе индийските проценти, можем само да предполагаме. В Европейския съюз още не се е сетил някой от хората на Вайдел и на другите уж нови формации да бръкнат в архивите или да я накарат сама да си каже без бой. Защото, като й знаем навиците, почти е невероятно тя да не е клъвнала някой процент от всичкото, което подписа там. Тук следва и другият въпрос, а при Тръмп? Интересно как бързо бяха подписани търговските съглашения със САЩ, от движение, без дори да бъде съгласувано като политика на Европейския съюз. Тръмп е търговец - той няма да каже колко е била комисионната.

Кьовеши като че ли изчезна последно време. Сви се в Брюксел. Какво стана с нейния навик да работи по едрите птици в политическия живот на Румъния? Очаквахме, че и в Брюксел ще бъде също. Но нещо не се получава. Явно там всички са в играта, колкото и да не искаме да го повярваме. Или нещата са много по прости, отколкото ни се струват. Поантата на всичкото е, че този начин на боравене с европейски пари и съпътстващо взимане на подобни решения, при подобни условия е вкоренила се политика, която няма нужда, нито желание някой да я разследва, нито да я обсъжда. Тя се е превърнала в ежедневие, в смисъла на съществуване на брюкселската камарила. Бавно, но сигурно разгръща пипалата си тя като мотив за участие в политическите нива в отделните европейски страни.

В Германия брюкселци си избраха верния човек. Ето че той си облиза пръстите след индийския обяд, а само там ли. Нали целият свят ще го правят с Урдсула общ пазар, с офшорки, разбира се. Сигурно се канят на първа скорост с останалите си съпътници да черпят дивидентите. Толкова добре познавам германците и вече си мисля, че нещо трябва да им е станало. Едва ли може нормалният германец да приеме такъв начин на отношение към задълженията си от германски политик. За колко по-дребни неща, за колко, бих казал, безпарични нарушения на моралния кодекс дори, са си отивали германски политици, дамгосани като лъжци или като неспособни да управляват страната. А сега, има ли кой да отговори на Вайдел, до кога? Малката ми внучката, неотдавна прибрала се с родителите си от една съседна на Германия страна, но немско говореща, ме попита, защо у нас на германците викаме немци? Обясних й историческото основание, защо славяните са нарекли съседите си „немци“. А сега си мисля, че в наше време думата би могла да има и друго значение. Неми ли сте, приятели? Какво ви става сега, бе, хора?