/Поглед.инфо/ Франция не е единствено невероятна архитектура, атмосфера и чаша червено вино с парче сирене. Това е само нейната лъскава, туристическа страна. И има още една, грозна, за която малко се говори, която дори по-малко се показва. Защото е трудно да се снима. През изминалата седмица наблюдавах тревожно здравето на фотожурналиста Кристиан Лантеноа от всекидневника „Юнион“, който беше бит в предградието на Реймс, когато пристигна в лош квартал по редакционна задача. Нападнаха го на паркинга, нямаше време да стигне до колата. Започнаха да го бият с железни пръти, след което, след като вече е паднал, няколко тийнейджъри го удариха по главата, така че 65-годишният репортер в крайна сметка умря в болницата, изпаднал в кома. Четох за него и си мислех колко пъти всички сме попадали в подобни неприятни ситуации. Вероятно късметът ми е помогнал.
Например, ето история с мои колеги. Още през 2005 г. те се качиха следобед до предградието на Париж, Клиши-су-Буа, когато цял ден изгаряха коли след смъртта на двама юноши, които са се били скрили от полицията в трансформатор. Навън е било пусто, операторът е настройвал камерата, като я поставя на рамото си (тогава те бяха все още големи, тежки), когато изведнъж някой отзад с всички сили избутва камерата напред, тя пада на асфалта, разлитат се части. Репортерът се навежда да събира, но 25 души с павета излизат от тясната уличка между къщите и започва да хвърля камъни по тях. Те успяват да избягат, за разлика от колегата си от Реймс, колата излита. В същия район се натъкват на пожарникари и искат упътване до полицейското управление. Служителите само махат с ръка към улицата и въздъхват: „То е там, но беше изгорено снощи“.
Спомням си как, вече в мое присъствие, полицията държеше участък в пръстен в друго предградие, когато разгневена тълпа се опита да го подпали за това, че един от служителите на реда е глобил жена, която е покривала лицето си. Имаше инцидент в покрайнините на Страсбург, заснехме изгорели автомобили сутринта след Нова година. Няколко минути по-късно чухме викове от високите сгради с подробности за проблемите, които ни очакват. Трябваше да направя всичко изключително бързо и да си тръгна. В Марсилия ни преследваха с мотоциклети, чукаха по колата, опитваха се да откъснат огледалото. В такива райони човек, който вади фотоапарат или прави снимки с мобилен телефон, се възприема като враг. Същото е отношението към полицията.
С течение на годините, струва ми се, географията на такива лоши места се разшири значително. Насилието и размириците в градовете станаха обичайна част от живота във Франция. В Марсилия стрелбите избухват почти ежедневно, миналата седмица задържаха мъж, многократно осъждан за трафик на наркотици и грабежи. Той обикаля еврейско училище с 20-сантиметров нож. Казаха, че е луд, закараха го в болницата. Самият град всъщност е добро пристанище, много ми харесва, но се смята за престъпната столица на страната. И сега други градове са готови да му отнемат тази титла.
Например Реймс или Нант, където поради разправиите между банди болниците редовно се попълват с хора с огнестрелни рани.
Тази седмица като цяло беше горещо навсякъде: в Ноазие полицията беше обстрелвана с пиратки, в Буве бунтовете продължиха няколко дни, в Ри ла Папе автомобили бяха изгаряни по време на разправия между банди, в Амиен беше неспокойно, автомобили горяха в Лион, след като 13-годишен юноша без шофьорска книжка и без каска претърпя инцидент на откраднат мотопед. Бандите решиха, че полицията е виновна, започна да разбива спирките на градския транспорт, местните жители се опитаха да умиротворят младежта, но трябваше да се обадят на помощ: изпратиха опитни жандарми от самия Париж, 200 щика. Всичко това са временни решения: жандармите се оттеглиха - и районът се върна към собствения си ред. Усещането е, че нито един френски град вече не е свободен от подобни проблеми.
Ситуацията с престъпността се влошава бързо, насилието нараства, юноши на 14-15 години умират в престрелки, банди организират състезания с автомобили на обществени места, дилърите на наркотици установяват свои собствени закони, претърсват жителите, които се връщат у дома. Какво предлагат властите в замяна? Гражданите, които вече са изтощени от епидемията, са помолени да бъдат търпеливи, да спазват всички правила, заплашва ги глоба в размер на 135 евро, ако след 18 часа все пак се появят на улицата без особена нужда. Но незнайно защо правилата изглежда не важат за онези, които пречат на такива хора да спят и които плюят по законите на републиката. Безнаказаността и правният лайцизъм доведоха до това цели райони да се предават на бандите. Полицията не се меси там, защото или няма заповед от висшите власти, или няма правно основание, или няма политическа воля, което е най-вероятно.
Служителите на реда могат смело да глобят онези, които са заседнали в задръстване във вечерния пик след полицейския час, но се вижда тяхното объркване и безсилие, когато отстъпват от погромаджиите под градушка от камъни, обиди, проклятия и заплахи. На въпрос на вестник „Фигаро“ дали властите могат да защитят от градско насилие, повече от 90% от читателите отговарят отрицателно. Тъй като всеки може да види, че бандитите просто не се пипат, рецидивистите се хващат, но се пускат. Убиецът на фоторепортера в Реймс беше осъден осем пъти за кражби, трафик на наркотици и насилие. Осем пъти за трите години, прекарани във Франция. Първоначално е роден в Алжир и се премества в Реймс през 2018 г.
Тунизийски мигрант прекарва само няколко седмици в страната през октомври миналата година, след което намушка трима в църквата Нотр Дам в Ница. 90% от търсещите убежище, на които е отказано, все пак остават във Франция, живеят нелегално. Като например суданецът, който наръга нож директора на центъра за приемане на бежанци в град По през февруари. Всеки от тези епизоди е шокиращ поотделно, но предвид броя и редовността, всичко се превръща в ежедневие във Франция. Има различни предложения за това какво да се прави: например, да се започне с мигрантите, да се изпратят всички осъдени чужденци обратно в родината им, дори и да бъдат вкарани в тамошните затвори. Защото във Франция затворите са толкова пренаселени, че 45% от присъдите не се изпълняват дори шест месеца след като са били постановени. Страната е на 18-то място в Европа по брой затворници пропорционално на населението, по брой опити за убийства - на седмо, а по брой умишлено нанесени наранявания - на второ място.
Вестниците отбелязват разликата между красивите изказвания на политиците и липсата на методични и тежки действия, основани на реалностите на място. Оттук и кризата на доверието в властите. Има нужда от желание и смелост, за да се справят с проблема, но по очевидни причини такива няма. Защото всеки опит за възстановяване на реда със сила ще доведе до социална експлозия в онези области, които са свикнали на безнаказаност. Кой политик би направил това? Нещо повече, изборите предстоят. Но вече не е възможно редът да се възстанови по мирен начин. Освен това, умело използвайки ситуацията за собствените си егоистични цели, радикалният ислям пуска корени в такива райони. Но властите си затварят очите, продължавайки сладко да отпиван кафе с ароматен кроасан, като всички се надяват и вярват в чудо, че нещата някак ще се успокоят от само себе си, мигрантите ще се разтворят и внезапно ще се интегрират. Уви, грешат, това е просто поредната наивна и опасна илюзия.