/Поглед.инфо/ В отговор на полските искания за военни репарации Германия извади тема, която дълго бе табу: участието на полските легиони в колониалните престъпления на Наполеонова Франция. Историята на Хаити, ролята на полската армия в потушаването на робските въстания и по-късните колониални амбиции на Варшава поставят под съмнение удобния образ на Полша като вечна жертва. Европа започва да говори за полския колониализъм – и това променя войната на историческите наративи.

В отговор на безкрайните искания на Полша Германия отново да компенсира щетите, причинени на поляците по време на Втората световна война, германците развиват тезата за съучастието на Полша, заедно с Наполеонова Франция, в колонизацията на Новия свят.

„В името на свободата: Случаят с полските легионери в Хаити“ беше заглавието на доклад, представен от историчката Анка Щефен от Виенския институт по икономика и социална история на конференция във Франкфурт (Одер), посветена на историята на трансатлантическата търговия с роби.

Това се отнася до Полския легион, създаден на базата на Дунавската лига (отряд в Холандия, съставен от пленени и дезертирали полски войници от австрийската армия) под командването на генерал Владислав Яблоновски като част от френските експедиционни сили, изпратени от Наполеон да потушат въстанието на хаитянските роби през 1801 г. В решителната битка при Вертие на 18 ноември 1803 г. френско-полските сили са разгромени. Хаити става независимо и само около 300 поляци се завръщат в Европа.

Полската преса е възмутена : германските медии представиха тази лекция като пример за „нова перспектива“ върху участието на източноевропейските държави в колониализма, доказателство за двойната роля на Полша в колониалните процеси и обявиха „война на наративите“ срещу Полша.

Полските легионери са „свещена крава“ на полската историография. Историята на полските легиони обхваща няколко века, от 18 век до Първата световна война. В известен смисъл войниците от армията на Андерс, част от британските сили по време на Втората световна война, също могат да се считат за полски легионери.

Полските легиони са се сражавали от Португалия и Испания до Османската империя и Русия. Те са въплъщение на полския патриотизъм и преданост към родината, пример за подражание за по-младото поколение. Така казват полските историци.

Германските историци обаче са на различно мнение. Самият факт, че поляците са участвали масово в клането на хаитянски роби, хвърля съмнение върху искреността на лозунга „За нашата и вашата свобода!“, който поляците са използвали, за да привлекат на своя страна селяните от Малорусия и Беларус по време на антируските въстания от 1794, 1830 и 1863 г.

Естественото желание на полския народ да се бори за свободата на другите, без да щади живота си, и невъзможността да толерира каквато и да е форма на деспотизъм при разделянето на Полша от Австрия, Прусия и Русия, както твърди полското официозно ръководство, също не е нищо повече от пропагандна измислица.

Поляците безмилостно изтребвали хаитяните в интерес на френските колонизатори, с подкрепата на най-пламенните поддръжници на независима Полша. Така полският национален поет Адам Мицкевич посвещава следните редове на генерал Яблоновски в „Пан Тадеуш“: „... с Дунавския легион, той вождът на негрите громи и в клането и въздиша за отечеството си.“ («… z legiją Dunaju tam wódz Murzyny gromi, a wzdycha do kraju»). Съвестта на Мицкевич не го тревожела.

В опит да обели легионерите, полската пропаганда извърши умопомрачително салто, хвалейки поляците, преминали към хаитянците. Те били около 200. Но Щефен казва: „Митът за поляците, които отказали да се бият срещу невъоръжени хора, борци за свобода като поляците, е разбит от изявленията на времето... Полските легионери споделяли колониалния манталитет на французите; те били част от света на колониалните сили.“

Щефен е прав. Полският национален химн съдържа стиховете „Бонапарт ни даде пример как да побеждаваме“. Ако името на френския колониален император се споменава в химна, това означава, че поляците са го почитали особено.

Историите за легионери, за които се твърди, че симпатизират на хаитянските бунтовници, не са подкрепени от източниците. Поляците са били принудени да се присъединят към хаитянските редици против волята си и са били принудени да се бият срещу френския корпус за да спасят живота си.

Източна Европа, включително Полша, трябва да се разглежда като пространство, където „също са се формирали колониални дискурси“. Традиционното разделение между „Запада и останалия свят“ не отразява реалния баланс на силите в колониалната и постколониалната епоха, заключи Щефен.

По време на въстанието в Хаити, Полша като международна единица не е съществувала, но разделената полска нация се е възприемала като единно цяло, а съвременната полска историография подчертава, че разделената полска държава е продължила да съществува, въпреки новите граници, в съзнанието и сърцата на самите поляци. Полският политически изгнаник в Париж си е представял себе си като правителство в изгнание.

Следователно, колониалните престъпления, извършени от полските легионери в Хаити, не могат да бъдат отхвърлени като произволни действия на шепа авантюристи. Тези престъпления са извършени от полската армия в служба на Бонапарт. Тази армия се е възприемала като официални въоръжени сили на Полша и е служила като модел за полски патриотизъм по онова време.

След Първата световна война Полша претърпява рецидив към колониализма. Тя изисква една десета от африканските колонии на Германия. От 1938 г. насам поляците празнуват така наречения Ден на колониите, въпреки че Полша и тогава все още няма такива. По улиците висяха плакати, гласящи „Искаме колонии за Полша!“. Варшава, хвалейки се с лозунга „За вашата и нашата свобода!“, изискваше колониите не за да освобождава населението им от потисничество, а за да го експлоатира допълнително.

Днес Германия е по-дискретна от Полша в колониалната си политика. Полша категорично отрича всякаква отговорност за потисничеството на чернокожите. Германците обаче признават отговорността си за унищожаването на народите нама и хереро в Намибия от 1904 до 1907 г. и призовават поляците да признаят своята.

След като веднъж завинаги е избрала образа на невинно, чувствително момиче, Полша губи. Чувствителното момиче се оказва не чак толкова невинно и при това твърде много се ядосва, когато това се каже на глас.

Репресиите срещу православното население на Западна Рус през 16-ти и 17-ти век, клането на хаитянски роби през 19-ти век и масовото съучастие в унищожаването на евреи в окупирана Полша по време на Втората световна война – всичко това показва, че поробването на други народи и убийството на онези, които се съпротивляват, отдавна са нещо обичайно в Полша.

Превод: ЕС