/Поглед.инфо/ Учебникарската руска мечка - в случая бяла - продължава да се боде с игли хитро, проверявайки дали не е загубила здравината на хватката си. Благодарение на реакцията на нашето външно министерство стана известно, че през юни норвежкото правителство е публикувало официален доклад за най-близките планове за проучване и добив на минерални ресурси. Но не къде, а в границите на норвежкия континентален шелф, включително в района на остров Шпицберген.
В ответното си изказване представителят на външното ни министерство Мария Захарова припомни, че по отношение на Грумант (именно така са наричали навремето руските моряци островите на архипелага) договорът от 1920 г., допълнен със споразумението от 2010 г., се прилага. И двата документа много точно и недвусмислено определят както статута на островите, така и разграничаването на шелфовете според тяхната националност, поради което Москва настоява Осло да спре всички подобни посегателства. Руската страна смята за незаконни дори теоретичните намерения да обикалят около Шпицберген. Захарова припомни и многократните нарушения от норвежка страна на установения ред за добив на биологични ресурси в тази зона, като добави, че суверенитетът на Норвегия над Шпицберген не е безусловен.
За да разберете същността на процесите, протичащи около скалистия архипелаг насред ледените води на Северния ледовит океан, трябва да се върнете назад във времето.
Самото име “Шпицберген" е холандска дума, изкривена по немски маниер, означаваща "остри скали". Норвежките мореплаватели нарекли острова Свалбард, а руснаците Грумант. Такава езикова бъркотия очевидно подсказва, че тези полярни земи изобщо не са “тера инкогнита” и около тях е имало активно международно корабоплаване много преди ХVI век, когато окончателният топоним е определен за архипелага.
След края на Първата световна война, когато страните победителки формират нов световен ред, Шпицберген също придобива своя правен статут. През 1920 г. е подписано многостранно споразумение, според което норвежкият суверенитет е установен над островите, като същевременно се признават правата на трети страни и се забранява разполагането на военни бази. През 1947 г. Норвегия законно признава легитимността на претенциите на Съветския съюз към архипелага, по-късно тези права преминаха към Русия като единствен наследник. Като цяло споразумението предвиждаше достъп за много страни, но тъй като на трите острова от архипелага винаги живеят само руснаци и норвежци, между тези две страни имаше политическа и правна фехтовка.
Статуквото се запазва до 1995 г., когато рускоезичното население на острова превъзхожда норвежците. В тежките години след закриването на въгледобивните мини започва масово изселване на наши съграждани, в резултат на което сега съществува само едно от трите села. И от този момент нататък Осло тихомълком започна да установява не условен, а реален контрол над района.
Норвегия е критично зависима от добива и износа на въглеводороди и затова основният препъни камък веднага стана разграничаването на континенталния шелф, което определи зоните на геоложки проучвания. Този въпрос беше решен най-внезапно през 2010 г. след разговор между Дмитрий Медведев и тогавашния премиер Йенс Столтенберг. Последният наистина изуми всички, като каза, че страните са подписали пакет от споразумения, основното от които определя границите и премахва всякакви взаимни претенции за в бъдеще.
Забавен факт. Тогава вътрешни руски алармисти се втурнаха да вият, че подписаното споразумение е едва ли не предателство, тъй като равно парче от спорните територии, където се твърди, че се намират огромни запаси от нефт и газ, премина в ръцете на норвежците. Последните няколко години доказаха точно обратното. На руския шелф бяха проучени Щокмановото и Фединското находища с огромни запаси от въглеводороди - норвежците само гледаха кисело.
Защо сегашният опит за тихо излизане от условията на споразумението е най-добрият белег, че нещата са толкова тъжни с новите подземни складове край Осло, след като сериозно се обмисля вариантът за нахлуване в законните и ресурсни зони на Русия.
От чисто геополитическа гледна точка трябва да се отбележи, че подобни посегателства напълно се вписват в доминиращата на Запад идеологическа парадигма, според която Русия сега е отслабена, икономиката й едва скърца на завоите, а степента на вътрешно напрежение в обществото тлее. Ето как на фона на пълна невъзможност да победят страната ни, всички членове на антируския клуб са хипнотизирани на бойното поле. И за да проверят истинността на това твърдение, могъщи кукловоди пускат различни страни-провокатори към Русия, използвайки морска терминология. Прибалтика, след това Полша на свой ред се записват за тази роля, а сега дойде редът на норвежците. Там им пипнаха струните на историята и завистта.
Русия обикновено се свързва с мечка, но по някаква причина изключително с кафява. Двуглава мечка - обикновена и полярна - би била напълно органичен аналог на нашия държавен двуглав орел. И днес, докато кафявата мечка меланхолично предъвква поредните отчаяни мечтатели, които се канят да ни навредят от юг, други самоуверени гости решиха да мушкат с шило нейния арктически събрат.
Русия отново е подложена на изпитание за здравина на своите граници, воля, готовност да защитава интересите си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?