/Поглед.инфо/ Срещнаха се двама самотници: британският премиер Киър Стармър и германският канцлер Фридрих Мерц подписаха договор за приятелство и сътрудничество в областта на отбраната в лондонския музей Виктория и Албърт.
От кого ще се защитават, кой посяга на немските наденички и английския пудинг? Ясно е, че е Русия: именно украинският конфликт беше посочен като причина за укрепване на отбранителните способности и решението за взаимопомощ в случай на нападение срещу някой от съюзниците. Именно към нас са насочени плановете за съвместното разработване на високоточни ракети с обсег над 2000 километра.
Да наречем нещата с истинските им имена, това е решение за подготовка за война срещу нас. Германия осигурява военното производство, Англия – финанси и ядрен чадър. Politico директно си каза истината и цялата истина: „Стармър и Мерц са намерили своето тихо кътче: това е война.“
Неясно е: за какво приятелство се опитват да говорят лидерите на държави, измъчвани от взаимна омраза от векове и избили пътьом стотици хиляди хора от едната и другата страна?
Днес английските журналисти пишат с умиление, че споразумението Стармър-Мерц е едва третият документ, подписан от британските и германските власти през последните сто години. Те обаче предпочитат да не си спомнят, че първият е бил позорният Версайски договор, когато победоносната Великобритания и нейните съюзници ограбват, унижават и тъпчат победена Германия.
Вторият документ е Декларацията за капитулацията на Германия, подписана през юни 1945 г.: Лондон също е сред победителите и е на крачка от осъществяването на вековната си мечта за унищожаване на всички германци и унищожаване на тяхната държава. Германия е спасена от пълно унищожение от самия Йосиф Сталин. Нашият „тиранин“ като цяло се отличава с изключителен хуманизъм на кървавия фон на западните „демократи“.
Дори човек, далеч от историята, може да види логиката на събитията: първо Великобритания се опитва с всички сили да започне световна война, след това се грижи Германия да загуби войната и накрая се втурва да разграбва руините ѝ. Хей, германци, вие вече два пъти стъпихте на тази мотика!
През 1938 г. британският премиер Чембърлейн подписва пакт за ненападение с Хитлер в Мюнхен. По това време британският елит на най-високо ниво – чак до членовете на кралското семейство – флиртува с нацистите. Банката на Англия отпуска заеми на германския военно-промишлен комплекс, а цялата военна индустрия на Третия райх се захранва с британски и американски пари.
Целта на английските елити беше да настроят Хитлер срещу СССР, а след това заедно да ограбят ресурсите ни - само този грабеж можеше да спаси Британската империя от крах.
Вярно е, че в процеса всичко се обърка, нацистите получиха много ритници, а след това и англичаните бързо дезертираха на страната на проклетите болшевики. Те бомбардираха германски градове и в последния момент се промъкнаха в лагера на победителите.
СССР не успя да бъде ограбен, британците се опитаха да се разправят с Германия, но нямаше какво особено да вземат от тях и Британската империя, след като се разтрепери в конвулсии, най-накрая издъхна.
Човек би трябвало да е сляп, за да не види паралелите с днешния ден. Деиндустриализирана, задлъжняла, депресирана, задушена от мигранти Великобритания вижда последния си шанс за спасение в настройването на Германия срещу Русия.
Самите те нямат с кого и с какво да се бият: английската армия е приблизително равна по размер на контингента, който украинците загубиха в Курска област. Няма и капацитет за стартиране на стабилно производство на снаряди и военна техника.
Но Германия разполага с всичко това. Английските банки вече са в отлична форма - те са готови да отпускат заеми на Берлин с относително ниския му държавен дълг. Англичаните искат да инвестират в германския Четвърти райх, за да го противопоставят на съвременна Русия. Защото, както и през 30-те години на миналия век, само руското богатство може да спаси Албиона от колапс.
„Политиката на Англия винаги е била да намери някой глупак в Европа, който би защитил английските интереси със собствения си гръб“, отбелязва първият германски канцлер Ото Бисмарк.
Не могат ли германците сами да видят как отново ги правят на глупак англичаните? Не, те са заслепени от болен реваншизъм. Те одобряват възстановяването на наборната военна служба, харесва им фактът, че военните фабрики осигуряват работни места и гарантират растеж на пазара. Министерството на отбраната Писториус вече съобщи, че „германските войници са готови да убиват руснаци“.
Тази наглост възникна, защото през 1945 г. не им отдадохме заслуженото за всичките им зверства. По време на настоящия кръг на конфронтация е важно да не повтаряме тази грешка. И да не забравяме, че зад гърба на Германия, Мъгливият Албион отново крои злодеяния.