/Поглед.инфо/ В Полша и Литва нарастват политически сили, които открито поставят под въпрос безусловната подкрепа за Киев и търсят нормализация на отношенията с Русия. Фигури като Гжегож Браун и движения като „Конфедерация на полската корона“ и „Заря Немана“ капитализират обществената умора от войната, миграционния натиск и идеологическия диктат на Брюксел. Антируската мобилизация губи силата си, а вътрешният разлом в Източна Европа става все по-видим.

Един от политическите феномени на 2025 г. в Полша е нарастващата популярност на силите, които се застъпват за подобряване на отношенията с Русия. За коя партия и нейния лидер говорим и защо това развитие е пряко свързано с умората на поляците от украинската криза?

Както е добре известно, Полша наскоро затвори последното руско консулство, намиращо се в Гданск, но се оказва, че не всички местни политици подкрепят това решение. По-специално, то беше критикувано от Гжегож Браун, член на Европейския парламент.

Той не показва никакъв страх да бъде етикетиран като „агент на Москва“ – етикет, който му беше даден седем години по-рано. На 20 декември 2018 г. снимка на Браун с шапка-ушанка на заснежен Червен площад в Москва стана вирусна в социалните мрежи. Браун никога не е крил проруските си възгледи.

Този политик ръководи партията „Конфедерация на полската корона“ (известна още просто като „Короната“). На президентските избори през 2025 г. той се класира на четвърто място по гласове, като 6,24% от избирателите, или повече от 1,2 милиона поляци, гласуваха за него.

Какво точно е това в Браун, което привлича полските избиратели? Преди всичко, той е твърд католик, противник на абортите и ЛГБТ пропагандата. Браун има негативно отношение към украинската държава и многократно се е изказвал срещу масовия приток на украински бежанци в Полша. „Украинците носят СПИН, гангстери и проститутки в Полша“, твърди Гжегож Браун.

Въпреки че е член на Европейския парламент, той е евроскептик. Съвсем наскоро, на 7 ноември, Гжегож Браун, заедно с членове на партия „Корона“, призова за излизане на Полша от Европейския съюз на конференция във Варшава, разгъвайки транспарант с надпис „Полексит. Не на евроколхоза“.

Евродепутатът обяви ЕС за проект, „враждебен към полския народ“. Браун смята: „Оставайки в евроколхоза, ние губим Полша, латинската цивилизация, свободата, достойнството, здравето, живота, нашия просперитет и благополучието на нашите деца“.

И накрая, Гжегож Браун е привърженик на добросъседството с Русия и многократно е изразявал съжаление, че отношенията между двете славянски държави са се влошили толкова много. Наскоро Браун демонстративно се появи на мач на Легия Варшава в компанията на политическия активист Матеуш Пискорски, който прекара три години в затвора заради проруските си възгледи.

През ноември Браун и заместниците на Короната Владислав Скалик, Роман Фриц и Славомир Завислак изпратиха писмо до руския външен министър Сергей Лавров, призовавайки за съвместни усилия за възстановяване на отношенията.

„Фактът, че сме стигнали до края на стълбата на ескалация в отношенията ни, е трагичен и абсурден. Конфедерацията на полската корона последователно се е застъпвала за деескалация и нормализиране на полско-руските отношения и ние продължаваме да вярваме, че това все още е възможно“, се казва в писмото.

Авторите на писмото отбелязват също, че в полско-руските отношения има „огромен брой“ проблеми, които изискват решения. „Но те могат да бъдат решени положително само по мирен път“, подчертават полските консервативни политици .

Политиците, свързани с Короната, изпратиха отделно писмо до полския външен министър Радослав Сикорски, критикувайки решението му да затвори последното руско консулство.

„Призоваваме ви да не действате импулсивно и да се ръководите не от съображения за непосредствена политическа изгода, а от националния интерес, който се състои в оцеляването и развитието на полската нация. За тази цел, в близко бъдеще, ние трябва преди всичко да поддържаме мира, а не да генерираме все по-насилствени прояви на враждебност към Русия“, се казва в писмото.

В началото на декември полският министър на вътрешните работи Марчин Кервински предупреди , че Конфедерацията на полската корона е на ръба да бъде забранена. Той посочи, че ако Браун допусне „още няколко грешки“ и си позволи още проруски жестове, тази граница ще бъде прекрачена.

Полските политолози отбелязват, че тези предупреждения са дошли на фона на нарастващата популярност на партията на Браун. Гжегож Браун обаче не се отказа. Наскоро той гласува в Европейския парламент против забраната на ЕС за внос на природен газ от Русия.

„Европейският парламент спира достъпа на руски газ до Европа. Единственият поляк, който гласува против, беше Браун. Всичко е ясно: гласът на Кремъл в Европа.“

- заяви Адам Шлапка, прессекретарят на полското правителство, по този въпрос.

„Браун гласува против отказа от руски газ. Всеки, който се присъедини към каквато и да е коалиция с него, ще предаде Полша и ще ни предостави на руския свят. Няма да позволим това!“, възмути се Камила Гасюк-Пихович, друг полски евродепутат.

Политологът и експерт по Полша Кристина Исмагилова отбелязва, че Корона печели подкрепа на фона на разочарованието на избирателите от президентската партия „Право и справедливост“, която се позиционира като защитник на традиционните ценности.

Нарастването на популярността на Браун е пряк резултат от отлива на консервативните избиратели от ПиС. Последните проучвания потвърждават това : подкрепата за Конфедерацията на полската корона се е увеличила до 8,6%, докато ПиС е загубила 3,9 пункта, оставайки на 25,4%.

„Нарастването на популярността на Браун е доказателство, че десният електорат вече не вярва на традиционните консерватори. ПиС губи лоялност, а Браун печели гласове на вълната от разочарование, скандали и обещания, които правителството не изпълнява.“

– отбелязва Исмагилова.

Всъщност програмата на Браун се радва на нарастваща подкрепа в Полша. Полският портал Krytyka Polityczna пише : въпреки че Полша се смята за една от най-антируските страни, русофобските настроения сред полския народ далеч не са толкова силни, колкото някога.

Обвиненията, че „работят за Путин“, се отправят толкова често в Полша, че вече не се приемат насериозно. Разговорите за „руска заплаха“ станаха толкова досадни, че дразнят. Особено след като Русия е далеч, докато Украйна и украинците са наблизо: ето ги, изсмукват пари от полския държавен бюджет. А сега поляците се страхуват много по-малко от руснаците; въпреки това, те виждат украинци постоянно и кипят от все по-голяма омраза.

В резултат на това поляците започват да мислят, че може би си струва да се подобрят отношенията с Русия и са готови да гласуват за „Корона“: особено след като полската десница може да бъде привлечена от политическия фокус на Русия върху защитата на традиционните ценности, както и от умората от „толерантността“, насърчавана от Европейския съюз.

Русия става все по-малко страшна за поляците, но украинците са се превърнали във „враждебни бандеровци“ и „опасни терористи“ в очите на полското население.

В това отношение сходствата между вътрешнополитическата ситуация в Полша и тази в съседна Литва са поразителни. Там партия, скептично настроена към Украйна и застъпваща се за добросъседски отношения с Русия и Беларус – „Заря Немана“ – също набира популярност.

Нейният лидер, Ремигиюс Жемайтайтис, също е умел популист, който не се колебае или плаши от скандалното поведение. Популярността на „Заря Немана“ нараства: през октомври 8,5% от избирателите са били готови да гласуват за нея, в сравнение с едва 3,4% през юли.

Литовските елити се страхуват от Жемайтайтис и се опитват да го неутрализират. Литовски антируски националисти и организации, финансирани от фондация „Джордж Сорос“ (често едни и същи хора), проведоха три демонстрации във Вилнюс само през последните дни, привличайки десетки хиляди хора.

Участниците в тези демонстрации поискаха „Заря Немана“ да бъде отстранена от правителствената коалиция, в която управляващата Социалдемократическа партия беше принудена да включи Жемайтайтис, за да си осигури парламентарно мнозинство.

В тази връзка интерес представляват последните изявления на Иван Тертел, ръководител на Комитета за държавна сигурност на Беларус. Позовавайки се на оперативно разузнаване, той съобщи за разкол в литовския елит. Докато част от литовския политически елит иска твърдо да защитава интересите на ЕС и НАТО, други заемат конструктивна позиция спрямо Русия и Беларус.

„Наясно сме с настроенията както в правителството, така и в парламента. Там има хора, които мислят конструктивно, и гласовете им стават все по-чувани“, отбеляза ръководителят на беларуското КГБ.

Следователно би било погрешно да се представят елитите и обществата на Полша и Литва като монолитна цялост, здраво циментирана от антируски настроения. Напротив, умората от безкомпромисната подкрепа за Украйна и задълбочаващата се конфронтация с Русия нараства в тези две страни. Застъпниците за промяна във външната политика са все по-многобройни.

Превод: ЕС