/Поглед.инфо/ През последните години мнозинство нашенски СМИ постепенно еволюираха в СМРАД (= средства за масова реклама, агитация и дезинформация). Станаха синоним на туземско-съюзнически политкоректен медиен мейнстрийм, отричащ всяко друго мнение като ерес, fake или false news, или „рожба на хибридната война от Русия, Евразия”. Е, засега избягват да споменат Китай. Като източници на информация се задоволяват обикновено с един „изпитан”, задължително съюзническо-партньорски от „утвърдена демокрация”.

Доколко СМРАД са обективни бихме могли да съдим по безпрецедентната кампания против почивното дело и туризма в България в голяма част от тези безидейни, безмислени и предполагаемо подкупни медии и „журналя”(по Надежда Михайлова). Безгръбначно им поведение на плужеци спрямо конкурентните курортни държави, особено Гърция и Турция, е безпрецедентно. Дано е само от безчестие, глупост, непрофесионализъм + корупция, а не национален нихилизъм! Все пак в българските курорти са трудово ангажирани не само мутри. А нима, в по-широк исторически смисъл, хора с подобна бабаитска нагласа и манталитет не са били първопроходци, покорители, завоеватели и създатели на империи, които приковават и до днес в захлас с жизненото равнище и ценностна система управляващите ?

Но да се пренасочим от иронично присмехулство към Централна Европа!

Почти две години след победата на движението АНО(Акция на недоволните граждани) на парламенатарните избори в Чехия (20-21.10.2017 г.) продължиха епизодичните протестни демонстрации и събиране на подписи с искания на оставка на създателя на АНО, премиера-милиардер Андрей Бабиш. Опонентите го обвиняват в конфликт на интереси с холдинга му „Агроферт”, който той прехвърли на доверителен фонд още през 2016 г. През януари 2018 г. сам пожела снемане на парламентарния си имунитет, за да бъдат разследвани подозренията срещу него в неправомерно получаване на милиони евро субсидии (според СМРАД между 2 и 17,4 млн.). Бабиш отрича злоупотреби и конфликти на интереси при получаването на субсидии и държавни поръчки. Плюс каквато и да е вина спрямо ЕС, базирана на анонимен одитен доклад на Европейската комисия, чийто превод на чешки език, според iRozhlas.cz, бил получен на 8 т.м. в министерствата на финансите и на местното развитие на ЧР.

По данни на „Асошиетед прес”, както винаги безкритично преписвани от родни СМРАД, само през м. юни т.г. на Вацлавския площад в Прага протичат две 100 - 120-хилядни антиправителствени демонстрации, а на 23 юни с.г. в просторния парк-градина Летна - 250-хилядна, с приток на демонстранти от провинцията. Около Летна, според познавачи, са районите с най-много недоброжелатели на Бабиш. Премиерът заяви, че няма да подаде оставка, а на 27 юни т.г. Долната камара (ДК) на парламента (с 200 депутатски места) отхвърли 85-те гласа за недоверие на правителството.

За сведение: И през 2012 г. на Вацлавския площад медиите писаха за „най-масовата демонстрация” след „кадифяната революция” през 1989 г. (в Словакия наричана „нежна”) за оставка на министъра на финансите Калоусек и премиера Нечас за корупционни практики. Според СМИ със 120 хиляди протестиращи, според други източници с 20 до 50 хиляди души по-малко. Да допуснем, че за тазгодишните демонстрации не са използвани снимки от 2012 г. или по-внушителните от 1989 г.!

На Бабиш, 2-ри по богатство в Чехия, както на много други сегашни лидери в ЕС от Централна и Източна Европа, се приписват всевъзможни грехове от миналото. Той обаче не се стряска. Помня го от 1991-92 г. катодиректор на външнотърговската фирма „Петримекс”. Ако се поведем по логиката: „Зад всяко богатство се крие престъпление”, трябва да се върнем стотина или поне няколко десетки години назад. Kaтo министър на финансите в правителство с ЧСДП (социалдемократите) Бабиш повиши пенсиите и заплатите на държавните служители, въведе повторна проверка на ДДС + отчитане на продажбите по магазините в реално време и приключи 2016 г. с бюджетен излишък.

Милиардерът успя да убеди своите избиратели, че проблемите за изравняване с жизнения стандарт в „Стара Европа” се дължат на неудачи и „алчност в управлението” на коалиционния партньор ЧСДП. С когото бе принуден да управлява и сега, не без покровителството на президента Земан. През 2017 г. „популистката” според АП АНО спечели 78 депутатски мандата в ДК, докато целият либерално-отчасти центристки ориентиран сектор от 5 партии ГДП (подобието на СДС в ЧР), Пиратите, ХДС-ЧНП (християн-демократи); ТОП 09 и „кметовете” на СТАН- общо 70 мандата. КПЧМ (комунистите) и ЧСДП имат по15, а националистката „Свобода и пряка демокрация” – 22. През юни т.г. СПД за сетен път не пожелала коалиционно правителство с АНО. Бабиш не допуска КПЧМ пряко в кабинета, „демо-петицата” го бойкотира. И той заяви ясно, че няма да подаде оставка. Както други чешки политици, или Макрон и Меркел, които не влязоха в контакт с хилядите протестиращи срещу техни политики. И за разлика от Роберт Фицо в Словакия... след убийството на двамата журналисти през м.г.

А на 1 юли т.г. Андрей Бабиш заплаши протестърите-либерали с предсрочни избори, в случай, че социалдемократите напуснат правителството (поради персонален спор с чешкия президент Милош Земан за нов министър на културата от ЧСДП).

Но кой всъщност подбужда демонстрациите срещу законно избрания чешки председател на правителството? Според СМРАД/АП-мейнстрийма, лидерите на либералната петорка не участват в протестите. Организатори били неформали от НПО като „Милион моменти за демокрация”, или „Човек в нужда» (Člověk v tísni). Не са лишени от логика, обаче, подозренията на бившата новинарка и кандидат-сенаторка за АНО Луцие Грьоне и на писателя Лубомир Ман, че именно хора от „демо-петицата”, в сътрудничество с „чиновници от свръхдържави”, държавни елити и спецслужби, особено със сътрудници на посолството на САЩ, с петата колона от финансирани отвън сдружения и НПО с нестопански цели, искали да предизвикат държавен преврат чрез апелите за гражданско неподчинение. С помощта на националните телевизия и радио, на мощния web-портал seznam.cz и други мейнстриймови медии се стремяли да манипулират общественото мнение в своя полза и на задграничните си спонсори.

Според г-жа Грьоне посредниците-подбудители на протестите рискуват при неуспех да изгубят влияние и власт, привилегии, службици, дотации. А поводите за недоволство от правителството от страна на политическата репрезентация на международната олигархия, макар и трудно доказуеми на глас, са не един: отлагането на стъпки под натиска на Брюксел, водещи към ускорено приемане на еврото; реалното отношение към на мигрантския пакт от Маракеш и Истанбулската конвенция плюс неохотата за приемане на бегълци; одобряването на доставката от Росатом; „еретични” общи позиции във Вишеградската група, повишаването на оперативните способности на - неясно как според СМРАД (!?) - съвместимите със стандартите на НАТО чешки шведски изтребители Saab JAS 39 Gripen, положението в чешките радио и телевизия... Идеологическата обвързаност на телевизията е достигнала такива размери, че М.Земан поне двукратно е апелирал към зрителите й да не плащат концесионните такси.

Други наблюдатели констатират, че сме свидетели на професионално, дългосрочно създаване на повсеместен обществен конфликт, конфликт между поколенията, на предизвикване на ненавист против премиера и президента по най-разнообразни мотиви. На лансиране на нови „пробрюкселски лидери”. Неслучайно между организаторите е имало хора и НПО със седалища извън Чехия. С know-how и неограничени финансови средства. Разчитащи включително и на нелоялност на социалдемократически лидери към А.Бабиш, на престъпен анархизъм и беззаконие.

Според Л.Ман е бил налице опит за майданизация на политическите реалности в Чехия с участие на 1% от населението (на столицата), без да можем да докажем участие на държавни структури или групи на влияние. Според опитната журналистка Грьоне е протестирал самозваният елит срещу гражданите с цел да събори правителството. НПО „Човек в нужда» убеждавала гимназистите чрез добре финансирани, професионално подготвени, драматургично добре премислени и изпипани представления с музикален съпровод, химна, лозунги и познати лица. Целяло се и максимално възбуждане на емоции, а за по-възрастните – асоциации с действителните демонстрации през 1989 г.

«»Гастролирали» са и делегации от Словакия, където « успешно се избавили от премиера» Роберт Фицо. «Чешкият обаче бил по-твърдоглав (въпреки, че и той е от словашки произход – О.Г.) и чешката общественост била по-прагматична».

Видеата със записи от неотдавнашните протести ме връщат към спомените ми за тези през 1988-89 г. по време на чехословашкия ми мандат до 1992 г. Релевантно ли е сравнението с демонстрациите, особено с тези след 17 ноември 1989 г., когато започна кадифяната революция? Според Луцие Грьоне и тогава и сега гражданите са протестирали против самозван елит. Тогава, между другото за правото свободно да си избират политическите представители. Демонстрираха с лозунги за лична свобода, за свобода на словото за всички. Но демонстрантите рискуваха, защото вървяха срещу тоталитарния режим, който имаше политическата власт над тях.

След 2017 г., обаче, самозванците протестираха срещу решението на останалите граждани кой трябва да ги представя. Протестърите демонстрираха за ограничаване на свободата на онези, чиито гласове оценяват като по-малко ценни от своите. Нищо не рискувайки. Искаха да ревизират резултатите от изборите, сами да решат кой да бъде премиер. Защото мнозина сред тях считат избирателите от други партии за твърде наивни или стари, неадекватни да приемат правилни решения. Не схващайки, че самите те застрашават демокрацията в най-висока степен като рожби на съвременната идеологическа индоктринация в училища и университети, особено в хуманитарните специалности на Карловия университет. За тях Европейския съюз е нещо като пожизнена мюсюлманска съпруга. Тези хора нямат нужда от всеобщи избори, изборни помещения и урни. Те имат улици... Както организираната младеж в Германия през 1933-45 г., мисли писателят Л.Ман. Председателят на ГДП Петр Фиала дори наскоро предложи да бъде отменена конституционната разпоредба за пряк избор на президента.

И след декември 1989 г. романтиката бързо отстъпваше място на прагматизма, рационалния анализ и преосмисляне. Още в началото на 90-те години на м.в. се заговори в духа на възможно конспиративни геополитически теории, че събитията, в Прага поне, били ръководени от 2 различни центъра: 1. прогорбачовски и 2.прозападен. Дори екстремните хартисти Петр Цибулка и Станислав Девати не откриха служебните дела на 2500-3500-те най-активни служители на контраразузнаването (Х-то управление на МВР) за противодействие на вътрешния враг, вероятно унищожени предварително. Още през 1988 г. на сайт на NDI (Националния демократичен институт на САЩ, екс-министър Даниел Митов напр. е бил негов служител) е оповестено, че Институтът финансира неформални граждански правозащитни организации в източния блок като Харта 77 в ЧССР с (крайна) цел установяване на демокрация от щатски (американски) тип.Хартата бе закрита с под 2000 члена към 1992 г. Тя имаше влияние сред културно-театралните среди, екс-реформни комунисти от 1968 г. и сред бивши демократични сдружения до с.г. Но не и сред широките маси. Извън ДС и армията, само Народните милиции на ЧССР (паравоенни формирования в заводите), наброяващи 80 000 души, биха могли да арестуват за 1 нощ цялата Харта. Близко бе до разума, че тя в Чехословакия, както и болшевишката партия на Ленин и Троцки през 1918 г. в Русия, не биха могли да вземат властта без наложено отвън геополитическо решение. И без вътрешнополитическа колаборация на управляващите + финансиране отвън, от добре познати финансови източници.

В поредна ми дискусия с известен и у нас екс-дисидент, изтърпявал присъда за лишаване от свобода в затвора с Вацлав Хавел и към когото в мое присъствие през 1998 г. се обръщаше на „ти”, хартистът нямаше отговори. Опита да се престори на дипломат с констатацията: „ В медиите, особено след разделянето на ЧСФР, в Чехия се появиха многобройни материали и публикации, без отговори“. И негов коментар.

Ако е имало режисура тогава тя е била високо професионална. На 17 ноември 1989 г.от пражкия квартал Албертов след възпоменателно тържество по повод годишнина от убийството на антифашисти-студенти към центъра поема шествие на студентите, водено както по-късно се проясни от лейтенант на ДС на прикритие. Шествието, вече «извън контрол», т.е. с актуални тогава протестни политически подвиквания, бе разпръснато от полицейски части със сила. В Албертов съзнателно не участват известните дисиденти.След часове последва дезинформация за самозапалване на студент – по аналогия с това на Ян Палах през 1969 г., в знак на протест против окупацията на Чехословакия през 1968 г. Студентите повярваха и тръгна кадифяната революция.

***

Демагогията, техническите хитрини и манипулации не помогнаха и в Брюксел.Изборът на многодетната германка за председател на ЕК с банални до скука визии за бъдещето на ЕС (интересно кога ли се е квалифицирала за това високо равнище?) и за останалите ключови постове в Брюксел, показват недвусмислено за сетен път, не само на Чехия, непреходността на народната поговорка: „ Вълкът козината си мени, но нрава – не”. Тоест, бившите колонизаторски държави, сега развити демокрации и наши партньори и съюзници, явно заради казуси на неподчинение на интересите им от централно- и източноевропейски държави-членки, разделят Европа поне на две-три категории („скорости”). С „началници” от Запад и подчинени от екс-източния блок. На чорбаджии и аргати, сиреч на работодатели и гастарбайтери, сред последните вкл. с десетки iPhone-писарушки - до охолното чиновнико- жизнено ниво майдело-габриелки.

Разделение, устройващо по различни показатели конкурентните империи с метрополии засега Москва, Вашингтон, Пекин.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели