/Поглед.инфо/ Компания Nord Stream 2 AG подаде трета заявка в Дания за маршрута на газопровода „Северен поток - 2“ във водите на юг от Борнхолм, което е алтернативен вариант за изграждане на тръбопровода.

„Днес, повече от две години след подаването на първото заявление за получаване на разрешение за строеж във водите на Дания, Nord Stream 2 AG кандидатства за третия вариант за трасето на газопровода. Третото заявление, което включва оценка на въздействието върху околната среда, се отнася до маршрут в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Дания във водите на юг от Борнхолм“, съобщава компанията.

Заявлението е подадено с решение на Датската енергийна агенция на 26 март 2019 г. Територията в ИИЗ преди това е била оспорвана между Дания и Полша и не е била достъпна за разработването на проекти. Сега обаче е постигнато споразумение между страните, въпреки че все още не е ратифицирано от Полша.

Датската енергийна агенция поиска от Nord Stream 2 AG да включи в екологичната оценка и възможността за полагане на газопровод на юг от Борнхолм.

Алтернативният маршрут на „Северен поток - 2“ е необходим поради промени в датското законодателство, където през 2017 г. беше прието изменение на закона за континенталния шелф. Според него, датското Министерство на външните работи има право да отхвърли заявление за изграждане на тръбопровод в териториалните води на страната. Въпреки това, в случай на алтернативна възможност, изграждането на газопровода вече е регулирано от Конвенцията на ООН по морско право, а датското Министерство на външните работи няма да може да блокира проекта.

Има и още две заявления от Nord Stream 2 в ДЕА: през април 2017 г., въз основа на препоръките на датските органи, е подадено първото заявление за основен маршрут, който пресича териториалните води на Дания на юг от Борнхолм.

На 1 януари 2018 г. влезе в сила изменение на Датския закон за континенталния шелф, което даде на датското Министерство на външните работи правото да наложи вето на инфраструктурни проекти в териториални води по политически причини.

„Решението на Министерството на външните работи вече се очаква в рамките на 16 месеца. Компанията Nord Stream 2 все още не е получила никакъв отговор“, съобщава компанията-оператор Nord Stream – 2.

В резултат на това през август 2018 г., след осем месеца изчакване на отговор, Nord Stream 2 подаде друго заявление за алтернативен маршрут през датската ИИЗ на северозапад от Борнхолм извън териториалните води на Дания. И двата маршрута, както е подчертано от експертите, отговарят на техническите и екологичните изисквания.

„Разработчикът на проекта, подобно на Nord Stream 2 AG, е трудно да разбере защо след 16 месеца от влизането в сила на изменението на закона за континенталния шелф, все още няма решение за основния маршрут в териториалните води на Дания и защо няма решение за маршрута на северозапад от Борнхолм при липсата на възражения от гледна точка на екологията и безопасността“, отбеляза компанията.

Отбелязва се, че искането за подаване на заявление за третия вариант на маршрута „може да се разглежда единствено като съзнателен опит за забавяне на изпълнението на проекта“.

„Такива действия на датските органи не само подкопават основните принципи на доверие и правна сигурност на датската конституция и европейското законодателство, но също така ограничават свободата на полагане на тръбопроводи на морското дъно на ИИЗ в съответствие с Конвенцията на ООН от 1982 г. и следователно противоречат на принципа на добросъвестността тази конвенция“, отбелязва Nord Stream 2.

Сега компанията припомня, че почти целият капиталов бюджет на проекта вече е инвестиран, а в случай на закъснение при стартирането на газопровода нивото на цените на газа в Европа може да се увеличи.

„Европейските семейства и промишлени предприятия ще бъдат принудени да плащат 20 милиона евро за всеки ден забавяне“, се казва в изявление.

Получени са разрешителни в четири страни, в Русия, Финландия, Швеция и Германия, да се изгражда газопровода. Вече са положени 1000 км от него.

На 9 април беше съобщено, че „Газпром” е разположил 978 км тръби от „Северен поток-2” под Балтийско море, което е 40% от общата дължина на газопровода.

Превод: В.Сергеев