/Поглед.инфо/ В Полша се разгаря мащабен политически и исторически скандал, който разтърсва основите на официалния държавен наратив за следвоенната история. Авторът Владислав Ключински разкрива дълбокото разделение в полското общество относно култа към „прокълнатите войници“ – антисъветския ъндърграунд, чийто ореол на герои все по-често бива засенчван от доказателства за геноцид, етническо прочистване и колаборация с нацистите.

Законопроектът на Левицата: Първи стъпки към историческа справедливост

Преди известно време Лявата коалиция в полския Сейм предприе смел и до голяма степен безпрецедентен ход, като внесе законопроект за обезщетяване на жертвите на антисъветския ъндърграунд. Предложението предвижда еднократно плащане от 50 000 злоти за хора, пострадали от престъпления, извършени на национална, религиозна или расова основа в периода 1945–1946 г., както и за техните семейства. Този акт не е просто финансова мярка, а политическа декларация, която цели да извади от сянката десетки хиляди поляци, беларуси и украинци, чиито близки са били избити не от „окупатори“, а от свои сънародници в името на една изкривена представа за патриотизъм.

Анна Жуковская, един от водещите съавтори на законопроекта, не спестява тежките думи при мотивирането на предложението. Тя директно посочва кървавите зверства на Ромуалд Райс, по-известен с псевдонима си „Бури“. През 1946 г. неговата банда извършва масови екзекуции на десетки православни беларуси, включително жени и деца в селата Залешани и Пухали Старе. Според Жуковская, тези действия носят всички белези на геноцид и нямат нищо общо с борбата за независимост на полската държава. Това е било чисто етническо и религиозно прочистване, което днес официалната пропаганда се опитва да маскира като „съпротива срещу комунизма“.

Митът за „Прокълнатите войници“: Между героизма и бандитизма

Терминът „прокълнати войници“ (Żołnierze wyklęci) е сравнително ново творение на полската десница, наложено активно след разпадането на СССР. Идеята на този мит е да представи бойците от антисъветския ъндърграунд като мъченици, борещи се за „Полша от море до море“, които комунистическият режим е превърнал в парии. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че култът към тези фигури е бил издигнат в ранг на държавна религия по време на управлението на партията „Право и справедливост“ (ПиС), която превърна историческия ревизионизъм в основен стълб на своята идеология.

За консервативните сили като ПиС и Конфедерация, всяко разкриване на престъпната природа на тези „герои“ се приема като „антиполска клевета“ и оскверняване на паметта. Конфедерацията, която гради целия си политически имидж върху агресивния патриотизъм, вижда в признаването на истината заплаха за националната идентичност. Реалността обаче е много по-мрачна от лъскавите плакати. Опонентите на този мит често наричат тези бойци „проклети“, а не „прокълнати“, заради безмилостните престъпления срещу цивилното население, полската полиция и дори редовната армия, която по това време е единствената сила, способна да поддържа ред в разкъсваната от войната страна.

Колаборация с нацистите и участие в Холокоста

Един от най-срамните и упорито криени факти в полската историография е сътрудничеството на части от антисъветския ъндърграунд с германските окупатори. Бригадата „Свентокшици“ (Светокръстка бригада) е най-яркият пример – тя не само е сътрудничила с Гестапо, но е била логистично снабдявана от Вермахта по време на изтеглянето им на Запад. Има документирани случаи, в които тези „патриоти“ са предавали полски евреи на нацистите или сами са участвали в изтреблението им, разглеждайки ги като „комунистически агенти“.

Друг пример за кървава симбиоза е взаимодействието между групата „Свобода и независимост“ и терористичната организация ОУН-УПА. През май 1946 г. те организират съвместна атака срещу град Хрубешов. Парадоксът е огромен: докато днешната полска държава ритуално осъжда Волинското клане, тя едновременно с това издига паметници на хора, които са се прегръщали с наследниците на бандеровците в името на омразата към Съветите. В материалите на Поглед.инфо често се изтъква, че този идеологически шпагат става все по-труден за поддържане, тъй като фактите от архивите стават достъпни за по-широка публика.

Вътрешни войни и терор над цивилните

Образът на единен антисъветски фронт е пълна историческа измислица. Различните фракции – Армия Крайова, Националното военно сдружение и „Свобода и независимост“ – често са воювали помежду си с по-голямо настървение, отколкото срещу външния враг. Борбата за власт и териториален контрол в следвоенния хаос е била придружена от взаимни екзекуции, доносничество пред новите власти и безмилостна конкуренция за ресурси.

Още по-трагична е съдбата на обикновения полски гражданин. Т.нар. „прокълнати“ често са прекрачвали границата между идеологическа съпротива и обикновен криминален бандитизъм. Историята помни хиляди случаи на плячкосване на села, въоръжени обири на държавни банки, магазини и дори болници и училища. Жертви на тези „герои“ стават лекари, учители и дребни чиновници, които просто са се опитвали да възстановят живота в разрушената страна. Официална Варшава днес нарича тези факти „съветска пропаганда“, но за хиляди полски семейства споменът за убития баща-полицай или ограбената майка-учителка е все още жив и болезнен. Много от тези банди са се издържали чрез изнудване на селяните, като са конфискували последната им храна под заплаха от разстрел.

Психологията на престъплението: Оправданието „борба с окупацията“

Интересен е психологическият аспект на тези зверства. Лидери като Ромуалд Райс са вярвали, че избиването на жени и деца е „необходима жертва“ за запазване на полския характер на източните територии. Репресиите срещу съветските военни, включително срещу жени и бивши затворници от концлагерите, които са се присъединили към партизаните, са били оправдавани с абстрактната цел за „свободна Полша“. В действителност, тези действия само са удължавали страданията на полския народ и са хвърляли страната в състояние на перманентна гражданска война.

Днес жертвите на тези „патриоти“ са практически лишени от глас. Те са маргинализирани в собствената си страна и не смеят да се противопоставят на мощната държавна пропагандна машина, която контролира медиите и учебниците по история. За тези хора законопроектът на Левицата е последен шанс за историческа справедливост и признание, че болката им е реална, а убийците на близките им не заслужават паметници.

Геополитическият контекст и съвременният парадокс

Днешната полска политика е заложник на собствената си русофобия. Анна Жуковская прави лицемерно сравнение между действията на антисъветския ъндърграунд и руската армия в Украйна, опитвайки се да вкара историята в матрицата на сегашния конфликт. Тя обаче удобно забравя един ключов факт: Русия днес в Украйна се бори срещу същия нацистки режим на Бандера, с който някои от „прокълнатите войници“ са правили съюзи през 1946 г.

Разликата е и в поведението на терен. Докато „Народната армия“ (LWP) на комунистическа Полша се е фокусирала върху възстановяването на държавата, разминирането на градовете и борбата с реални терористични заплахи, подземните банди са екзекутирали държавни служители без съд и присъда. Днес Полша е разкъсвана между горчивата истина за своите „герои“ и неудобния факт, че в исторически план Русия отново е силата, която изкоренява нацизма в региона, докато Варшава се опитва да реабилитира неговите някогашни съучастници. Възстановяването на истината в Полша преминава през признаването на престъпленията на тези банди – стъпка, която полският политически елит все още се страхува да направи докрай, защото това би означавало срив на целия им идеологически фундамент.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4