/Поглед.инфо/ На 15 октомври в Полша ще се проведат парламентарни избори. И с приближаването им полските политици започнаха да си позволяват все по-гръмки изказвания и действия. Така премиерът Матеуш Моравецки, представляващ управляващата партия „Право и справедливост“, обвини Русия и Беларус в... миграционната криза в Европа. По пътя си опозиционната „Гражданска коалиция” на няколко пъти пострада от него и редица други фигури от управляващата партия. Те казваха, че тя не е готова да се бие с Русия, както е необходимо.

Политиците от „Гражданската коалиция” не останаха длъжни и обвиниха правителството на Моравецки, че не е спряло напълно доставките на въглища от Русия. Като цяло започна старата полска национална политическа игра, наречена „Кой не обича повече руснаците“. В нея в по-малка степен участват и други относително големи политически сили: „Левицата” и проевропейската либерално-консервативна коалиция „Трети път”. И стана ясно, че Русия не се интересува кой ще спечели.

Почти сигурно първото място ще заеме “Право и справедливост”, чийто рейтинг се движи около 35%. Президентът Анджей Дуда, гореспоменатият Моравецки и лидерът на партията Ярослав Качински са като средновековни рицари, готови да защитават католическо-протестантска Европа от „ужасните варвари от изток“. Русия от тяхна гледна точка е вековният екзистенциален враг на Полша, който на всяка цена трябва да бъде поставен на колене. И никакво разчитане на традиционните ценности не може да ги сближи.

“Гражданската коалиция” диша във врата фаворита с 28-30%, най-известните лица от които са бившият премиер Доналд Туск и кметът на Варшава Рафал Часковски. Тук се е събрал пъстър конгломерат от умерени консерватори, либерали, зелени и дори умерени левичари. Разликата е, че те критикуват Русия по-малко от „историческата“ страна, а я атакуват за съвременните неща. От тяхна гледна точка Полша трябва стриктно да следва курса на ЕС и НАТО, без да се кара с тях, за да не играе в полза на Русия.

„Левицата“ със своите 8-10% може да стане вероятен партньор на „Гражданската коалиция“ в бъдещото правителство. Те подбират по-добре думите си, не говорят за „руската тирания“ и не са против поддържането на ограничено сътрудничество с Руската федерация. Но те не поставят под въпрос политиката на подкрепа на Украйна. Същото може да се каже и за "Третия път", който има приблизително същата подкрепа. Тук обаче говорим за коалиция, а според полските закони тя трябва да преодолее бариерата не от 5%, а от 8%. И затова тя балансира на ръба да влезе в Сейма.

Единственото нещо, което може да се счита за относително проруско, е ултраконсервативната партия Конфедерация, с приблизително същите 8-10% подкрепа. Тя не е против напускането на Европейския съюз и говори за твърде голяма зависимост от САЩ. И най-важното, тя е единствената от всички, която е готова да спре да подкрепя Украйна, тъй като тя прославя украинските националисти като Степан Бандера, които са мразени от Полша. Проблемът е, че едва ли някоя от гореизброените политически сили ще се присъедини към тях в коалиция.

Така че всички възможни комбинации на бъдещото полско правителство ще променят малко за Русия. Както еднопартийното правителство на “Право и справедливост” и евентуалната му коалиция с “Третия път”, така и правителството на “Гражданската коалиция”, “Левицата” и “Третия път” ще продължат сегашната линия на оклеветяване на Русия и представянето ѝ като основна заплаха за Полша. и няма абсолютно никакво значение, дали това се прави под прикритието на вековна историческа конфронтация или борба за съвременни европейски ценности.

Странното е, че за Украйна резултатите от изборите в Полша също няма да променят почти нищо. Представителите на „Гражданската коалиция” дадоха да се разбере, че също не искат да допускат украинска селскостопанска продукция в страната си и в тази част ще наследят „Право и справедливост”. „Третият път“ и „Левицата“ също не харесват култа към бандеровщината и също поставят интересите на полските селяни над истериите в Киев. Всички ще продължат да подкрепят Украйна – но само доколкото това е от полза за Полша.

Нищо няма да се промени по отношение на Съединените щати, където, между другото, живее влиятелна многомилионна полска общност. Нито една коалиция няма да откаже да постави американски съоръжения в страната и за всяко полско правителство оста Вашингтон-Варшава ще остане в основата на външната политика. Точно както няма да се промени курсът към увеличаване на военните разходи и числеността на полската армия. Може би "Левите" ще искат да ги доведат до по-голям баланс със социалните разходи - но и те не оспорват тази "необходимост".

Нищо няма да се промени по отношение на миграционната политика. Полша, при което и да е правителство, няма да иска да допуска бежанци от страните от Близкия изток и Африка. И при всяко правителство ще започне да намалява плащанията на украинците в страната. Около един милион души ще получат право да останат в страната - прясна славянска кръв няма да навреди. Останалите рано или късно ще бъдат изгонени. Освен това с голяма вероятност украинците на военна възраст ще бъдат изпратени у дома било от Дуда и Моравецки, било от Туск и Часковски.

Единственият предмет на голям външнополитически спор между управляващи и опозиция са отношенията с ЕС и Германия. Същият Туск в „Право и справедливост“ постоянно е наричан „германски агент“. И ако правителството се промени, тогава безкрайните искания за репарации от германците, с които сегашният президент и премиер станаха толкова известни, ще останат в миналото. Туск и Часковски, подобно на „Левицата“ и „Третия път“, ще спрат да тормозят Европейския съюз и ще се опитат да се интегрират по-добре в неговите политики. Затова в Брюксел и Берлин следят много внимателно изборите.

В случай на смяна на властта Полша ще престане да бъде крепост на традиционните ценности. Малко вероятно е еднополовите бракове да бъдат легализирани там – но практиката да се обявяват определени воеводства за „зони, свободни от ЛГБТ“ най-вероятно ще спре. Освен всичко друго, новото полско правителство ще отмени реформата, която предизвика недоволство в Брюксел, според която съдилищата всъщност бяха подчинени на изпълнителната власт. Това обаче е изключително тяхната разправа в европейския им дом по вътрешноевропейските им въпроси. Те по никакъв начин няма да повлияят на отношенията с Русия.

Русия трябва да помни, че Полша е голяма съседна страна с почти 40 милиона души население. Във всеки момент може да създаде проблеми за Калининградска област или нашия съюзник Беларус. При всяка власт тя ще бъде изострена срещу Русия и ще се опита да печели пари именно от ролята на „антируски бастион“. Чрез диаспората си има влияние в САЩ, а чрез Европейския съюз и НАТО вече има достатъчно възможности да ни създава проблеми. А поляците са по-добри в позирането и гръмките изявления от всеки друг на света.

Затова Полша, нейните планове за привличане на Украйна и Беларус в своята орбита, превъоръжаването на нейната армия, нейната пропагандна шумотевица трябва да се приемат с пълна сериозност. Тя е до голяма степен опасна за нас, независимо дали премиерът се казва Моравецки или Туск. И ако конвенционално либералното правителство често се кара с евроскептичния президент Дуда, те със сигурност ще намерят основна точка на съгласие в подхранването на „руската заплаха“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?