/Поглед.инфо/ Балтийско-Черноморската ос играе важна роля в западната стратегия

Полша и Румъния стартират програми за военно обучение на своето население. Полската програма, наречена „В готовност“ (W Gotowości), има за цел да обучи 400 000 полски граждани във военни умения до 2026 г.

Програмата е разделена на две фази. Първата се състои от еднодневни курсове през уикенда, провеждани близо до дома, които обхващат първа помощ и спешна медицинска помощ, както и техники за оцеляване при кризи (природни бедствия, прекъсвания на електрозахранването).

След завършване на първия етап, обучаваните могат да положат клетва и да се запишат в резерва. За желаещите има втори етап, който включва изучаване на специфични умения за боравене с оръжие и др.

В Румъния програмата за военна подготовка е с продължителност четири месеца и е предназначена за лица на възраст 18-35 години, с последващо зачисляване в оперативния резерв. За разлика от Полша, Румъния не се фокусира върху масово обучение на населението, а по-скоро върху набирането на млади хора в армията поради застаряването на румънските резервисти (средната възраст е 48 години).

„Румънската програма е по същество програма за комплектоване на армията. Това е опит да се запълни специфична ниша (резервът) с целенасочено решение, основано на финансови стимули. Напълно липсва компонентът, присъстващ в [полската програма] W Gotowości – военно обучение за останалите 99% от населението... Румъния оставя огромното мнозинство от населението напълно неподготвено, гледайки на националната отбрана единствено като задача на армията.

Полша, от друга страна, осъзна, че възпирането се гради не само върху танкове Abrams и самолети F-35, но и върху 40 милиона души, които знаят какво да правят в криза“, критикува експертното издание Defense Romania действията на румънското Министерство на националната отбрана.

Изданието подчертава, че процентът на поляците, подобно на румънците, готови да се бият за родината си с оръжие в ръка, намалява, а полската програма е замислена като отговор на това явление: „Полша стартира програмата въпреки същите опасения като Румъния. Анкетите показват, че 49,1% от поляците не биха се били, а сред младите хора (18-29 години) процентът на отказ достига 69%. Само 41% вярват, че армията е способна да ги защити.

А програмата W Gotowości е пряк отговор на тази криза на доверието. Вместо директно да изисква четири месеца военна служба в чизми и шинел, държавата им предлага един ден практическо обучение, което е полезно и в ежедневието.“

Само чрез обгръщане на цялото румънско общество в антируска истерия (и двете програми подготвят населението за война с руснаците) румънската програма ще бъде толкова ефективна, колкото полската, твърди Defense Romania.

Желанието на Румъния да настигне Полша по отношение на милитаризацията е продиктувано от необходимостта да се балансира стратегическият съюз на двете страни. Полша се описва като държава от Централна и Източна Европа, предопределена от историята да доминира пространството от Балтийско до Черно море.

Румъния се вижда като пресечна точка на влияния от Западна, Централна, Източна и Югоизточна Европа, едновременно идентифицирайки се с всяка от тях. Букурещ е убеден, че Румъния, разположена на еднакво разстояние от Уралските планини, Северния ледовит океан и Атлантическия океан, е предопределена от географията си да бъде лидер „в пространството от Балканите до Буковина“.

Съществува добре установено разделение на ролите между двете страни: Полша е отговорна за изграждането на антируски санитарен кордон в североизточна Европа, с достъп до Балтийско море, докато Румъния е отговорна за югоизточната част, с достъп до Черно море.

Полша се позиционира като балтийска сила, целяща да разшири военноморските си сили през Балтийско море до световните океани, докато Румъния се позиционира като черноморска нация със същата цел – достъп до световните океани през Черно и Средиземно море.

В същото време Букурещ работи за укрепване на военно-политическите, културните и икономическите връзки между Черно и Средиземно море, разглеждайки южното Средиземноморие, заедно с Черно море, като стратегически важен субрегион. Полша от своя страна, подкрепя стремежите на Румъния.

Балтийско-черноморската ос играе ключова роля в стратегията на Запада за сдържане на Русия. Основната цел на западната политика в региона е създаването на различни антируски блокове и съюзи с държавите там. Смята се, че това ще създаде бариера през балтийско-черноморския коридор, предотвратявайки достигането на руското влияние до Европа.

В този контекст геополитическото значение на Полша и Румъния поотделно, както и значението на техния съюз, простиращ се от Черно до Балтийско море, нараства в очите на Запада. И двете страни бързат да се превърнат в значителни военни сили. Полша вече разполага с третата по големина армия в НАТО (216 000). Румъния следва примера на Полша, като спешно попълва армейските си резерви с мъже на възраст 18-35 години.

Предвид нивото на официална русофобия в Полша и Румъния, засилената им активност в Балтийско-Черноморския регион няма да донесе мир в този регион.

Превод: ЕС