Кризата вече е в Берлин
Фридрих Мерц няма да бъде свален автоматично в понеделник, 21 септември. Няма насрочен конструктивен вот на недоверие, няма обявена кандидатура за нов канцлер, няма публично оформено мнозинство в Бундестага, което да е готово да го замени. Но германската политика вече е преминала една друга граница. Въпросът за смяната на канцлера се обсъжда вътре в ХДС, сред депутати от Съюза и все по-открито в германските медии. Това придава на предстоящия понеделник значение, което далеч надхвърля поредния ден от парламентарния календар.
Причината е проста. В неделя, 20 септември, предстоят избори в Берлин и Мекленбург-Предна Померания. Те идват само две седмици след политическия удар в Саксония-Анхалт. Там ХДС получи 17,2 процента, а AfD спечели изборите и стигна до 39 от общо 83 места в новия Ландтаг. Мерц сам определи резултата като най-тежкото поражение на ХДС от години, дори от десетилетия, и призна, че след него „нещо се е променило не само в Саксония-Анхалт, а в цяла Германия“.
Това признание има по-голямо значение от обичайните думи след загубени избори. Саксония-Анхалт показа проблем, който ХДС дълго се опитваше да разглежда като особеност на източните провинции. Партията вече губи не просто избиратели. Тя започва да губи позицията си на естествен център, около който се изграждат мнозинства вдясно от германския политически център.
Още по-неприятен за Мерц е въпросът кой носи отговорността. В предизборната кампания местната организация на ХДС се опитваше да държи федералния канцлер на дистанция. ARD описва как появите му в провинцията са били ограничени и организирани в контролирана среда. След изборите от по-задните редици на Съюза се появиха първи искания за неговото оттегляне.
Вътрешнопартийната логика е безмилостна. Един канцлер може да преживее нисък рейтинг. Може да преживее загуба на регионални избори. Може известно време да управлява и при силно недоволство от коалицията. Значително по-трудно е да остане начело, когато депутатите започнат да свързват собственото си политическо бъдеще с неговата непопулярност.
ARD изчислява точно този риск. ХДС/ХСС получиха 28,6 процента на федералните избори преди година и половина. Сега подкрепата за Съюза е около 21 процента в цитираното от медията национално проучване. Ако партията някога повтори на федерално равнище резултат като 17,2 процента от Саксония-Анхалт, приблизително 50–60 сегашни депутати на Съюза биха могли да загубят местата си в Бундестага.
От този момент спорът за Мерц престава да бъде само идеологически. За десетки депутати той може да се превърне във въпрос за политическо оцеляване.
От поражение към страх от поражение
Мерц дойде на власт с обещанието да върне ХДС към ясно различима консервативна политика след дългата епоха на Ангела Меркел и да възстанови способността на партията да привлича избиратели, които се отдалечаваха надясно. Година по-късно резултатът е различен. AfD не е ограничена до протестна периферия. В Саксония-Анхалт тя спечели изборите. На федерално равнище Reuters посочва проучвания, в които ХДС/ХСС са около 18–20 процента и изостават от AfD.
Това удря директно по политическата стратегия на Мерц. Германският християндемократически лидер не беше избран да управлява само административно. От него се очакваше да реши стратегическия проблем на германската десница: как да бъде ограничена AfD, без ХДС да загуби центристките си избиратели и без да разруши т.нар. „защитна стена“ срещу партията.
Засега този баланс не е постигнат. AfD расте, а ХДС губи подкрепа. Коалицията със SPD принуждава Мерц към компромиси, които част от консервативния електорат възприема като продължение на предишната политика. Социалдемократите от своя страна не приемат значителна част от реформите, които консерваторите искат. Споровете за социалната държава, миграцията, данъците и енергетиката постоянно се връщат вътре в правителството. След изборите в Саксония-Анхалт водещи представители на SPD също поставиха под въпрос досегашния реформаторски курс на коалицията.
Мерц е притиснат между две различни политически опасности. Ако се придвижи рязко надясно, рискува конфликт със SPD и разклащане на управляващото мнозинство. Ако остане в рамките на компромисите на черно-червената коалиция, част от собствената му партия ще продължи да пита защо избирателите, напуснали ХДС заради AfD, трябва да се върнат.
Саксония-Анхалт направи този въпрос практически. AfD има 39 депутати в парламент от 83 места. До абсолютно мнозинство не ѝ достигат три мандата. Улрих Зигмунд вече търси възможности за подкрепа и разговори извън собствената си парламентарна група. Reuters съобщи за опити за диалог с BSW и за интерес към отделни депутати от други партии.
Германската партийна система стигна до положение, при което огромна част от политическата енергия се изразходва не за създаването на мнозинство, а за предотвратяването на едно конкретно мнозинство.
За ХДС това е стратегически капан. Партията трябва едновременно да се противопоставя на AfD и да обяснява на собствените си избиратели защо все по-голяма част от консервативния и протестния вот отива при нея. Колкото по-силна става AfD, толкова по-трудно се създават регионални правителства без нея. Колкото по-сложни стават тези коалиции, толкова по-лесно AfD ги представя като съюзи, създадени единствено за нейното изолиране. Мерц се оказва политическото лице на това противоречие.
Защо 20 септември е по-важен от 21 септември
Съдбата на канцлера няма да бъде решена от календара на Бундестага. Ще я определят числата, които ще излязат от урните предишната вечер.
Берлин и Мекленбург-Предна Померания са следващият тест. Reuters ги определя като значително по-тежки изпитания за канцлера след временното облекчение, което ХДС получи от местните избори в Долна Саксония, където партията достигна 27,2 процента.
Една приемлива изборна вечер на 20 септември ще даде на Мерц аргумент: Саксония-Анхалт е тежък удар, но не е национален модел. Две нови тежки поражения ще произведат съвсем друга политическа реалност. Тогава ХДС няма да обсъжда един лош резултат. Ще трябва да обяснява поредица от резултати. Разликата е огромна.
След единично поражение партийното ръководство може да смени стратегия, министри, генерален секретар или политически послания. След серия от поражения въпросът неизбежно стига до човека, който определя курса.
Мерц разбира опасността. Отмяната на планираното му пътуване за Общото събрание на ООН в Ню Йорк е необичайно ясен знак колко сериозно канцлерството гледа на вътрешната ситуация. Според Reuters решението е свързано с нарастващия политически натиск в Германия и необходимостта канцлерът да остане в Берлин.
За германски канцлер международната сцена традиционно е източник на политически авторитет. Мерц инвестира значителна част от собственото си канцлерство във външната политика, европейската сигурност и подкрепата за Украйна. Отказът от присъствие на Общото събрание на ООН показва промяна на приоритетите поне за няколко критични дни. Политическата заплаха вече е у дома.
В ХДС вече говорят за наследник
Най-същественият признак за промяната не е критиката срещу Мерц. Такава има от месеци. Новото е появата на разговор за конкретна алтернатива.
ARD съобщава, че вътре в ХДС все по-често се посочва министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст. Медията го определя като фаворит сред обсъжданите варианти за наследник. Натискът върху времето е съвсем конкретен: Северен Рейн-Вестфалия трябва да проведе провинциални избори през април 2027 г. Част от хората, които искат промяна, смятат, че ако Вюст трябва да бъде прехвърлен в Берлин, това трябва да стане достатъчно рано, за да бъде организирано наследяването му в Дюселдорф. Това вече не прилича на обикновено недоволство. Обсъждат се човек, срок и последователност на властовия преход.
Маркус Зьодер публично защити Мерц и заяви, че CSU няма да участва в свалянето му. Формулировката му обаче беше внимателна. На въпроса дали може да изключи подобна операция от страна на ХДС, Зьодер отговори, че не отговаря за ХДС. В германската политика подобни изречения се четат внимателно.
Мерц продължава да заявява, че няма намерение да се отказва. „Отказването не е опция за мен“, каза той след Саксония-Анхалт. Седмица по-късно отново настоява, че възнамерява да изпълни четиригодишния си мандат.
Следователно няма договорена смяна. Няма и доказателство, че мнозинството от ХДС е решило да го отстрани. Има нещо друго: партията вече мисли за политическия живот след Мерц. На 20 септември избирателите в две германски провинции ще дадат числа на този спор.
На следващата сутрин ръководството на ХДС, депутатите от Съюза и коалиционният партньор SPD ще трябва да ги прочетат. Затова понеделникът е важен, защото след изборната нощ може да стане ясно дали въпросът „кой след Мерц?“ ще остане разговор в коридорите на ХДС или ще се превърне в реален въпрос за властта в Германия.
Смяната на канцлера минава през собственото му мнозинство
Политическата слабост на Фридрих Мерц сама по себе си не е достатъчна, за да го свали от канцлерския пост. Германската конституционна система е създадена така, че правителствени кризи да не водят лесно до падане на кабинета. Член 67 от Основния закон допуска отстраняване на канцлера чрез конструктивен вот на недоверие: Бундестагът трябва едновременно да избере негов наследник с мнозинството от всички свои членове. Недоволството трябва да се превърне в ново мнозинство и да има име на бъдещ канцлер.
Това прави сегашната ситуация по-сложна от обикновен вътрешнопартиен бунт. Ако критиците на Мерц в ХДС искат действителна смяна, те трябва да намерят решение, което не разрушава парламентарната основа на правителството. Най-малко рисковият вариант за Съюза би бил нов канцлер от ХДС при запазване на коалицията със SPD. Точно затова поведението на социалдемократите може да се окаже решаващо.
SPD държи ключа към организирана смяна
SPD няма очевиден интерес от хаотично падане на правителството. Нови федерални избори биха поставили социалдемократите пред собствените им ниски резултати в социологическите проучвания. Разпадането на коалицията би отворило и въпрос, за който германската партийна система още няма стабилен отговор: как се формира управляемо мнозинство при силна AfD и раздробен традиционен партиен център.
Смяната на канцлера при запазване на коалицията е различен сценарий. SPD би могла да продължи да участва във властта, без да предизвиква федерални избори. ХДС би получил възможност да смени политическото лице на управлението. Коалиционното споразумение би могло да остане основа на кабинета, макар че подобна операция почти сигурно ще предизвика нови преговори за политическия курс.
Няма публични данни, че SPD вече е приела такъв сценарий. Няма и доказателства за договорена кандидатура между коалиционните партньори. Но без социалдемократите организираната смяна на Мерц вътре в сегашното управляващо мнозинство практически не може да бъде извършена.
Затова истинската политическа граница няма да бъде премината, когато поредният депутат от ХДС поиска оставката на канцлера. Тя ще бъде премината, ако ръководството на SPD започне да разглежда друг християндемократ като приемлив ръководител на същата коалиция.
Защо се появи Хендрик Вюст
Името на министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст вече присъства в германския разговор за наследяването на Мерц. ARD съобщава за спекулации в ХДС около евентуалното му преместване от Дюселдорф в Берлин. Това не е официална кандидатура и самият Вюст не е обявил намерение да атакува канцлерския пост.
Политическият му профил обаче обяснява защо името му се появява. Северен Рейн-Вестфалия е най-многолюдната германска провинция и една от основните политически бази на ХДС. Вюст управлява там от 2021 г. След изборите през 2022 г. създаде коалиция със Зелените. Той принадлежи към по-прагматичното крило на християндемократите и има опит в управление с партньор извън традиционния консервативен лагер.
За една партия, която трябва едновременно да задържи консервативните си избиратели, да запази дистанция от AfD и да управлява със социалдемократите, подобен профил има значение. Вюст би представлявал промяна на политическия стил, без задължително да означава рязко изменение на външната или европейската политика на Германия.
Това е и слабостта на подобен сценарий. Частта от ХДС, която обвинява Мерц, че не е извършил достатъчно отчетлив консервативен завой, едва ли автоматично ще види във Вюст решение на този проблем. Смяната на личността не премахва стратегическия спор в Съюза.
Мерц може да загуби партията, преди да загуби канцлерството
Конструктивният вот не е единственият възможен път. Политически по-чистата операция би била Мерц да бъде убеден сам да освободи пътя за наследник. Така ХДС би избегнал открито сваляне на собствен канцлер, а SPD би могла предварително да договори условията, при които приема новия ръководител на правителството.
Мерц засега изключва доброволно оттегляне. Публичната подкрепа на Маркус Зьодер също работи в негова полза. CSU няма интерес от продължителна криза в Съюза, която може да засегне и баварските позиции.
Решаващият натиск обаче може да дойде не от партийното ръководство, а от парламентарната група. Депутатите гледат към следващите федерални избори и към собствените си мандати. Ако започнат да възприемат Мерц като фактор, който намалява шансовете им за преизбиране, лоялността към канцлера ще има съвсем конкретна политическа цена.
Затова изборите на 20 септември могат да променят вътрешната аритметика още преди да са променили парламентарната аритметика.
В понеделник няма автоматичен механизъм, който да свали Мерц. Може обаче да започне много по-опасен за него процес — ХДС да установи, че има достатъчно хора, готови да обсъждат наследника му, а SPD да установи, че запазването на правителството вече не изисква непременно запазването на канцлера.
Кризата на Мерц е криза на германския политически център
Възможната смяна на Фридрих Мерц няма да реши основния проблем, пред който е изправен ХДС. Германската християндемокрация губи пространство между AfD отдясно и необходимостта да управлява с партии, разположени в центъра и вляво от нея. Това противоречие вече определя не само съдбата на канцлера, а способността на германската партийна система да произвежда устойчиви мнозинства.
Дълги години т.нар. „защитна стена“ срещу AfD беше политически изпълнима, защото останалите партии разполагаха с достатъчно голямо мнозинство. Колкото повече расте AfD, толкова по-скъпо става нейното изолиране. Не като морален или идеологически избор, а като парламентарна аритметика. За съставянето на правителства започват да бъдат необходими коалиции между партии с все по-различни програми и избиратели.
Саксония-Анхалт показа мащаба на проблема. AfD разполага с 39 от 83 места в новия Ландтаг. Три допълнителни мандата биха ѝ дали абсолютно мнозинство. В такава ситуация останалите партии трябва да намерят формула за управление, въпреки че значителна част от избирателите са гласували срещу тях.
Този модел вече засяга федералната политика. Ако подкрепата за традиционните партии продължи да се раздробява, следващите избори за Бундестаг могат да направят съставянето на правителство още по-трудно. ХДС тогава ще бъде изправен пред същия въпрос, който днес стои пред регионалните му организации: с кого може да управлява, ако не управлява с AfD?
Мерц не успя да разреши противоречието
Политическият проект на Мерц предполагаше, че ХДС може да върне част от избирателите на AfD чрез по-твърда политика по миграцията, сигурността и икономиката, като едновременно запази категоричната граница спрямо самата партия.
Това изискваше видими резултати от управлението. Германската икономика трябваше да възстанови динамиката си. Ограничаването на нелегалната миграция трябваше да бъде почувствано от избирателите. Коалицията със SPD трябваше да демонстрира способност за реформи.
Когато тези резултати не се появяват достатъчно бързо, политическата конструкция започва да работи срещу канцлера. Избирателят, който иска по-радикална промяна, може да предпочете AfD. Центристкият избирател няма непременно причина да предпочете по-конфликтен ХДС. Мерц остава между два електората, без да е сигурно, че контролира който и да е от тях.
Смяната му с Хендрик Вюст или друг представител на ХДС би могла да даде на партията ново лице и временно да намали вътрешното напрежение. Няма гаранция, че ще промени тази структура.
Нов канцлер пак ще трябва да управлява със SPD. Пак ще трябва да поддържа германската „защитна стена“ срещу AfD, ако партийната линия остане непроменена. Пак ще наследи икономическите, бюджетните, миграционните и енергийните проблеми, които ограничават възможностите на федералното правителство. Затова въпросът „Мерц или Вюст?“ е по-тесен от реалния спор, който започва в ХДС.
Каква партия трябва да бъде ХДС в Германия, в която AfD може да получава около 40 процента в отделни провинции? Този въпрос няма лесен кадрови отговор.
20 септември ще измери мащаба на кризата
Берлин и Мекленбург-Предна Померания представляват две различни политически среди. Берлин е голям западно ориентиран метрополис със силни позиции на левицата и Зелените. Мекленбург-Предна Померания е източногерманска провинция, в която AfD е значително по-силна. Един и същ изборен ден ще покаже състоянието на ХДС в две много различни части на страната.
Ако партията се представи приемливо, Мерц ще получи време. Вътрешните му противници трудно ще могат да превърнат Саксония-Анхалт в доказателство за общонационален срив. Ако последват нови тежки резултати, спорът ще бъде различен. Три последователни изборни сигнала вече могат да бъдат прочетени като тенденция. Тогава въпросът пред ръководството на ХДС няма да бъде дали Мерц е допуснал грешки. Ще бъде дали партията може да си позволи да влезе в следващия политически цикъл със същия канцлер и същата стратегия.
Понеделникът няма да реши всичко, но може да промени всичко
На 21 септември Германия едва ли ще се събуди с нов канцлер. Няма обявен конструктивен вот на недоверие, няма официално издигнат наследник на Фридрих Мерц, няма публично договорено ново мнозинство в Бундестага. Политическата тежест на този ден е другаде.
В понеделник ХДС ще разполага с резултатите от изборите в Берлин и Мекленбург-Предна Померания. Депутатите ще се върнат в столицата за новата парламентарна седмица. Партийните ръководства ще трябва да решат дали поражението в Саксония-Анхалт е било регионален срив или част от по-широка тенденция. Този отговор ще определи отношението към Мерц много повече от сегашните публични декларации за лоялност.
При добри или поне поносими резултати канцлерът ще получи политическо време. Критиците му ще останат, но организирането на смяна ще стане по-трудно. Хендрик Вюст ще продължи да бъде потенциална фигура за бъдещето, без необходимост въпросът за наследяването да бъде решаван незабавно.
Нови тежки загуби ще променят поведението на хората около властта. Във всяка управляваща партия съществува момент, когато лоялността към лидера започва да се сравнява с риска за собствените депутатски мандати. За ХДС този момент може да настъпи значително преди следващите федерални избори.
Мерц има и един силен аргумент. Смяната му носи огромен риск за самия Съюз. Отстраняването на действащ канцлер малко повече от година след началото на мандата би било признание, че политическият проект, с който ХДС се върна във федералната власт, не работи според очакванията. Новият канцлер няма да получи нов Бундестаг, нов бюджет или нов коалиционен партньор. Ще наследи същото парламентарно мнозинство и същите натрупани противоречия.
Това може да спаси Мерц за известно време. Може и да ускори търсенето на наследник, ако в ХДС надделее страхът, че цената на бездействието ще бъде още по-висока.
Затова най-важното след 20 септември няма да бъде първото изявление на канцлера. Трябва да се следят парламентарната група на ХДС/ХСС, поведението на Хендрик Вюст, позицията на Маркус Зьодер и особено реакцията на SPD.
Когато разговорът за наследник излезе от медиите и влезе в тези четири центъра на властта, кризата на Мерц ще е навлязла в друга фаза.
Берлин след 21 септември
Фридрих Мерц още контролира канцлерството. Няма доказателства за договорена операция по неговото отстраняване и няма основание предварително да обявяваме политическия му край. Но германската политика вече направи една важна крачка: започна да обсъжда управлението след него. Това е опасната промяна за всеки канцлер.
До вчера спорът беше дали Мерц управлява успешно. Днес в ХДС и германските медии вече се появява друг въпрос — кой би могъл да го наследи и при каква парламентарна конструкция.
Изборите на 20 септември няма сами да дадат отговор. Те могат да определят колко бързо ще трябва да бъде търсен. Затова „понеделникът на Мерц“ не трябва да се разбира като дата на предварително решено сваляне.
21 септември може да се окаже началото на много по-дълбока германска политическа криза — криза, в която съдбата на един канцлер постепенно се превръща във въпрос за бъдещето на ХДС, устойчивостта на управляващата коалиция и способността на досегашната партийна система да функционира при възхода на AfD.
