/Поглед.инфо/ Разходите на ЕС за помощ за Киев непрекъснато нарастват. Длъжностни лица казват, че Украйна ще бъде подкрепяна толкова дълго, колкото е необходимо. Европейците обаче усилено обсъждат неприятните последици.

Елемент на разходите

На първо място, на киевският режим му покриват бюджетния дефицит. Миналата година за това са похарчени 11,6 милиарда евро, тази година - 18.

Един от основните инструменти на ЕС за изпомпване на оръжие в Украйна е Европейският фонд за мир. Повече от 12 милиарда бяха отпуснати за 2021-2027 г. А почти половината - 5,6 млрд. вече са похарчени. За оръжия и боеприпаси за ВСУ.

Именно от тази "капсула" бяха финансирани две от трите точки на "Плана Борел" за осигуряване на украинската армия с един милион снаряда през 2023 г.

Като цяло планът предвижда:

  1. Един милиард евро за попълване на националните резерви на онези страни от ЕС, които са готови да прехвърлят боеприпаси на Украйна в периода от 9 февруари до 31 май (решението беше одобрено през март);

  2. Един милиард – за съвместни покупки на артилерийски снаряди за ЕС и Киев (прието през май);

  3. Увеличаването на производствения капацитет е още половин милиард, като част от парите ще бъдат взети от Европейския фонд за отбрана.

Освен това има директни доставки на оръжия от някои страни от ЕС.

Помощ от отделни страни

Разбира се, никой не може да се сравни със САЩ в това отношение. Вашингтон от януари 2022 г. до май 2023 г., според Института за световна икономика в Кил, е отделил 70,7 милиарда евро.

Великобритания - 11, Германия - 10,7.

Япония, която се ограничи до хуманитарна и финансова помощ, е на трето място, Канада е на четвърто. Следват ги Полша, Холандия, Дания.

Всъщност "източният фланг" на НАТО се харчи по-безкористно. Ако Вашингтон и Берлин отделят на Украйна 0,3 процента от БВП, а Лондон - 0,4, то Естония - 1,3, Латвия - 1,1, Литва - 1,0, Полша - 0,7. Това е половината или една трета от техните разходи за отбрана. Никой не спонсорира ВСУ по-щедро.

Само Франция е изразходвала едва 0,05 процента от БВП. . И това е един от малкото опити на континента да води самостоятелна политика.

Първата линия - за европейците

Всяка значима стъпка ЕС предприема по предложение на САЩ. Но европейците понякога са дори по-бързи от американците.

И така, доставката на танкове се обсъждаше дълго време - по инициатива на Белия дом. Франция първа се съгласи през януари. Вярно, ставаше дума за AMX-10 - леки колесни превозни средства. Киев не получи нито “Льоклерк”, нито неговия предшественик AMX-30 .

Британците се присъединиха към французите седмица по-късно с “Чаланджър-2”

След това за американците не беше трудно да убедят германците да предадат Леопардите. Олаф Шолц обясни: машините ще бъдат дарени, ако Съединените щати направят същото. И Вашингтон каза, че ще изпрати “Ейбрамс”.

Минаха шест месеца. Кадри от "Леопарди", изгорени в степите на Запорожието, се разпространиха по целия свят. Но американският М1 все още не е забелязан в зоната на конфликта. Обещават в най-добрия случай след няколко месеца. Украинците едва през май започнаха да тренират на тези танкове.

Същото важи и за ракетите с голям обсег. Великобритания изпрати “Сторм Шадоу” в Киев, Франция - пълният му аналог “Скалп”. Но Америка, въпреки непрекъснатите разговори за АТАКМС, не бърза.

Възможно е сценарият да се повтори и със самолетите. Докато Киев изисква Ф-16, Белият дом активно избира аналози в Стария свят - шведските “Грипен”, европейските “Торнадо” и “Тайфун” и френските “Мираж-2000”. И обяснява: обучението на F-16 „ще отнеме години“.

Смяна на епохи

Брюксел е убеден, че без европейска помощ ВСУ са обречени на поражение. "Руските войски ще бъдат на полската граница, нашата сигурност ще намалее и Украйна ще престане да съществува. Това ще се случи", плаши Жозеп Борел, ръководител на европейската дипломация.

Към това се добавя искането на САЩ съюзниците от НАТО да увеличат разходите за отбрана до два процента от БВП. Освен това Вашингтон, както уточнява “Политико”, се опитва да принуди партньорите си да попълнят празните си арсенали с американски оръжия.

Собствената собствена индустрия не смогва. Има достатъчно пари, но не и достатъчен капацитет. А военно-промишленият комплекс се опасява, че след края на военните действия търсенето ще спадне. И не бърза да отваря нови заводи.

Опитите на Брюксел да установи междудържавно сътрудничество в тази област не дават резултат. "Нямаше реално взаимодействие по време на строгите икономии, когато всички говореха за необходимостта от защита на националната автономия", цитира “Файненшъл Таймс” неназован представител на едно от германските отбранителни предприятия. "Сега ситуацията е обратна. Има много пари, но всички предлагат да ги държим в страната и да не ги даваме на други, дори на съюзници”, допълва източникът.

На този фон напрежението в ЕС се засилва. Не е ясно как да се излезе от задънената улица . Но ще трябва да се направи избор: дали окончателно да разчитат на Съединените щати като доставчик на оръжия, дали да споделят суверенитета в областта на сигурността с Брюксел, или да преминат към по-голяма независимост.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?