/Поглед.инфо/ Що за комедия се разигра около най-висшия държавен пост! Изминаха пет месеца откакто Йоахим Гаук обяви, че няма да се кандидатира за втори президентски мандат, с което постави федералния канцлер и председател на Християн-демократическия съюз /ХДС/ Ангела Меркел пред трудна дилема.

Меркел не случи с намирането на кандидати. С Хорст Кьолер и Кристиан Вулф през 2004 и 2010 г. тя се провали, а през 2012 г. Гаук и беше наложен от коалиционния партньор Свободна демократическа партия. Сега бавно и против нейната воля канцлерката трябваше да се върне към тази тема – и нейните най-лоши страхове се оправдаха. Въпреки че коалицията ХДС/ХСС има най-голямата група във Федералното събрание, което избира президентът, и имаше шанс да изпрати свой кандидат в двореца Белвю, привлекателна кандидатура така и не беше открита в консервативния лагер. Седмици и месеци отказите валяха като из ведро. В крайна сметка Ангела Меркел остана с празни ръце.

Козовете на ГСДП

Това беше подходящ момент за председателя на ГСДП Зигмар Габриел, за да извърши политическа маневра. Без никакво предупреждение той вкара в дискусията своя съпартиец – Франк-Валтер Щайнмайер. Това беше уникална възможност и сполучлив ход.

Ако съществуваше описание на вакантната работа „Президентът на ФРГ“, то министърът на външните работи би бил подходящ по всички критерии: разумен, опитен, дипломатичен и предразположен към хората. Наистина той не е роден оратор: неговата риторика се свежда до дипломатическа неопределеност. Но това, че още през август той ясно определи Доналд Тръмп като „проповедник на ненавистта“ и отказа да го поздрави след изборите, ни позволява да се надяваме на по-голяма яснота в изказванията.

Ангела Меркел също цени Щайнмайер и от човешка, и от политическа гледна точка, защото тези двама прагматици много си приличат. Дилемата на Меркел е в това, че Щайнмайер не е член на нейната партия. С оглед на предстоящите през септември 2017 г. парламентарни избори канцлерът не можеше да одобри кандидатурата на ГСДП. Тя до последно се съпротивляваше и дори открито заиграваше с премиера на провинция Баден-Вюртемберг и влиятелен политик от партията на „Зелените“ Винфрид Кречман.

Глас на разум или загуба на авторитет?

Но ХСС не искаше да допусне подобно нещо: тогава по-добре да е Щайнмайер! Най-малкото с неговата кандидатура могат да се спечелят точки пред народа: Щайнмайер както никой друг политик се ползва с любовта на германците. В крайна сметка Меркел, сблъсквайки се с противопоставянето от страна на ХСС и притисната до стената, не й остана нищо друго, освен да се предаде. Сега тя нарича Щайнмайер кандидат, подсказан от гласа на разума – и тази формулировка може да бъде интерпретирана по-различен начин.

Защото това е разумно решение не само за лидера на ХДС: от рационална гледна точка, това беше единственият възможен път. В крайна сметка, тя просто не успя да намери друг кандидат. За Меркел това е удар по авторитета, а за ХДС и ХСС – свидетелство за остър кадрови дефицит. И как е възможно, че в техните редици няма никого, който би имал качествата на президент и който би се съгласил да заеме тази длъжност?

---

Сабине Кинкарц, Дойче веле.

Берлин / Германия

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели