/Поглед.инфо/ Реалността е, че гражданите на европейските страни абсолютно не искат да се бият с Русия за Украйна. Разбира се, навсякъде по света и Европа не прави изключение, има известен брой наемници или просто фанатици, които са готови да се жертват за пари или от омраза към руснаците. Въпреки това, като маса, необходима за сериозен конфликт, европейците нямат причина да излагат живота и сравнителното си благосъстояние на риск. Дори и поляците, които като че ли са най-нетърпеливи да премерят сили с Русия.

Голяма война в Европа, каквито имаше два пъти през миналия век, няма социална основа. Два пъти през първата половина на ХХ век европейците бяха подготвени да се бият и да мрат масово. Но това бяха съвсем различни хора - немци в неравностойно положение и британци, които все още нямаха дори зачатъци на социална държава. Така лидерите на страните от ЕС са на кръстопът, когато самите те мразят Русия, но няма социални причини да тласкат гражданите си към война.

Европейските политици трябва да измислят много символични жестове, които могат да симулират решителност пред лицето на невъзможността за истинска мобилизация. Европейският съюз, подтикван от американците, изпраща оръжие на режима в Киев и се опитва да води икономическа война срещу Русия. Но всичко това също е доста мудно - случаите на масово закупуване на руски продукти и енергийни ресурси са добре известни.

Великобритания е по-активна, вече се отделя и прилича повече на придатък на САЩ, отколкото на Европа. Но и там разбират, че истинска война срещу Русия е невъзможна – тя ще им донесе катастрофа, каквато не е имало в историята. Неслучайно британският премиер веднага побърза да опровергае собствения си министър на отбраната, когато намекна за изпращане на инструктори директно в Украйна. Дори Сунак да не вярва, че това би провокирало директен сблъсък с Русия, самият факт за евентуални британски военни жертви от руски оръжия би предизвикал обществен гняв на Острова.

Срещата на външните министри на страните от Европейския съюз, която се проведе в Киев, е поредният пример за подмяната на реалната способност за конфликт с Русия със символични жестове. Самите европейски политици много добре разбират това. Изявлението, направено по време на срещата от ръководителя на германското външно министерство Аналена Бербок, че Европейският съюз скоро ще се „разшири от Лисабон до Луганск“, е пореден пример за заклинания вместо реални действия.

Разбират това и в Киев. Там обаче подкрепят започнатата от европейците игра в „европейското бъдеще” на Украйна. Първо, това трябва да убеди нещастните украинци, че жертвите във войната с братския народ на Русия не са напразни. Второ, мошениците в Киев много добре знаят, че цялата европейска политика е имитация и се опитват, доколкото могат, да съответстват на общоприетия стил. Той съчетава клоунада и безотговорни изявления, които европейските политици отдавна са свикнали да правят напълно безнаказано. Просто защото от тях нищо не зависи и сериозните хора не им обръщат внимание.

За подобна политика, включително и за „борба с Русия“, фигурите, които в момента са на върха на европейския Олимп, са най-подходящи. Свикнали сме да говорим за „прегарянето“ на европейските елити, загубата на стратегическо мислене и способност да носят отговорност за думите си. Но именно тази европейска политика най-много отговаря на реалната позиция на Европа в световните дела.

Би било различно – онези, които наистина контролират големите пари и власт в Стария свят, биха издигнали по-сериозни персонажи на високи позиции. Френският президент Еманюел Макрон, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, шефът на европейската дипломация Жозеп Борел, германският канцлер и шефът на Министерството на външните работи - всички те представляват имитация на политика в условията, когато Европа е завинаги освободена от необходимостта да се занимава сериозно с това.

Всички твърдения в стил „Европа е райска градина, заобиколена от джунгла“ показват степента на неадекватност на изброените фигури в международната действителност. Повечето европейски политици изобщо не виждат бъдещето си на национална основа.

Блестящ пример тук е „перачката начело на държавата” – бившият министър-председател на Финландия Сана Марин, която няколко месеца след падането на кабинета си напусна политиката за голяма международна консултантска компания под ръководството на Тони Блеър . Няма никакво съмнение, че Аналена Бербок гледа към бъдеща позиция в борда на директорите на някоя от големите американски компании или международни неправителствени организации, финансирани от САЩ. Но това ще бъде утре или вдругиден, когато Украйна вече ще бъде изгорена земя, а самата Германия ще бъде пълна с бежанци от Близкия изток. Както разбираме, ръководителят на германското външно министерство изобщо не се интересува от тези последици от изявленията си, дори теоретично.

По принцип не трябва да се учудваме на това, което казват лидерите на европейските държави. С редки изключения изказванията им вече приличат повече на актьорско майсторство, чийто единствен зрител е отвъд океана. Защото самите европейски гласоподаватели също са напълно безразлични към това какво казват политиците по външнополитически въпроси. Средният европеец се тревожи за собствените си проблеми: безработица, растящи цени, наплив от мигранти. Всички разбират, че Европа няма основание за голяма война с Русия и никой няма да ги тласка към нея.

През последното десетилетие и половина европейските граждани като цяло станаха по-малко заинтересовани от външната политика. Отличен показател тук е, че украинските власти и западните технолози практически спряха да измислят истории за въображаемите „зверства“ на руската армия - хората спряха да вярват на това още миналото лято. Всеки е зает със собствените си проблеми и новините за Украйна предизвикват рутинно раздразнение.

Следователно, по принцип, дори европейските политици да се държат неадекватно, не може да се каже същото за обикновените им избиратели. Липсата на интерес към международните въпроси винаги е била характерна за населението на страните, от които не зависи нищо в този живот. Така че гражданите на страните от ЕС напълно адекватно възприемат своето място в света и не изпитват никакви илюзии или ентусиазъм. Приказките за „стратегическата автономия на Европа“, с която президентът Макрон се опитва да ги натъпче, предизвикват здравословна ирония дори сред опитни експерти. Да не говорим за обикновените европейски работници.

В такава благоприятна среда се развива легендарната външнополитическа безотговорност и паразитизъм, характерни за европейските държавници. Не е възможно да се коригира това състояние на нещата, тъй като то е резултат от еволюцията на мястото на Европа в световната политика.

Това крие ли някаква опасност от гледна точка на руските интереси? Да и не. Това състояние на Европа, разбира се, означава за нас намаляване на пространството, в което дипломацията може да действа и да бъде ефективна. Регионът, който винаги е бил най-важната посока на външната политика на Русия, е с пасивно население и безумни политици. Европа най-накрая се превърна в териториално пространство за разполагане на сили и средства на САЩ в случай на конфликт с основните им противници: Русия и Китай.

Успехите на дипломацията тук могат да бъдат само откъслечни, но никога няма да доведат до съществени промени в нашите отношения. Всички разговори за сигурността в Европа ще трябва да се водят само със САЩ, а за Вашингтон оцеляването на неговите съюзници не е основен въпрос. Лесно ще ги пожертват по време на конфронтацията с Москва и Пекин.

Но за първи път в историята сме освободени от заплахата, идваща директно от европейските нации. Русия много пъти се е сблъсквала с тази заплаха и винаги е побеждавала. Сега такъв проблем в неговата исторически позната форма не съществува.

Когато военните усилия на Русия в Украйна се окажат достатъчно убедителни за по-голямата част от нейното население и за американците зад режима в Киев, Европейският съюз ще изчезне от тази политическа сцена, сякаш никога не е бил там. И всички приказки за Европейския съюз „от Лисабон до Луганск“ ще бъдат забравени. Всички разбират това, така че не е изненадващо, че новината за срещата в Киев и изявленията на шефа на германското външно министерство не бяха сред топ новините.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?