/Поглед.инфо/ На последната среща на върха на ЕС в Брюксел (21-22 октомври) Ангела Меркел прояви изключителни политически умения, за да убеди колегите си да минат без санкции срещу Варшава. Но евротолерантността не се запази дори за една седмица: Европейският съд (най-висшата съдебна инстанция, която бащите основателите натовариха да наблюдава спазването на европейските споразумения в началото на интеграцията) два работни дни след срещата на високо равнище наложи на Варшава ежедневна (!) глоба от един милион евро.

В изявлението Европейският съд казва: „Полша беше осъдена да плаща по 1 милион евро на ден в полза на Европейската комисия, докато не спре действието на националното законодателство, което по-специално попада под юрисдикцията на Дисциплинарната камара на Върховния съд" Отделно в решението на съда се отбелязва: необходимо е „да се избегнат сериозни и непоправими щети на правната система на Европейския съюз и ценностите, на които тя се основава, по-специално принципа на върховенството на закона“.

Случаят в практиката на ЕС е безпрецедентен, особено след като еврокомисарят по правосъдието Дидие Райндерс поиска глоба от „само” 100 хиляди. Трябва да се добави, се оказа, че в ЕС дори липсва процедурата за принуда към такива плащания.

Така че защо европейско-полската конфронтация за „противоречивата“, както дипломатично изразиха в Брюксел, продължила дълги години съдебна реформа на тази страна достигна толкова фундаментално ниво?

Последната капка за старите членове ЕС, които са свикнали да мислят консенсусно, беше решението на Конституционния съд на Полша от 7 октомври. С провъзгласяването на редица еврозакони и резолюции, за противоречащи на основния закон на страната, Конституционният съд постави полското право над правото на съюза, създаде експлозивен прецедент и постави мина под Брюксел, на фона на което дори английският „Брекзит“ прилича на шега.

Тук мирише не само на "Полекзит" (този термин вече циркулира в Европа). Въпросът е какъв е смисълът от Европейския съюз по принцип, ако неговите членове могат да избират по свое усмотрение кои общи норми да следват и кои не? Страна с 15-годишно присъствие в ЕС, обсипана от Брюксел с градушка от субсидии и безвъзмездни средства, подложи на атака цялата европейска структура.

Идеолозите на съдебната реформа от крайно консервативната партия „Право и справедливост” я стартираха, за да „изчистят” съдебната система в светлината на задачите си, но в крайна сметка направиха цяла Европа заложник на разправата си с нежеланите съдии и прокурори. Партията цели да овладее последните чрез самата дисциплинарна камара – в силата ѝ да лишава имунитет, да ги подлага на наказателно преследване, и да им намалява заплатите.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен каза, че това противоречи на нормите на европейското право. Варшава отговори - че този въпрос не засяга Брюксел. Тогава страните заведоха дело, всяка със своето. Съвсем очаквано всяка от страните спечели в своя съд. Какво следва?

Все още не е ясно. Няма график за консултации, камо ли за вземане на решения: страните предпочитат непублична дипломация, което се превръща в игра на нерви. ЕС чака "поправяне на грешки" - премахване на дисциплинарната камара или коригиране на нейните правомощия, както и "реинтегриране" в съдебния корпус на онези, които вече са били санкционирани, припомни Урсула Фон дер Лайен.

От Варшава се чуват реплики за „шантаж“, „злоупотреба с глоби“ и „защита на суверенитета“. Най-далеч отиде премиерът Матеуш Моравецки, който успя да заяви, че всяка мярка за намаляване на еврофондовете, обещани на Полша, ще провокира „трета световна война“. „Ако Европейската комисия започне трета световна война, ние ще се защитаваме с всяко оръжие“, каза той в интервю за “Файненшъл Таймс”.

Междувременно са заложени реални санкции. Говорим преди всичко за Фонда за възстановяване и устойчивост (решението за създаването му беше взето в края на миналата година) с общ обем от 750 милиарда евро, които ЕС възнамеряваше да разпредели между страните членки за възстановяване икономиката след пандемията. Полша трябваше да стане един от основните получатели – планирано е да се отпуснат 23 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства от ЕС. Плюс още 32 милиарда евтини заеми.

Не се получи. Варшава представи национален план за изразходване на тези средства за одобрение в Брюксел през май. Първият транш (13 процента от обещания дял - около 4,6 милиарда евро) се очакваше през август. Но разглеждането се бави - ако не се вземе решение до края на годината, няма да има плащания преди лятото на 2022 г.

През септември европейският комисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони даде да се разбере, че отпускането на пари от ЕС за Варшава е предмет на преговори, които, „както полските власти знаят много добре“, засягат „включително въпроса за приоритета на правото на ЕС "

В Европейския съюз очевидно дискусиите за полския план за възстановяване се проточват. Въпреки че не размахват заплахата от мащабни санкции, това е опасно. Не е тайна, че дискусиите за границите на националния суверенитет и компетенции, особено със страните от Източна Европа, вече не са рядкост в ЕС. Както и използването на финансов натиск като аргумент.

Планът за икономическо възстановяване на Унгария това лято също е спрян (страната не получи 7,2 милиарда долара от ЕК) и това се случи, след като Будапеща прие закон, забраняващ показването на материали за хомосексуалността на деца. Кой е следващият?

Напълно възможно е въпросът да не е дори в либерализма и не в върховенството на европейското право. Просто старците на ЕС, които са главните "дарители", се умориха да финансират "непокорните", особено "демонстративните непокорни", и решиха да припомнят кой е шефът в европейската къща. Това обаче беше направено по такъв начин, че доведе до задънена улица: тъй като полски глоби растат всеки ден, става все по-очевидно, че е малко вероятно те да бъдат платени.

От безнадеждност случаят вероятно ще завърши с компромис, който разкрива слабостта на институциите на ЕС, а въпросът кое право е решаващо ще остане без отговор. И този прецедент – „прецедент на безсилието“ – за ЕС, може би, е дори по-опасен от призрака на „Полекзит“, който все още не се е материализирал нито в Полша, нито в Европа.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели