/Поглед.инфо/ Политическата криза във Великобритания доведе до разкол на британското общество. Анализаторите сериозно говорят вече за „латентна гражданска война”. Премиерът Джонсън загуби мнозинството си в парламента. Шотландия може да постави въпроса за независимостта. Не се изключват и нови сблъсъци в Северна Ирландия. И в тази ситуация вече на втори план отива самата причина за този разкол – излизането на страната от ЕС.

Британският премиер Борис Джонсън от сутринта в сряда заплаши да определи 15 октомври като дата за предсрочни парламентарни избори, ако депутатите гласуват за нова „безсмислена” отсрочка на излизането от Евросъюза. Но тази заплаха не помогна и парламентът все пак одобри проектозакона, задължаващ правителството да отложи Брекзит. За се изказаха 327 депутати, а против 299.

В отговор Джонсън наистина внесе за разглеждане призива за предсрочни избори на 15 октомври. Но премиерът все пак не може сам да разпусне парламента. Отново му е нужно съгласието на депутатите. Така че полето за политически маневри за премиера се съкрати.

Според проучване от юли на в-к „Телеграф”, ако изборите за парламент се бяха състояли в момент, когато Джонсън оглавява консерваторите, то неговата партия би удържала решителна победа, осигурявайки на правителството удобно мнозинство от 40 гласа, тоест би получила 345 места в парламента. Лейбъристите щяха да съберат едва 207. Именно с това се обяснява желанието на Джонсън да насрочи изборите колкото се може по-скоро.

По-рано Камарата на общините се събра на първо заседание след летния отпуск, за да си връчи сама на себе си правото да решава въпроса за Брекзит. По-рано подобна инициатива се падаше на правителството. Съгласно законопроекта, премиерът ще бъде задължен да иска от Брюксел отлагане на Брекзит с още три месеца – до края на януари.

Както пише БиБиСи, в историята на Англия все още не е имало такива политически кризи – кралството не може да вземе съдбовното решение, а парламентът отнема от правителството правото на това решение. Управляващата партия не само че е разделена на воюващи фракции, съдиите разглеждат искове за законността на прекратяването на работата на парламента, а освен това се наблюдава перспективата за нов референдум за независимостта на Шотландия и възобновяване на сблъсъците в Северна Ирландия. Затова депутатите са готови да проведат заседание дори в почивните дни, което за последните 80 години се е случвало единствено в началото на Втората световна война, заради Суецката криза от 50-те години на ХХ век и заради войната с аржентинците за Фолклендските острови.

„Коммерсант” също отбелязва, че в английското общество се наблюдава „чудовищен разкол”, по мащаби съпоставим с времената на гражданската война от XVII век и Брекзит вече е нанесъл „огромна травма” върху политическата система на кралството. Правителството е загубило мнозинството в парламента, автоматично ставайки „правителство на малцинството” и сега не може да приеме и един закон. Но и опозицията също е разделена, тя не иска нов премиер да стане лидерът на лейбъристите Джереми Корбин. Значи Джонсън все още има шансове да удържи властта.

В Северна Ирландия, заради която Лондон не може никак да се договори за развода с Брюксел, мнозина желаят на Борис Джонсън поражение на предсрочните избори. „Разколът в обществото съществува във Великобритания и преди, но това не трябва да се сравнява с равнището, възникнало в момента. Английският национализъм е нараснал значително. Равнището на поляризацията се увеличава”, заяви активистът на партия „Шин Фейн” Дярмуд МакДъглас.

„Най-голямо влияние върху ръста на национализма в страната оказват именно противоречията, свързани с Брекзит. Но въпреки високото равнище на национализъм в Англия, шансовете на различните противници на Джонсън за победа на изборите на 15 октомври са значително по-високи”, заяви северноирландският политик. „Живеем в много интересно време. Не се знае как всичко това ще се разреши. Засега е ясно единствено, че страната преживява труден период”, обобщи той.

Ръководителят на изследователската компания „ЮръпИнсайт” Андрей Куликов призовава да не се сравнява с гражданска война настоящия разкол между привържениците и противниците на Брекзит.

„В дългата история на Великобритания е имало най-различни кризи, при това и през ХХ век. Когато се готвеше референдума за влизане в ЕС, ситуацията също не беше еднозначна. Сериозни разногласия в годините на управлението на Тачър предизвикваха, например, и въпросът за Северна Ирландия и стачките на миньорите, и създаването на програмата за националната система за здравеопазване”, обобщи Куликов.

Но експертът е съгласен, че „британската идентичност преживява криза – през последните години от нея изпъкват различни национализми, включително шотландския, уелския и преди всичко английският, който и служи за опора на Брекзит.

„Английският национализъм израства като отговор на сепаратистките настроения в Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и той стана предизвикателство, на което политиците, от една страна, са принудени да отговарят, а от друга – започват да използват. Тук е показателен успехът на Партията на независимостта на Обединеното кралство на Найджъл Фараж. Именно гласът на английското население осигури победата на Брекзит на референдума от 2016 година. След това фактически от същата електорална база израстна и Партията на Брекзит”, заяви Куликов.

Ако се сравнява разкола в британското общество с гражданска война, то тя ще носи по-скоро „латентен характер” смята ръководителят на Центъра за британски изследвания на Института за Европа на РАН Елена Ананиева. „Обществото е разделено и се разделя дори още по-дълбоко”, отбелязва експертът.

Понеже в парламента явно няма да намерят компромис, ситуацията наистина може да се реши с избори”, обобщава Ананиева.

Ръководителят на експертния съвет на ЕИСИ Глеб Кузнецов по-рано също отбеляза, че британската нация „се намира във война” а настоящият премиер Джонсън е аватар на баронеса Тачър. „Изобщо темата за величието на Тачър и необходимостта за завръщането към именно това лидерство и величие е една от най-ключовите за консерваторите. Протестиращите се сравняват с нейните опоненти в логиката „победихме тогава, ще победим и сега”, пояснява Кузнецов.

Превод: В.Сергеев