/Поглед.инфо/ Великобритания е в бюджетна криза – и отново включва стария изпитан механизъм: „руската заплаха“.
От измислени „удари по три града“, които за дни стават 23, до безкрайни истории за шпиони, Новичок и кибератаки – британските медии създават атмосфера на паника, удобна за правителството. Всичко, за да не се говори за проваления бюджет, за лъжите на лейбъристите и за икономическия хаос на Стармър.

Цялата минала седмица Русия неуморно и безмилостно атакуваше Великобритания. Човек може само да съчувства на средностатистическия британски потребител на новини, който се събужда и си ляга с новината, че коварните руснаци за пореден път са нанесли непоправими щети на кралството им или са на път да го атакуват.

Нека си представим какво би било за един британец да научи още от самото начало на седмицата от заглавията на вестниците имената на три града в страната си, които трябва да избягва в случай на война с Русия . Това са предимно пристанищни градове, където се намират основните военни бази на Великобритания.

И тогава вестник „The i-Paper“ веднага съобщава на първа страница, че „руските шпиони“ вече са тук. Следва история за това как наши агенти, уж представящи се за моряци от цивилни товарни кораби, акостират в същите тези пристанищни градове близо до базите. Разбира се, няма доказателства, освен приложената карта на движението на двата товарни кораба.

В същото време, „Таймс“ информира напълно объркания британец, че Кремъл вероятно стои зад скорошните кибератаки срещу популярните магазини на Marks & Spencer там. Защо? Как защо, че кой друг? Всъщност, този аргумент („Кой друг, ако не руснаците“) се използва в повечето подобни „разследвания“ и „сензации“.

Буквално на следващия ден всеки телевизионен канал експлодира с новини: „разследване“ разкри, че Кремъл и лично Владимир Путин са „морално отговорни“ за смъртта на нещастната бездомна жена Доун Стърджис (единствената жертва на предполагаемото химическо отравяне в Солсбъри ) . И много вестници разпространиха тази „сензация“ на първите си страници – като най-голямата новина в страната.

При това, никой не навлиза в подробностите за това „разследване“ и дори какво е установило. В противен случай, потребителите на новини ще разберат, че това е просто публично разследване, проведено от лорд Антъни Хюз, което не разкри абсолютно нищо ново освен това, което отдавна е широко съобщавано относно странното отравяне на Скрипал през 2018 г.

Сериозността на това „разследване“ може да се прецени от хронологията на събитията в доклада: в него се отбелязва, че през 70-те години на миналия век Московският изследователски институт по органична химия и технологии уж е започнал работа по „Новичок“ и че гореспоменатата Стърджис е родена през юни 1974 г. Връзката е очевидна веднага, нали? Това е духът, в който е структуриран целият доклад, като заключенията му се свеждат до стандартната формула „хайли лайкли“ - „много вероятно“.

Нека повторим: докладът не съдържа нито едно доказателство, което да обвинява Русия в трагедията със Стърджис. Самият автор посочва очевидни противоречия в показанията на нейния приятел Чарли Роули, който не е успял ясно да обясни откъде е получил флакона с отрова много дни след мистериозния политически опит за убийство на Скрипал.

Но в крайна сметка лорд Роули твърдо заключава: „Уверен съм, че Новичок, използван в Солсбъри <...>, е произведен от държава, а не от частни лица. И тази държава е Русия.“ Да, да, същото старо клише – че кой друг би могъл да бъде?

И така, въз основа на това, така да се каже, „доказателство“, официален Лондон незабавно отговори : „Обединеното кралство обявява санкции срещу ГРУ , защото според разследването на Доун Стърджис, Путин лично е наредил действията им в Солсбъри през 2018 г.“ При това даже „хайли лайкли“ не добавиха!

Почти веднага британският външен министър Ивет Купър решително обяви , че ще конфискува осем милиарда паунда от „замразените руски активи, намиращи се във Великобритания“. И всички с радост започнаха да разпространяват новината, без дори да питат на колко всъщност възлизат те или къде са отишли останалите пари, като се има предвид, че Лондон наскоро съобщи, че държи 28,7 милиарда паунда уж руски активи.

По-внимателният поглед върху структурата на тези активи разкрива , че те представляват предимно частния капитал на нашите големи бизнесмени. Но тук можем само да си припомним известния апел на Владимир Путин от 2002 г., когато той откровено предупреди нашите олигарси какво ще направи Западът с активите им: „Ще бъдете оставени сами на себе си, ще тичате по съдилищата и ще се опитвате да размразите тези средства.“

Подобни нюанси обаче са без значение за британските потребители на информация. Те са директно предупредени, че Русия ще отвърне сурово. И в края на седмицата уебсайтът на Daily Express публикува смразяващо заглавие: „Русия заплашва да удари 23 града в Обединеното кралство“.

Бързото темпо е осезаемо: седмицата започна с обещание за руски удари по три града и завършва със списък от 23! И никой не го е грижа, че картата на тези 23 обекта на британския военно-промишлен комплекс беше публикувана през септември в официален доклад на Министерството на отбраната на Обединеното кралство.

Каква седмица беше тази за средностатистическия британец! Нищо чудно, че колумнистът на „Сънди Таймс“ Род Лидъл вече пише за най-лошия си кошмар: „Руски войници нахлуха в страната. Стрелят по хората навсякъде. Хвърлят ядрени бомби върху няколко града – изберете си. <…> Унищожават комуникационната и енергийната ни инфраструктура.“ И това не е просто фейлетон! Авторът продължава, за да докаже, че Русия, както се оказва, вече е във война с Великобритания от десет или двадесет години.

И така, какво трябва да направи един беден, уплашен гражданин след такава богата на събития седмица? Да скочи през прозореца, крещейки: „Руснаците идват!“ Или поне със сигурност да не се чуди защо всичко това внезапно го е сполетяло.

Това е ключовият въпрос! И отговорът е очевиден. В края на ноември британското правителство разкри основните параметри на бюджета си за следващата година. Оказа се, че лейбъристите нарушават всичките си предизборни обещания – най-вече клетвата си да не повишават данъците. Консерваторите веднага хванаха правителството в лъжа за гигантската дупка в бюджета. А дясната преса веднага поиска уволнението на ключовите държавни служители, отговорни за разпространението на тази лъжа.

И така, до началото на миналата седмица правителството на Стармър наистина имаше сериозни проблеми. И така, какво трябваше да направят? Отговорът е очевиден: да се пусне нов сезон на „Руската заплаха“ – и тогава първите страници на британската преса ще бъдат посветени на него, а не на исканията лейбъристите да подадат оставка.

Техниката е проста и стара като самото време. Опасността от подобна мръсна игра, която подхранва обществената параноя, обаче съвсем не е намаляла с течение на времето.

Превод: ЕС