/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за РИА Новости Ирина Алкснис разглежда парадоксалната политика на Брюксел. Докато ЕК признава отказа от ядрена енергия за „стратегическа грешка“, тя упорито настоява за ескалация на санкциите срещу руския петрол. Това не е просто лудост, а циничен опит на европейските елити да запазят властта си чрез русофобия.

Парадоксите на европейското съзнание: Между грешката и ината

Вчерашният ден поднесе на световната общественост две новини, които, поставени една до друга, разкриват цялата дълбочина на концептуалната криза, в която е изпаднала Европа. От една страна, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен публично определи отказа на Стария континент от ядрената енергетика като „стратегическа грешка“. Това е безпрецедентно признание, че десетилетия наред водената „зелена“ и анти-ядрена политика е била в разрез с реалните икономически и енергийни нужди на европейските държави.

От друга страна обаче, същата тази комисия, чрез гласа на комисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, излезе с остро искане към Съединените щати. Брюксел настоява Вашингтон да спазва стриктно санкциите на Г-7 срещу руския петрол, включително тавана на цените, и дори да обмисли пълна забрана на морското корабоплаване за руски суровини. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това раздвоение на личността в европейската политика не е случайно. То е реакция на информацията, че Доналд Тръмп обмисля облекчаване на санкционния режим, за да стабилизира глобалния пазар в условията на разгарящия се конфликт в Близкия изток.

Тук виждаме фундаменталната разлика в европейската позиция при две напълно идентични ситуации. В случая с ядрената енергия, след като си отряза клона, на който седеше, Европа най-после се събуди, призна реалността и се опита да коригира курса. Но по отношение на руския петрол виждаме точно обратното – упорито, почти религиозно придържане към един откровено самоубийствен курс, който заплашва да превърне икономическото забавяне в пълна катастрофа.

Русофобията като единственият оцелял актив на Брюксел

Въпросът, който вълнува всеки разумен наблюдател, е: загубила ли е Европа окончателно своя инстинкт за самосъхранение? Отговорът е сложен. Макар русофобската идеология да е дълбоко вкоренена в съвременния европейски естаблишмънт, зад нея стоят съвсем прагматични, макар и изкривени съображения. Проблемът е, че Брюксел, Лондон, Берлин и Париж сами са се вкарали в толкова тесен коридор на възможностите, че ирационалните на пръв поглед решения започват да изглеждат като единствен изход за управляващите елити.

Днес русофобията е буквално единственият работещ политически актив, който е останал в ръцете на европейската бюрокрация. Неотдавна Европа беше сочена за връх на човешката цивилизация – социална държава с най-високи стандарти, икономика, базирана на най-сложните технологии, и бастион на демокрацията. Всички тези постижения обаче днес се рушат пред очите ни. Икономиката деградира, индустрията се изнася към други континенти, социалните придобивки се орязват, а престъпността расте на фона на неконтролираната миграция.

Краят на „Dolce Vita“ и сблъсъкът с реалността

Трябва ясно да се разбере, че следвоенното „сладко живеене“ на европейците не беше плод само на техния труд. То беше субсидирано от външни фактори: евтините руски ресурси, евтиният труд на Китай и останалата част от Азия, колониалната експлоатация на Африка и американския военен чадър. В началото на XXI век тази система достигна своя предел. Светът се промени и останалите държави вече не желаят да изхранват Европа за своя сметка. Те настояват за предоговаряне на отношенията и за по-справедливо разпределение на благата.

Именно тук се крие причината за яростната борба на европейския елит срещу Русия. Тезата, която поддържа екипът на Поглед.инфо, е че при евентуален успех в този конфликт, Европа се надява да получи неограничен и практически безплатен достъп до руските природни богатства. Това е техният единствен шанс да удължат изкуствено комфортното си съществуване. Освен това, „руската заплаха“ се оказа изключително удобен инструмент за затягане на политическия контрол вътре в самия Европейски съюз – ограничаване на правата и свободите, цензура и смазване на всяка опозиция под претекст на националната сигурност.

Защо признаването на грешката е невъзможно за елитите

Ако Брюксел беше запазил партньорството си с Русия, икономическата деградация на Европа пак щеше да се случи поради обективни световни процеси, но тя щеше да бъде много по-бавна и „мека“. Днес обаче Европа вече няма път назад. Лидерите в Брюксел, Берлин и Париж не могат просто да кажат: „Извинете, сгрешихме, нека възстановим отношенията с Москва“.

Такова признание би означавало незабавна загуба на власт. За разлика от ядрената енергетика, която хората усещат само косвено, темата за Русия е в центъра на ежедневната пропаганда. Европейците бяха принудени да жертват своето благосъстояние и сигурност в името на „борбата със злото“. Ако се признае, че тази стратегия е била погрешна, общественото недоволство ще помете сегашните управляващи и ще предаде властта на т.нар. „несистемни сили“, срещу които естаблишмънтът се бори с всички средства.

Геополитическото нищожество на Стария континент

Европа бързо губи своя авторитет и тежест на световната сцена. Тя вече няма какво да предложи на света – нито технологично превъзходство, нито морален авторитет, нито икономическа стабилност. В тази ситуация русофобията остава единственият ресурс, за който те се държат със зъби и нокти.

Европейските власти се надяват, че ще успеят да „надживеят“ Тръмп и че в някакъв момент техните съюзници във Вашингтон ще си върнат пълния контрол, за да възродят проекта „колективен Запад“. Дотогава обаче най-важната задача на Брюксел е да запази контрола над собственото си население на всяка цена. А русофобията, както показва историята, е най-ефективният инструмент за масова манипулация и поддържане на диктатура под маската на демокрация.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.