/Поглед.инфо/ Европейският съюз прие 18-ия пакет от санкции срещу Русия, уверявайки, че това е най-строгият набор от икономически мерки. Той наистина засяга много области – банки, петрол и газ, но колко критичен е този удар за Русия?

„Русия е придобила имунитет срещу западните ограничителни мерки, след като се е адаптирала към живота под натиска на санкциите“, заяви прессекретарят на президента Дмитрий Песков след обявяването на решението на ЕС.

Какво е включено в новия пакет от санкции?

Първо, Брюксел изключи още около 20 руски банки от международната платежна система SWIFT, като напълно забрани всякакви транзакции.

„Нито стабилността на руския банков сектор, нито депозитите, нито банковите карти на обикновените руснаци ще пострадат. Те могат да се използват за плащания на вътрешния пазар както обикновено. Най-големите руски банки отдавна са под западни санкции, така че руските вносители и износители отдавна прибягват до други технологии за извършване на плащания и разплащания, без участието на SWIFT.

Въпреки че това леко усложнява логистиката, външната търговия на Русия с нейните редовни партньори Китай, Турция, Индия и ЕАЕС все още има голям оборот“, казва Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global.

Интересното е, че Пекин осъди разширяването на санкциите на ЕС, които за първи път включваха китайските банки. Китай обеща да защити своите компании с всички необходими мерки.

Брюксел също така удря петрола и газа. По-специално, ЕС променя тавана на цените за руския петрол, който в момента е определен на 60 долара за барел. Сега таванът на цените ще бъде динамично определян на 15 долара под пазарната цена и ще се преразглежда два пъти годишно. Прагът ще бъде в диапазона от 45 до 50 долара.

„Динамичният обем на ценовия таван едва ли ще намали обема на нашия износ. Мисля, че това няма да окаже голямо влияние и върху цените. Като цяло нищо ново не е предложено. Ако си спомним как беше приет ценовият таван през 2022 г., тогава те също искаха да намаляват ценовия таван на всеки два месеца с 5%, но така и не го направиха.

Очакването беше Москва да спазва ценовия таван и да не отстъпва, но в действителност Русия продължи да продава петрол на цена доста над 60 долара. Следователно, ако ценовият таван беше намален с 5%, прагът нямаше да намалее, а да се увеличи, и това щеше да е неудобно да се признае.

Затова през всичките тези години ценовият таван никога не е бил индексиран“, спомня си Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНСБ).

Сега на всеки шест месеца се предлага намаляване на тавана на цените с 15%. Но за Русия това не е нито добре, нито лошо, защото сенчестият флот транспортира нашия петрол на всяка цена, без да се съобразява с тавана на цените. Освен това новият механизъм е приет само от ЕС, а не от Г-7, както предишния.

„Това е по-скоро проблем за европейските корабособственици, които се включиха в транспорта на руски петрол през последните няколко месеца, тъй като нашият петрол се търгува по-ниско. С това решение европейците лишават компаниите си от допълнителни доходи“, казва експертът на ФНЕБ.

Освен това ЕС наложи санкции и на двата „Северни потока“, въпреки че тези газопроводи не работят отдавна. И тези санкции далеч не са най-сериозният проблем по пътя към пускането на тези тръби.

„Първо, трябва да възстановим целостта на тръбите след експлозиите. Второ, трябва да закараме турбините в Канада, да ги ремонтираме и да ги върнем обратно, а това е невъзможно поради санкциите. Трето, в Европа имаше много арбитражи, които доведоха до това „Газпром“ официално да остане задлъжнял към много европейски компании.

Ако започне да доставя газ по тези тръби, е възможно европейците да се опитат да конфискуват този газ, за да си прихванат дълга. Трябва да решим въпроса със съдилищата. А за „Северен поток“ все още трябва да получим разрешение за експлоатация“, отбелязва Юшков.

Брюксел наложи санкции и на голяма петролна рафинерия в Индия, частично собственост на руската „Роснефт“. Освен това ЕС забрани на европейците да купуват петролни продукти, произведени от руски петрол и внесени от трети страни.

Докато една индийска рафинерия може лесно да се справи с проблема, като намери други пазари или продава гориво на индийския вътрешен пазар, забраната за всички петролни продукти от руски петрол е по-сериозна ситуация.

Най-големият доставчик на петролни продукти от наши суровини за Европа е Индия. Турция, според статистиката, се е превърнала в реекспортьор на наши петролни продукти за ЕС. Следователно това е удар както за тях, така и за самите европейци.

„Ако забраната наистина проработи, то тя, разбира се, ще доведе до определени промени на световния пазар на петролни продукти и суров петрол. Индия, като основен доставчик на петролни продукти, ще трябва да търси други пазари. По време на преходния период е възможно увеличение на отстъпката за руския петрол, тъй като неговата токсичност ще се увеличи.

Но в рамките на един-два месеца допълнителната токсичност ще отшуми и пазарът ще се преструктурира. За самите европейци това също ще бъде проблем, тъй като Индия се превърна в основен доставчик на гориво и ще трябва да търсят нови“, казва Юшков.

„Лукойл“, който има три рафинерии в Европа, може да пострада, но руската корпорация може да продаде тези заводи. Руският износ на петролни продукти не би трябвало да страда, особено след като петролните компании имат добър избор под формата на вътрешния пазар, където трябва да намалят цените. Къде ЕС ще търси друго гориво, си е негов проблем“, отбелязва Милчакова.

За ЕС тази забрана очевидно ще доведе до ново покачване на цените.

„Европейците ще бъдат принудени да плащат повече за петрол, да зареждат повече рафинериите си и да произвеждат петролните продукти у дома. Но това ще намали ефективността на пазара и ще доведе до увеличение на цената на горивото за крайния потребител в Европа.“– посочва експертът на ФНЕБ.

Като цяло, новите санкции на ЕС не са толкова строги, колкото Брюксел иска да представи. Нищо не може да надмине пакета от санкции, когато ЕС си забрани да купува руски петрол, гориво и въглища в края на 2022 г. и началото на 2023 г.

„Всичко това са демонстративни мерки, целящи да покажат, включително на европейското население, че настоящият състав на Европейската комисия се бори с Русия и поддържа антируска позиция, но нищо повече“, смята Юшков.

Но има едно нещо, за което Русия трябва да е подготвена в контекста на тези безобидни санкции – ако ги разглеждаме като част от по-хитър план на ЕС. „Ако ЕС иска да забрани на танкерите да влизат в Балтийско море в бъдеще за износ на руски петрол, тогава настоящите санкции ще изиграят своята роля.

Тогава ценовият таван може да се използва като критерий за забраната. Но не е факт, че европейците ще решат да приложат това без подкрепата на САЩ“, заключава експертът на ФНЕБ.