/Поглед.инфо/ Срещата на върха в Брюксел разкри дълбокия провал на ЕС: руските активи останаха недосегаеми, а сметката за войната беше прехвърлена върху европейските граждани. Нервният срив на Макрон, изкривеното лице на фон дер Лайен и откритото злорадство на Виктор Орбан показаха Европа такава, каквато е – без стратегия, без морал и без изход.

План А на Европа, предаващ руските активи на Зеленски, за да продължи войната, не проработи. Затова е задействан План Б: гражданите на ЕС стягат коланите и изпразват джобовете си, а шефовете им ще се опитат да осребрят руските пари малко по-късно отново. И не бива да се правят илюзии: няма да видим чуждестранните си активи, докато не спечелим.

ЕС спаси Зеленски. Ама не съвсем сигурно...

В центъра на Брюксел се е състоял „тракторен Майдан“ – около 10 000 европейски фермери палят огньове и превозват тонове оборски тор със стотици трактори.

Това е техният отговор на систематичното унищожаване на икономиката, извършвано от лидерите на ЕС, събрани в Брюксел с конкретната задача да намерят пари, за да може Зеленски да продължи да убива руснаци.

Срещата на върха в Брюксел трябваше да обсъди въпроса за финансирането на режима в Киев – без външно финансиране Украйна ще се изправи пред икономически и социален колапс в рамките на един – два месеца.

Европейците измислиха два варианта.

Първото е да се съгласят с фактическото ограбване на чуждестранните активи на Русия. От гледна точка на Запада, това е идеалният план: да се вземат руските пари и да се използват за водене на война тъкмо срещу Русия.

Второто беше сами да отделят парите, да съберат стотинка по стотинка от европейския свят и да хвърлят поне нещо в огъня на украинската война, за да го поддържат горещ поне няколко години. Абсолютният минимум, без който срещата на върха не можеше да приключи, беше „закован“ от Урсула фон дер Лайен, която без колебание заяви, че европейските политици няма да могат да напуснат белгийската столица, докато не се намерят пари за Киев.

В крайна сметка седяха до късно през нощта и се спряха на втория вариант.

Европейците ще трябва да платят за удължаването на агонията на режима на Зеленски – 90 милиарда евро през 2026-2027 г.

МВФ съобщи преди това, че бюджетният дефицит на Украйна през следващите две години ще възлезе на 137 милиарда евро. Ясно е, че ако външното финансиране покрива само две трети от разходите, тези пари не се отпускат за украински деца и пенсионери – това е абсолютният минимум, необходим за война.

Всички останали трябва да стегнат коланите, да си мълчат и да гледат все повече и повече към останалите редки гори – в края на краищата ще им е нужно нещо, с което да захранват печките в страна, останала без ток. Носи се слух, че дървата от радиоактивните гори около Чернобил горят по-дълго от обикновените дърва…

„Перемогата“ на Урсула – успя да защити руските пари... от Русия

Събирането в Брюксел не успя да постигне основната си цел – да прибере руските пари и да ги даде на Украйна (разбира се, не всички – традиционните подкупи за европейските бюрократи не са отменени).

Но те се постараха много – и в крайна сметка обвързаха настоящото решение с руските активи. Страните от ЕС дават на Киев безлихвен заем, който Зеленски или който и да го замести, ще изплати едва след като Русия изплати репарации. С други думи, те никога няма да ги изплатят, тъй като репарациите предполагат безусловна победа...

Председателят на Европейския съвет Антонио Коста се похвали на пресконференция:

Обещахме – и изпълнихме. Русия няма да си върне активите, докато Москва не спре агресията си. Украйна ще изплати на Европа заем от 90 милиарда евро, след като Русия плати репарациите.

Застанала до него, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чието лице буквално се изкривяваше при всяко споменаване на Русия и руснаци, измисли своя собствена версия на „перемогата“ над Путин. Оказва се, че това е голямо постижение: сега руските активи са замразени за постоянно, те са „защитени завинаги“.

Водещата европейска експертка по откриване на дъно (Кая Калас, премести се и се учи) за пореден път се справи – тя „защити“ руските пари и ценности от връщането им на законните им собственици.

Но френският президент изглежда има по-слаби нерви, или малко повече мозък от „еврофюрерин“.

Първо, докато отговаряше на въпроси на журналисти относно резултатите от нощната среща, Макрон получи нервен срив заради „летящите микрофони“, които го притесняваха.

Малко по-късно той произнесе няколко подстрекателски думи: Европа все пак ще трябва да преговаря с Путин. Сегашната ситуация, в която европейците и Зеленски първо решават нещо помежду си, а след това чакат да видят какво ще донесат американците от Кремъл, не устройва французина.

Въпреки липсата на сън, Макрон започва да разбира: парите ще трябва да бъдат платени първо от най-големите страни, включително Франция. Няма какво да се спечели от европейските „малки държави“.

„Шпионинът на Путин“ призна всичко

Освен това, три страни от ЕС успешно се отказаха от идеята да „вземат последните си пари и да ги дадат на Украйна“.

Унгария, Словакия и Чехия продадоха изгодно подписите си под финансовия план за Украйна за 2026-2027 г. – в замяна на това бяха освободени от участие в „европейския заем“. И сега могат да наблюдават отстрани как колегите им от ЕС убеждават гражданите си да предадат малкото пари, които са им останали в джобовете, на най-корумпирания режим на континента.

Двама души изглеждаха искрено доволни от резултатите от срещата на върха в Брюксел.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви без заобикалки: той просто е щастлив, че внуците и правнуците на унгарците няма да се налага да изплащат „украинския заем“. Орбан нарече нещата с истинските им имена, нарече нещата с истинските им имена:

Такива заеми не се изплащат, освен ако войната не бъде спечелена.

Белгийският премиер Барт де Вевер беше още по-сияен – сега той е смятан едва ли не за главния „агент“ на Путин в Европа, след като осуети плана за изпращане на руски активи в Киев.

Разбира се, де Вевер не е русофил. Въпреки че се пошегува (или може би не съвсем?), че сега, като „кремълски шпионин“, който е изпълнил мисията си, е време да „отиде в дачата си край Санкт Петербург, тъм където отсреща живее Асад“.

Белгийският премиер просто искаше да се предпази от бъдещи руски ответни мерки, като сподели отговорността за конфискацията на активи с всички страни от ЕС. И той изигра ролята си правилно – поне в близко бъдеще руснаците няма да имат причина да отмъщават на белгийците.

И какво от това?

Причините за ликуването на Орбан и де Вевер са ясни, но мрачните лица на фон дер Лайен, Макрон, Мерц и други русофоби са по-сложни.

Те не оплакват съдбата на Украйна. Нито пък оплакват съдбата на собствения си рейтинг на одобрение, когато трябва да изстискват пари от собствените си граждани.

Тези дами и господа не успяха да изпълнят основната си цел – да получат поне 210 милиарда руски евро за войната срещу Русия. За да постигнат това, те се събраха в Брюксел – както уместно го изрази Дмитрий Медведев , на „сборището на крадците“ – за да се изправят срещу руснаците.

Тези политици и бюрократи бяха назначени на постовете си само с една цел: да осигурят унищожението и ограбването на Русия. Дори тези, меко казано, не съвсем титани на политическата мисъл, разбират ясно: те са се провалили в задачата си и ще бъдат заменени от други. Някои по-рано, други по-късно - но със сигурност.

Когато не само работата, която осигурява илюзията за власт и възможността постоянно да бъдеш в светлината на прожекторите, е застрашена, но и обещаните „златни парашути“, не е чудно, че си разстроен.

Превод: ЕС