/Поглед.инфо/ Две ключови фигури в новото германско правителство - канцлерът и външният министър - заеха противоположни позиции по критични въпроси. Говорим между другото и за съдбата на руския газопровод „Северен поток 2“, но не само за него. Може ли канцлерът Олаф Шолц да излезе на глава с външния министър Аналена Бербок – и как този конфликт заплашва Германия като цяло?

Новата правителствена коалиция на Германия все още не е започнала реално да работи и вече заплашва да се разпадне. Представителите на трите партии, влезли в управляващия блок, със своите изявления убеждават германския народ, че баснята "Орел, рак и щука" се отнася за тях. “Светофарната” коалицията (наречена на партийните цветове - червено (ГСДП), жълто (СвДП) и зелено (“Зелените”) започва своята външна политика с първите конфликти: външният министър Аналена Бербок иска да постави напълно различни акценти от програмираните от канцлера Олаф Шолц.

„Фазата на загряването е отменена. Аналена Бербок работи като ръководител на Министерството на външните работи от едва седмица, но вече успя да обиколи Европа. Програмата е плътна, почти няма почивка. Като тест за ускоряване на автомобил от нула до стотици километри в час“, пише немското издание “Т-Онлайн”. Порталът отбелязва, че Бербок несъмнено „внася творчески стремеж към външната политика по време на встъпителните си посещения. Но реалността изисква нещо различно. И преди всичко това, което се нарича антикризисно управление."

Коронавирус, климат, Украйна, Китай. Като главен дипломат Бербок иска да се опита да си създаде име чрез „външна политика, основана на европейските ценности“.

И това е рязък завой. Защото досега в международните отношения политическите действия на Германия бяха насочени не към ценности, а към икономически интереси. Промяната на парадигмата в интерес на “Зелените” ще изисква много национално и международно единство по този въпрос. Каквото няма нито в Европейския съюз, нито в “Светофарната” коалиция в Германия.

Всеки с право има право...

Особено забележимо миналата седмица беше разминаването във възгледите между Бербок и Шолц по две точки.

Ръководителят на германското правителство, едва започвайки да изпълнява поверените му задължения, започна да реагира ярко на международни събития. Така Шолц подкрепи позицията на френския президент Еманюел Макрон, който призова да не се политизират Олимпийските игри (тази зима ще се проведат в Пекин) „чрез дипломатически бойкот“.

Ръководителят на германското външно министерство на свой ред подчерта, че за представителите на германското правителство би било по-добре „да стоят далеч от Олимпийските игри в Пекин“. Не дай Боже да участват в каквито и да било церемонии или събития, които биха могли да добавят политически точки към Китай на международната арена.

Шолц, който посети Брюксел в четвъртък, 16 декември, каза, че сертифицирането на оператора на “Северен поток-2” е административно-правен въпрос и няма нищо общо с политиката. На следващия ден шефът на външнополитическата комисия на Бундестага Михаел Рот изрази несъгласие със своя партиен другар, смятайки руския газопровод за проект, в който „играят роля политическите мотиви и фактори“.

Бербок от своя страна тръгна в съвсем друга посока, като направи изявление, че „предвид сегашното състояние на нещата не е възможно да се одобри работата на газопровода“. Тези нейни думи бяха тълкувани от германската преса, по-специално от “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, като „показване на намеренията на Зелените да изпълнят своите предизборни обещания за предотвратяване на пускането на газопровода в експлоатация“. Отбелязваме, тази забележка най-вече радва не избирателите на партията на Бербок, а трите балтийски републики и присъединилата се към тях Полша, за която „Северен поток 2“ е кост в гърлото .

Международните партньори на Германия в по-голямата си част очакват от новото федерално правителство на Германия да продължи пътя, по който канцлерът Ангела Меркел води страната през последните 16 години.

Шолц подкрепя тази приемственост. Бербок напротив (вижте примерите по-горе със “Северен поток-2” и Олимпийските игри в Китай). Новият канцлер иска да продължи политиката на Меркел със спокоен тон - с по-голямо зачитане на интересите на Германия. Новият шеф на МВнР пожела сътресенията, които са неизбежни за страната, ако външната ѝ политика се пренесе в руслото на борбата изключително за европейски ценности (толерантност, многополовост, масово приемане на бежанци и други).

Лидерът на парламентарната група на ГСДП Ролф Мютцених предизвика гнева на “Зелените” миналата седмица, когато обяви, че външната политика ще бъде контролирана от канцлера. Мютцених каза нещо, което не бива да се говори за коалиционен партньор - още повече в момент, когато “Зелените” се чувстват обидени ("отнеха" им изпод носа Министерството на транспорта в полза на третия член на коалицията - свободните демократи). Но няма време за сантименталности. Социалдемократите намекнаха недвусмислено, че Бербок ще представлява германската външна политика, но няма да я определя.

Последната дума принадлежи на Шолц – той има право да задава насоки. Канцлерът и коалиционното споразумение определят политическата рамка на Бербок. Но ако тя не спазва правилата на играта, има риск от глобален спор с партньорите по "светофар". И не е изключен вариантът Аналена да бъде избутана в кулоарите на политическия живот от своите колеги.

Приказката за "ценностната външна политика"

Целта за „външна политика, основана на ценности“ влезе в коалиционното споразумение преди всичко благодарение на усилията на Зелените и СвДП. С това Бербок би искала да опише политическия си дневен ред и да се утвърди като министър. Но в крайна сметка, когато става дума за външна политика, привържениците на "светофара" виждат преди всичко едно: съдържанието на тази политика е неясно.

ГСДП, Зелените и СвДП се споразумяха по няколко въпроса за съдържанието по отношение на държави, които не споделят собствените им демократични ценности или не зачитат общите разпоредби за правата на човека. Помощта за развитие от Германия трябва да бъде свързана единствено с такива стандарти.

Акцентът върху „ориентирана на ценности външна политика“ ще доведе до частичен отказ от прокарване на германските икономически интереси. Съмнително е, че Шолц не разбира това. Още по-съмнително е, че той ще се съгласи да позволи на Германия, страна износител, доброволно да загуби тази позиция.

Ценностната политика на Германия е възможна може би само ако същата се провежда от Европейския съюз. Но такава няма на ниво ЕС. Държавите от Общността се борят да постигнат споразумение по въпросите на миграцията, а държави като Португалия, Гърция и Унгария възпрепятстват втвърдяването на политиките спрямо Китай. През последните две десетилетия Пекин купи по-голямата част от икономиката (ако не напълно) на някои страни от ЕС и сега те не могат да си изпият сутрешно кафе, без да погледнат назад към КНР. Преходът на Германия към външна политика, основана на ценности, е от полза за Съединените щати, които самите предпочитат да провеждат външна политика, основана на икономически интереси и са заинтересовани да елиминират конкурентите. Това ще позволи на Съединените щати да останат водеща световна сила.

Германия също е икономически зависима от Китай: германските компании отвориха големи пазари за продажби в Народната република и много производствени вериги в двете страни са тясно свързани помежду си. А по отношение на енергийната политика Германия зависи от Русия, особено от руския газ.

В резултат на това терминът „външна политика, основана на ценности“ заплашва да се превърне в празна фраза, когато теорията се сблъсква с реалността на международния живот. Цената за промяна на парадигмата на германската външна политика в съответствие с идеите на Бербок може да бъде твърде висока за Германия. А “Светофарната” коалиция все още не е решила напълно дали е готова да плати цената за тези международни конфликти.

Конфронтацията между Шолц и Бербок тепърва предстои. Това не е нежелателно от гледна точка на Бербок, тъй като в крайна сметка тя иска да се отдели от канцлера в смисъл да бъде държана отговорна за грешките, които прави във външната политика. В случай, че Шолц напълно лиши Бербок от нейната независимост при вземането на решения, в нейните ръце все пак остава политиката за климата. Това може да бъде шанс за Бербок, представяща се за външен министър по климата, да упражни международен натиск върху Шолц.

Действията на социалдемократите и зелените през първата пълна седмица на власт говорят, че поне две от трите фракции в коалицията възнамеряват не да бъдат приятели, а да се замерят едни-други, твърдят експертите от “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. „В Брюксел и двамата парадираха с политическите си различия. Това може да се разглежда като „ясен сигнал“ както към партньорите, така и към опонентите: не трябва да се очаква Германия да води ЕС“, обобщава изданието.

Превод: В. Сергеев