/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц предложи решенията за разширяване на ЕС да се вземат с квалифицирано мнозинство, а не със съгласието на всички членове на общността. Тези и други реформи се обсъждат на неформална среща на върха на ЕС в Гранада. Дискусиите се разгоряха с нова сила след изявлението на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел за възможното приемане на Украйна в ЕС до 2030 г. Какви са мотивите на Шолц и какви са шансовете следващата вълна на разширяване на ЕС да се осъществи по новите правила?

На срещата на високо равнище на ЕС в Гранада, Испания, един от основните въпроси бяха реформите за приемане на нови държави. При пристигането си на събитието германският канцлер Олаф Шолц се изказа в полза на възможността за вземане на решения за разширяване на ЕС с квалифицирано мнозинство, „за да се гарантира суверенитета и жизнеспособността на Европейския съюз“.

Сега много решения, включително в областта на външната политика и политиката на сигурност и санкциите, се вземат със съгласието на всичките 27 страни членки. Германският канцлер също призова да се помисли за броя на членовете на Европейската комисия. „Не можете да продължавате да разширявате правителството и да измисляте нови министерства“, каза Шолц, добавяйки, че същото се отнася за броя на местата в Европейския парламент и финансирането от общността.

Сред обсъжданите проекти за реформи е и предложение за лишаване на страните от общността от правото на вето в Съвета на ЕС и значително разширяване на правомощията на Европейската комисия и други наднационални европейски структури.

Трябва да се отбележи, че срещата в Гранада беше на ръба на провала след заплахите на Полша и Унгария да блокират окончателното изявление, което обобщава вижданията на страните за миграцията и бъдещото присъединяване на Украйна към ЕС. Варшава критикува наскоро договореното европейско миграционно споразумение за настаняване на имигранти, без да се вземат предвид позициите на отделните страни членки.

В ЕС многократно се чуват гласове в подкрепа на изоставянето на единодушното вземане на решения по въпросите на външната политика и сигурността в полза на одобрението на важни въпроси с мнозинство.

През май тази година девет от 27-те страни от ЕС, включително Германия, Франция и Италия, подписаха писмо до институциите на ЕС, призовавайки ги да се откажат от вземането на решения чрез компромис и да преминат към система с квалифицирано мнозинство. Ръководителят на външнополитическата служба на ЕС Жозеп Борел и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен са на същата позиция. Това обаче ще изисква единодушно решение.

През юни външните министри на Германия, Белгия, Холандия, Испания, Румъния, Словения и Люксембург в статия за “Политико” призоваха решенията да се вземат по-често с мнозинство, тъй като според тях сегашното изискване за единодушно решение на блока „забавя“ действията на ЕС.

„Инициативата на Шолц е свързана не само с миграционната политика, но като цяло засяга целия набор от вътрешни и външни политически проблеми, пред които са изправени страните от ЕС. Това ясно се демонстрира от украинската криза. Дискусиите за реформиране на Европейския съюз се водят отдавна, след победата на Доналд Тръмп в САЩ през 2016 г., а миграционната криза е само удобен повод да ги подновят с нова перспектива“, казва Артьом Соколов, изследовател в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания.

Примерът с Унгария също показва, че „една държава може да се противопостави на антируската реторика на европейския политически мейнстрийм“. Според събеседника Шолц би искал да укрепи позицията на Германия в ЕС и по-широко в цяла Стара Европа „пред страните от Източна Европа, които често торпилират някои решения на Берлин, Париж и Брюксел“.

„В сегашния си вид ЕС не може да действа като интегрален външнополитически играч. Въпреки факта, че съображенията на Шолц изглеждат логични, те противоречат на самия дух на Европейския съюз като асоциация на равноправни държави. И сега се поставя под въпрос способността на отделните държави да се противопоставят на общата политическа линия на Брюксел“, подчертава Соколов.

Според прогнозата на експерта ще бъде трудно да се промени процедурата за вземане на решения в ЕС с квалифицирано мнозинство, както и да се реализират други инициативи на Шолц. „Във всички страни от ЕС има противници и поддръжници на тези решения. Линията на разлома е малко вероятно да минава ясно по протежение на географска равнина. Но преди всичко това е предизвикателство за малките европейски държави, които имат особена позиция по определени външно- и вътрешнополитически въпроси“, обяснява източникът.

Една от основните предпоставки за подновяване на дискусията по този въпрос е разговорът за разширяване на ЕС и фактът, че Украйна може да се присъедини към него до 2030 г. „Всичко това предизвика вълна от критики от основните европейски политици. Премиерът на Холандия Марк Рюте каза, че подобен сценарий ще доведе до колапс на процедурата за вземане на решения в рамките на ЕС“, каза Соколов.

„Рюте каза много ясно, че Украйна няма перспектива за членство в Европейския съюз, дори само поради причината, че е скъпо. Холандия не иска да плаща за това. И да, присъединяването на Украйна към ЕС значително ще усложни вземането на решения в Европейския съюз“, добавя Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет.

Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел също говори за възможността Украйна да бъде приета до 2030 г. Според “Файненшъл Таймс” ЕС ще трябва да похарчи 186 милиарда евро за Украйна, ако тя се присъедини. „Като цяло позицията на Холандия е достатъчна, за да спре процеса на разширяване на ЕС“, прогнозира Трухачов.

„Австрия, която дори не иска да приеме Румъния и България в Шенгенската зона, също ще бъде против влизането на Украйна. Дания и Швеция заемат същата позиция. Тези четири богати държави ще спрат такава експанзия. Дори не е нужно да гледате Унгария, която въпреки цялата харизма на Виктор Орбан има минимални възможности“, смята той.

Основният интерес на Шолц е, че „Украйна има европейска мечта, за която ще продължи да се бори“. Ако си представим, че предложенията на канцлера се изпълняват, тогава Социалдемократическата партия на Германия „едва ще влезе в Бундестага през 2025 г.“. Трухачов добавя: „Шолц говори пред външна публика, за да го чуе Украйна, докато Рюте се обърна към вътрешната, европейска публика.”

Присъединяването на Украйна към ЕС се подкрепя само от балтийските страни и Хърватия, но тяхното влияние в ЕС е минимално, добавя събеседникът. „Следващата вълна на разширяване на ЕС ще включва три или четири държави. Това гарантирано са Черна гора и Северна Македония, Албания и Молдова са под въпрос“, прогнозира Трухачов.

Междувременно Соколов смята, че все още не може да се говори за желание на Германия да узурпира властта от най-богатите страни в ЕС. Предложенията на Шолц са опит да се изведе европейската общност от стагнацията, в която се намира от началото на украинска криза.

„Въпреки факта, че доскоро Германия беше основният бенефициент на европейската интеграция и гледаше на ЕС като на основния начин за проектиране на своята икономическа и дипломатическа мощ в света, Берлин е предпазлив в укрепването на собствените си позиции в Европейския съюз“, събеседникът обясни.

„Това е по-скоро опит на Шолц и неговото правителство да дадат тласък на външнополитическата линия, тъй като напоследък цялото внимание е насочено към украинската криза, от която Европейският съюз не получи никакви дивиденти, а само губи пари и оръжия“, заключва Соколов..

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?