/Поглед.инфо/ В четвъртък започнаха изборите за Европейски парламент - третите в света по броя на гласуващите. Резултатът от тези избори е много важен за европейската интеграция: в борбата срещу антисистемните сили настоящите европейски елити използват всички възможни средства. Включително една от основните и изпробвани в САЩ теми – „руската намеса“ – последният скандал в Австрия е именно това. Ще повлияе ли това гласуване на европейските избиратели?

Фактът, че скандалът със заместник-канцлера и лидера на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе се случи няколко дни преди изборите за Европейски парламент не е просто случайно, а напълно естествено. „Руската тема“ - а записът е направен преди две години, когато Щрахе все още не беше в правителството, където политикът разговаря с някаква „рускиня, племенница на виден олигарх“ по корумпирани теми - в този случай не е насочена като директен удар върху австрийско-руските отношения.

Въпреки че Австрия е една от най-дружелюбните към Русия страни в Европейския съюз (австрийският президент посети нашата страна и бе придружен от външния министър, на чиято сватба Путин присъства миналата година) и почти всички австрийски партии подкрепят развитието на връзките по-специално с Русия и „Северен поток-2“, в който местните фирми играят важна роля – въпросът в случая е друг. Необходимо е да се нанесе удар по евроскептиците в навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат от 23 до 26 май, при това през австрийските (Партията на свободата) и всички останали, най-вече германските.

Деветите преки избори за Европейски парламент (първите са проведени преди четиридесет години) ще бъдат сериозно изпитание не само за Европейския съюз. За Русия, която е в състояние на война на санкции с ЕС като цяло и в същото време възстановява отношенията си с повече европейски страни, интересът към изборните резултати е далеч от празен. Характерът на нашите отношения с Европейския съюз зависи от това как се промени балансът на силите в европейското ръководство.

Това наддържавно образувание претендира за това, че с времето ще разтвори всички национални държави и в момента нарастващото недоволство на много европейски нации към самия процес на ликвидация на техните държавности е достигнало своя максимум. От това ще зависи дали европейците ще могат да променят хода на европейската интеграция, да забавят или да променят процеса на централизация на Европейския съюз – от това ще зависи и каква тактика ще използва страната ни в отношенията със западния си съсед.

Излизането на Великобритания от ЕС (между другото все още обратимо), последователното и необратимо влошаване на противоречията и отношенията между ЕС и САЩ (все още част от обединения Атлантически Запад), принуждавайки Европа да поеме отговорност за себе си, кризата на доверие както в управляващите елити и по-конкретно в политиката на европейска интеграция, която те преследват за сметка на намаляването на значението на националните държави - това са основните проблеми на Европейския съюз. Конфронтацията с Русия, наложена на Европа от англосаксонците, също е един от най-важните европейски проблеми, които Европейският съюз иска, но засега не може да реши.

В същото време руското направление също има вътрешно-политическо европейско измерение - те се опитват да използват руската тема, за да дискредитират националистите-евроскептици. Най-често ги наричат популисти, крайнодесни или крайнолеви радикали (макар и в условия на абсолютна ерозия и прогниване на традиционно дясно и ляво, новите сили просто заемат своята ниша, а не са радикални екстремисти), но също и про-руски, пропутински сили. И въпросът тук не е в това, че част от евроскептиците имат искрено желание да „се разберат” с Русия, обяснено както с абсолютно прагматично изчисление за взаимноизгодни икономически и политически връзки, така и чрез общи идеологически нагласи с нашата страна, например при залагането на традиционните ценности и национален суверенитет. Според сегашните европейски елити етикетът „проруски” трябва да маргинализира и демонизира евроскептиците, да пропъди избирателите от тях. Ще работи ли?

В продължение на десетилетия европейските елити плашиха народите си с радикалните националисти, „почти фашисти“, като "Националния фронт" във Франция. Нищо не помогна - към средата на това десетилетие в повечето страни от ЕС евроскептиците избягаха от изкуствено създаденото за тях гето и започнаха да идват на власт или да заемат първо място по популярност в своите страни. Това бяха леви и (в повечето случаи) десни партии: Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон във Франция, „Пет звезди“ и „Лигата“ на Матео Салвини в Италия, различните евроскептици в Испания, Гърция и Холандия, „Алтернатива за Германия“, споменатата австрийска Партия на свободата, да не говорим за управляващите националисти в Източна Европа (особено в Унгария и Полша).

В същото време почти всички (с изключение на поляците) се противопоставят на конфронтацията с Русия. Победата в Съединените щати на Доналд Тръмп и Брекзит им дадоха допълнителна сила, защото зад всичко това, както и нарастващата популярност на евроскептиците, стои недоволство от глобализационния процес под една или друга форма.

След като темата за руската намеса беше избрана за борба с Тръмп в САЩ, европейските атлантисти се опитаха да я разиграят в Стария свят. Разбира се, „руската карта” е използвана и преди, особено след 2014 г., но през последните две-три години „процесът започна”. Къде ли не се намират „руски следи“: в Брекзит, в движението за независимост на Каталуния, в Льо Пен във Франция, в „Алтернативата за Германия“. Впрочем, дори и в Щатите не успяха да използват „руската тема“ за свалянето на Тръмп. И това не се отрази на популярността му (американско-руските отношения са отделна тема), а в Европа, където вярват в руската заплаха много по-малко, отколкото през океана, дори по-малко.

Нещо повече, колкото повече „руски връзки“ се откриват (дори и не истински, а просто за тях да е било писано), толкова по-популярни стават партиите като, например, „Алтернативата за Германия“. Разбира се те не оказват положително влияние на популярността им, че отношенията с Русия са най-добрата препоръка за него, но със сигурност не го плашат.

Нещо повече, много често те или се оказват просто смешни (той се срещна с някой от руските политици, отиде в Русия), или пък измами на специалните служби (както се вижда от случая с Щрахе). Това обаче не спира производителите на „руски следи“ - точно при настоящите избори за Европейския парламент бяха публикувани много истории за „намесата на Москва“ и „руските връзки“ - в Германия, Чехия, Франция ... А и основната бомба, разбира се, стана видеозаписът с лидера на Австрийската партия на свободата.

Ще помогне ли „руската тема“ за спирането на евроскептиците?

Не. Проучванията в 29 страни показват, разбира се, различна картина, но никой не се съмнява, че евроскептиците ще завършат с голямо представителство в Европейския парламент за първи път в историята. Дали ще има 150 или дори повече (ако броим левите евроскептици като Меланшон), техният глас в обединена Европа вече не може да бъде пренебрегнат. И ако засега тяхното влияние върху формирането на лидерството на ЕС ще бъде само непряко, то до следващите избори те могат да станат основната европейска сила.

Така е, защото тенденцията е разбираема и през следващите години процесът на укрепване на европейските скептични партии на национално ниво ще се увеличи. Още сега на изборите за Европейски парламент техните партии ще спечелят в Италия, Белгия, Дания, Унгария, заобикаляйки управляващите партии, не само във Великобритания, но и във Франция. Както каза на 18 май по време на митинг в Милано италианският вицепремиер Матео Салвини, който събра евроскептиците от цяла Европа,:

„Тук няма крайност. Тук се говори за политиката на здравия разум. Екстремисти са онези, които управляват Европа вече 20 години и тя става все по-бедна. На 26 май ще вземем Европа, ще променим тази Европа“.

И нито едно обвинение в „руска намеса“ не може нито да отмени този процес, нито да го спре. Защото това е изборът на самите европейци.

Превод: В.Сергеев