/Поглед.инфо/ На 2 август Договорът за ликвидирането на ракети със среден и малък обсег (ДРСМОF) изтече. Съединените щати станаха инициатор на спирането на участието в споразумението, което е в сила от много години. Това се случи, след като Вашингтон, без да представи никакви доказателства, обвини Русия в грубо нарушение на задълженията по документа.
Днес анализаторите се опитват да гадаят как ще изглежда така нареченият свят след ДРСМО и дали ще започне нова надпревара с оръжия сред големите световни сили като САЩ, Русия и Китай?
ДРСМО е сключен на 8 декември 1987 г. между САЩ и СССР. Страните поеха ангажимент да спрат производството и да се откажат от използването на наземни балистични и крилати ракети със среден (от 1000 до 5 500 км) и малък (от 500 до 1000 км) обсег. Това събитие се счита за край на Студената война. След разпадането на Съюза, освен САЩ и Руската федерация, 11 постсъветски държави, включително Беларус и Украйна, станаха наследници на договора.
Очевидно е, че прекратяването на ДРСМО може да доведе до значителни промени в разработването и разпространението на оръжейните системи, по-рано регулирани от този документ.
Не става въпрос само за възможността за възстановяване на арсенала от балистични и крилати ракети със среден и малък обсег с наземно базиране или произтичащия от това баланс на силите, но и за придобиване от въоръжените сили на редица държави на напълно нови оперативни тактически способности.
След разрива ДРСМО, Пентагонът вече обяви разработването на нови неядрени ракети. По-конкретно, Съединените щати обмислят възможността първо да приемат наземна модификация на крилатата ракета BGM-109 „Томахоук”, пригодена за изстрелване от мобилна двуосна установка. Американските медии съобщават, че изпитанията на такава ракета ще се проведат през следващия месец. Макар, че е напълно възможно САЩ да не са ги унищожили съгласно ДРСМО, а през цялото това време да са ги съхранявали на своя територия.
Втората по ред може да бъде балистична ракета с обсег от около 4000 км.
Може да се предположи, че ще бъде разработена напълно нова система, вероятно базирана на хиперзвукова концепция.
Трябва да обърнете внимание на инициираната от Пентагона програма Long Range Precision Fires/Precision Strike Missile, която предвижда производството на нова тактическа ракета за РСЗО MLRS и HIMARS, която ще замени ATACMS. Същността на това усъвършенстване е да се снабди РСЗО с нов управляван боеприпас с обсег до 700-800 км и сравнително тежка бойна глава. Планира се първите серийни ракети от нов тип по програмата да могат да бъдат прехвърлени на войските до 2024 г. и да бъдат допълнително усъвършенствани.
Между другото HIMARS, пригодена за изстрелване на такива ракети, се купува от Полша и се разполага в Ожише - близо до руската и белоруската граници. Така приемането на въоръжение в армията на САЩ на ракета с обсег от 750 км, по-рано забранена от ДРСМО, може да им позволи да се прицелят в обектите в Калининградска област и практически в цял Беларус.
В допълнение, разгърнатите ракетни системи, преди това забранени от ДРСМО, например в Румъния, ще могат да обхванат Крим под прицела си.
Без съмнение оръжията, предварително забранени от ДРСМО, могат да представляват заплаха за критичните обекти на военната и гражданската инфраструктура на потенциален противник и значително да увеличат разрушителния потенциал на системите, използвани както на сушата, в морето и във въздуха.
Предварителните оценки на военните експерти показват, че броят на ракетите със среден и къс обсег на действие, които са необходими за постигане на превъзходство, може да бъде получен от една от силите в рамките на пет до десет години.
Очевидно оттеглянето на САЩ от ДРСМО е част от стратегия за "укрепване" на източния фланг на НАТО. Полша и балтийските страни нямат шанс да не участват в процеса на по-нататъшна милитаризация на региона, тъй като сега Вашингтон може да настоява за разполагане на американски ракетни системи на територията на европейските съюзници, като част от сдържането на Русия. Такъв сценарий несъмнено ще влоши ситуацията със сигурността в Европа.
Сред страните членки на НАТО не са много желаещите безусловно да разполагат ракети на тяхната земя. Днес французите и германците не искат да виждат американски ракети със среден обсег. В настоящата ситуация Полша е един от по-надеждните кандидати, както и балтийските страни, може би Украйна, които могат да се съгласят на това. Тяхната позиция неизбежно ще увеличи разцеплението в Европейския съюз.
Очевидно е, че в сегашните условия е трудно да се поддържа баланс на силите само чрез дипломатически усилия. В ситуацията на по-нататъшна милитаризация на региона, Беларус ще бъде принуден да предприеме симетрични мерки. Може би Минск ще положи усилия за по-нататъшно развитие на собственото си производство на ракетни системи. Това може да бъде улеснено от вече установеното военно-техническо сътрудничество с експерти от Китай и Украйна по време на разработването на високоточната подзвукова крилата ракета „Аист” за оперативни и тактически цели. Експертите многократно изтъкват, че РСЗО „Полонез” е само междинна стъпка към създаването от Минск на свой собствен оперативен тактически ракетен комплекс, оборудван, между другото, с крилати ракети собствено производство. Освен това е необходимо да се засили военното сътрудничество с Русия, без да се изключва руското военно присъствие в Беларус.
Превод: В.Сергеев