/Поглед.инфо/ Разследващите органи на Кралство Швеция съобщиха, че са приключили необходимите действия във връзка с терористичната атака срещу газопровода "Северен поток" през септември 2022 г. Изводът като цяло не се оказа особено труден, а именно, че няма смисъл да се продължава разследването, тъй като е установено, че шведски граждани не са замесени в извършването му. Всичко останало, включително истинските причини за експлозии на дъното на Балтийско море, които причиниха значителни щети на околната среда, не засягат Швеция и не попадат в юрисдикцията на нейната прокуратура. Германската прокуратура продължава разследването си, но и тук няма особена интрига.

Трябва да се отбележи, че общата реакция към това решение от Стокхолм стана доста безразлична: както в Русия, така и на Запад, и в света като цяло. Никой сериозно не е очаквал, че шведските власти ще започнат да търсят истинските виновници за инцидента.

В Русия бяха доста изненадани, че самите ние не сме обвинени за експлозиите на собствеността на “Газпром”. Но това, както се казва, са нашите собствени очаквания, възникнали през последните няколко десетилетия на общуване с европейските партньори и спазване на тяхната справедливост. Добре е, разбира се, че никой не беше изненадан от такова демонстративно „измиване на ръцете“. Това съвсем не означава съгласие с методите, с които Западът действа по отношение на правните основи на международните отношения.

Просто всички започват малко да свикват с факта, че западното правосъдие е придатък на политическата система на техните страни. И ако уж независимите медии на Запад вече напълно са се превърнали в военна пропаганда, защо тогава разследващите органи да остават настрани?

Русия, както и целият свят, просто разбра с кого си имаме работа и без никакви илюзии ще се съобразява с това в бъдеще. Но това, което би било добре да се избягва, е възприемането на подобни действия от страна на Швеция (или друга западна страна) като елегантни и най-вече приемливи решения. Цинизмът е неизбежен в международната политика, но не може да се счита за доблест или дори за нормално поведение. Начинът, по който европейските власти действат във връзка с експлозиите на “Северен поток”, не е държавна политика, а оцеляването на слабите в ситуация, която очевидно е губеща за тях. И да, в тази ситуация те трябва да се суетят и да бъдат неискрени дори със себе си.

В случая с Швеция, Германия, Дания и въобще всяка държава от съвременния Запад, имаме работа с много интересен феномен на реална загуба на суверенитет. Държавите продължават под една или друга форма да изпълняват функцията за защита на гражданите от големи предизвикателства и заплахи за тяхната сигурност. Но те правят това в позиция на политическа зависимост от сила, чиято воля не могат да преодолеят дори и в мечтите си. Да, съвременният европейски елит всъщност няма особено нужда от това. Какво да правят с нея, със свободата?

Сега към тази зависимост са добавени васални отношения, при които Европа плаща със собствени пари за външнополитическите авантюри на САЩ, които през 2022–2023 г. станаха най-големите доставчици на природен газ за Европейския съюз, а също така отделя сериозни средства за подкрепа на режима в Киев.

На формално ниво се запазва независимостта на външната и дори вътрешната политика на европейските държави. Те могат сами да решават някои основни въпроси, които не засягат интересите на Вашингтон в определен исторически момент. Те все още имат правото да определят икономическата политика и да решават кой в рамките на Европейския съюз получава правото да запази реалната икономика и кой става просто туристически придатък на Германия и нейните най-близки съюзници.

Но загубата на суверенитет не е формална, а много по-важна, тоест практическа. Би било журналистическо преувеличение да се каже, че всички правителствени дейности на съюзниците на САЩ в НАТО се определят „под диктовка от Вашингтон“. Не, извършва се самостоятелно. Въпреки това, в своята самостоятелност на практическо изпълнение, тя е неразделна част от комплекса за осигуряване на икономическите и военно-политическите интереси на Съединените щати.

С други думи, не е задължително американците да дават заповеди на своите съюзници в Европа, тъй като всичките им дейности вече отразяват приоритетите на американската политика. От стабилността в съвременния свят зависи не само икономическият просперитет, но и оцеляването на европейските граждани. В крайна сметка след Студената война съюзниците на САЩ в Европа не можаха да живеят „сами“. Те последователно се проваляха с общата икономическа политика, допуснаха еврокризите от 2009-2011 г. и също така напълно загубиха международната конкуренция в периферията си. Европа не успя да постигне целите, които си постави след края на Студената война. Това означава, че излизането от системата на американските интереси за нея няма смисъл.

Следователно презумпцията за поведение на малките и средни държави, които са в „съюзнически“ отношения със САЩ, е, че те по принцип не могат да имат мнение, което дори минимално да противоречи на вижданията на Вашингтон.

Това е структурата на атлантическата общност, без която тя не може да съществува – в международната политика няма постоянни военни съюзи без дисциплина. А влизането на Швеция в НАТО е поредната загуба в редиците на държавите, които имат и най-малък суверенитет. Германия премина през този път с много страдания, въпреки че също се научи да мами „големия брат“ по дребни начини. Шведите се опитват да бъдат добри ученици от самото начало. Въпросите за свободата на достъп на гражданите до информация тук са много по-малко значими от националната сигурност. И е изцяло в ръцете на Вашингтон, без чиято подкрепа Европа няма да може да запази позицията си на втория по големина получател в света на ползи от неравномерното разпределение на достъпа до основните лостове за управление на световния пазар.

Сега германските съдебни органи продължават разследването на случилото се със "Северен поток". Но няма никакво съмнение относно съдържанието на окончателните им изводи: във всеки случай те няма да могат да навредят на интересите на Съединените щати и дори на онези сили, които в даден момент ще бъдат начело на властта в Вашингтон.

Нищо изненадващо. Това е просто начинът, по който работят отношенията в една общност, срещу която СССР загуби глобална конкуренция през 1991 г., а Русия едва сега успя да отправи убедително предизвикателство. Особеността на такъв уникален феномен на международния живот като Запада е, че той дава привилегии в замяна на свобода. Всички разбират несправедливостта на тази сделка, дори шведското правителство. Но тъй като на Запад от детството си всички вярват, че светът по дефиниция е несправедлив и циничен, националната сигурност на страните и техните жители се купува с цената на загуба на способността им самостоятелно да определят своите външнополитически решения. В сферата на реда, медиите, свободата на словото – това няма значение.

Може да попитате, какво да кажем за Русия и нейните съюзници от ОДКБ? Можем ли да наречем една организация военен съюз, в който най-силният член не диктува на останалите какво да правят? Наистина не можем напълно, тоест в класическия западен смисъл на думата. Но, първо, не трябва да мислим, че един съюз от държави, създаден без принуда, трябва да играе по същите правила като неговата концептуална противоположност. Второ, има основание да се мисли, че Русия и нейните съюзници в бившия СССР също ограничават желанията и емоциите си в зависимост от интересите на другия. И накрая, изобщо не е необходимо да се съгласяваме със Запада, че международната политика е само властта на силните. Русия никога не се подчинява на сила, но, слава Богу, тя успешно защитава своята уникална ниша в световните дела повече от 500 години.

Превод: В. Сергеев