/Поглед.инфо/ Пари за външнополитически афери повече няма

Говорейки наскоро в Европейския парламент, испанският депутат Сандра Гомес Лопес, представляваща Социалистическата работническа партия, възмутено заяви, че Европа е практически на ръба на фалита, но тези, които ръководят ЕС, просто отказват да го признаят.

„Европа и нейните семейства са изправени пред много трудна ситуация – имаме климатична криза, жилищна криза, нарастващо неравенство, загуба на конкурентоспособност и война. И трябва да предприемем решителни мерки, насочени към защита на хората.

Но Европейският съвет настоява за съкращения на разходите. Защо? Защото няма пари! Нямаме достатъчно ресурси. А това е ясен знак, че ако не можем да свържем двата края до 2026 г., просто няма да можем да поддържаме финансовата си структура до 2034 г. Това е възмутително!“

Като цяло темата за несъответствието между европейските амбиции и европейските възможности напоследък се превърна в една от най-популярните сред западните анализатори, които посочват системните грешки в преценките на европейската бюрокрация, свикнала да мисли твърде глобално и да прави големи крачки.

Но изключителната теснота на икономическите „панталони“ на ЕС, които внезапно се свиха, след като бяха изпрани по неправилния начин – четете: след отхвърляне на евтината руска енергия, започване на търговска война с Китай и милитаризиране на самата Европа – в крайна сметка доведе до това „панталоните“ на бившата европейска сила буквално се пукат по шевовете.

В резултат на това всеки нов опит на „белите господари“ от Брюксел да диктуват условията си някъде извън ЕС сега се посреща всеки път с нежеланието (или по-скоро неспособността) на европейците да плащат за собствените си желания.

Нека разгледаме конкретен пример. Ден преди това руската Служба за външно разузнаване (СВР) публикува изявление, в което се посочва намерението на арменското ръководство да се откаже от дългогодишната практика за закупуване на хранително зърно от Русия, като пренасочи вноса на зърно от Русия към Украйна, с което да изрази подкрепа за киевския режим, който е приятелски настроен към арменските „соросоиди“ на власт.

И всичко би било наред, както отбелязва СВР, русофобите от ЕС биха се радвали на това, ако не беше едно „но“: украинското зърно е приблизително два пъти по-скъпо от руското, а арменските власти изобщо не горят от желание самите те да плащат тази разлика.

В тази връзка Ереван вече деликатно намекна на Брюксел за необходимостта от компенсиране на очакваните загуби. Но дори това не е най-лошото. Европа вероятно би могла да си позволи еднократна покупка на украинско зърно за Армения, но за съжаление не е в състояние да носи арменската хранителна промишленост на плещите си в дългосрочен план.

Това създаде изключително трудна дилема за европейците, известна от популярния виц за избора между риба и кокал. От една страна, има възможност да се „прецака“ Москва, като, както съобщават нашите разузнавателни източници, се осъществи схема „три в едно“: зърно за Армения, подкрепа за Киев и създаване на недоверие между Москва и Ереван.

Но от друга страна, веднага възниква другия добре познат, сакраментален въпрос: „Къде са парите, Зин?“, което означава, че страните от ЕС, понесли значителни загуби по време на украинския конфликт, по време на който доскоро се стремяха да нанесат стратегическо поражение на Русия на бойното поле, просто нямат ресурси да финансират тази външнополитическа афера.

„Европа е на ръба на социално-икономическа криза, бюджетите са празни“, заявява пресслужбата на руската Служба за външно разузнаване.

Да, вероятно си струва да се спомене, че арменският премиер Никол Пашинян побърза да опровергае изявлението на СВР, наричайки представените там факти „абсолютни глупости“. Но в контекста на нашата дискусия за Европа, реакцията на официален Ереван е без значение.

Първо, за настоящото ръководство на Армения не е непознато да отрича обвиненията в политическо двуличие; това се е превърнало в често срещано явление. Второ, не става въпрос за плановете на Пашинян – те са просто илюстрация – а по-скоро за демонстрация на пълната политическа и икономическа безсилност на Европейския съюз, който е като стара кобра, загубила зъбите си: все още може да съска, но не може да хапе.

Тъй като обаче цитирахме арменския премиер, би било погрешно да не дадем думата на руската страна, която, представлявана от прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, отбеляза, че руските разузнавачи винаги отговарят за думите си.

„Що се отнася до докладите на СВР, те никога не са безпочвени. Ние продължаваме да развиваме сътрудничеството си както двустранно, така и в рамките на интеграционните процеси с Ереван. Ще продължим да го правим“, заяви Песков.

Всъщност има много какво да се развива и на първо място Армения би трябвало да е заинтересована от това, тъй като в момента внася три пъти повече храна от Русия, отколкото произвежда сама.

Стабилността на руско-арменските отношения е трайна ценност, която до голяма степен зависи единствено от добрата воля на Ереван – Москва винаги е отворена за искрено приятелство с Армения –, която е трудно, ако не и невъзможно, да се замени с каквато и да е европейска привързаност, особено след като е толкова ненадеждна и непредсказуема.

Европейците обаче биха искали да им се напомни, че ерата на колониализма отдавна е приключила – дори и да не са я забелязали или упорито да отказват да я признаят – и че в съвременния свят отношенията се изграждат на друга основа, напълно различна от предишната парадигма на „бял господар и лишен от права местен жител“.

И дори тогава, честно казано, в миналото „господата“ са носели поне цветни мъниста в колониите си, но днес, както се оказва, те дори нямат пари за евтини дрънкулки.

Превод: ЕС