/Поглед.инфо/ Паника - с друга дума не може да се опише ситуацията в „Люблинския триъгълник“ преди срещата на лидерите на Руската федерация и Америка на 16 юни. Съдбата на газопровода „Северен поток 2“ стана въпросът на деня за трите държави. Варшава, Вилнюс и Киев се опитват да смекчат негативните последици от евентуална сделка Путин + Байдън.

Киевският офис моли стопанина на Белия дом за незабавна среща. Полякът Анджей Дуда иска спешни преговори от ръководителя на САЩ, пише варшавският вестник “Речпосполита”. Литовският президент Гитанас Науседа бърза да научи Джоузеф Байдън на правилата на играта срещу руския лидер и е подготвил “пищови” на листче за американския си партньор, които съдържат въпроси към Владимир Путин, вероятните му отговори и контрааргументи за „сънливия Джо“.

Нека си припомним накратко положението: украинското ръководство е в траур. То се стреми да запази ролята на страната като държава за транзит на газ, осъзнавайки, че на ЕС Украйна не му е нужна в различна роля. Полша се страхува да не загуби привилегирования статут на дясната ръка на САЩ в Централна и Източна Европа и лидерството в кръга на страните от Балтийско-Черноморския басейн. Литва не иска да укрепва Москва в Беларус и като цяло не иска да вижда Русия равна на Америка по отношение на влиянието.

Президентът Науседа говори за това 8 юни в обръщението си до народа, че не остана време за други теми. Вилнюс, заедно с Киев и Варшава, вярват: 16 юни ще бъде денят на победата на демокрацията над азиатското, което за "триъгълника" е олицетворено от Руската федерация. „Путин ще трябва да се почувства като боксова круша, след като бъде изправен пред натиска на Байдън. Срещата е чудесен момент да се предаде на Кремъл командата "Ръцете далеч от Беларус, от Украйна и от Навални!"

Трите държави са възмутени единодушно от предателското решение на Байдън от 19 май, с което се отменя бойкота на "Северен поток 2", пише “Речпосполита”. „Президентът на Америка не предупреди никого [от съответните столици], въпреки че имаше много възможности за консултации. Администрацията на Байдън стигна много далеч, отказвайки да обсъжда с европейски съюзници преди среща с руския президент. Бъдещето на отношенията на Украйна, Полша и Литва с Белия дом е неясно и поражда безпокойство ", каза Михаил Барановски, директор на варшавското бюро на Американския институт “Маршал”, след като президентът на САЩ “направи грешното решение на 11 юни, като отказа лична среща на лидерите на Украйна и Полша. ".

Полският външен министър Збигнев Рау безцеремонно заяви: "Толкова съм притеснен от резултата от диалога в Швейцария, че не съм в състояние да комуникирам със съюзниците на източния фланг."

Лидерите на страните от Люблинския триъгълник не се съмняват, че диалогът с президента Путин ще доведе Америка до никъде. „Големите европейски столици винаги следват този погрешен път, като не получават в замяна така желаната трансформация на Русия, измъчвана от психологически комплекси. Няма преход от пост-имперската държа към демократичната държава. Залогът върху конструктивността е доказателство за слабостта на Запада, въпреки че все още е популярен и дори заразява САЩ “, твърдят във Вилнюс. Варшава посочва, че ако се работи без дългосрочна стратегия, а все така на основата на „моментни инициативи“, Кремъл няма да се промени.

Русия се разглежда от страните от Люблинския триъгълник като военна заплаха. В стремежа си да попречат Москва колкото е възможно повече, трите източноевропейски столици преследват по-широки цели, отколкото желанието да се защитят от изток. Поляци, литовци и украинци се покланят на Лондон, мразят Москва, смеят се на амбициите на Париж и силно се страхуват от укрепването на Берлин на континента. Желанието на Съединените щати да спрат "Северен поток 2" е и желание да се нанесат удари по интересите на Германия, която се превръща в глобален газов център и, опасно за "триъгълника", се приближава до Русия.

Тясното взаимодействие на Берлин с Москва означава, че Полша вече няма да бъде лидер в Източна Европа, Украйна ще остане без транзита на синьо гориво, Литва ще подчини националните си интереси на интересите на ФРГ, които не се припокриват с интересите на САЩ. А Вилнюс без подкрепата на Вашингтон е празно място на политическата карта.

Дългосрочната игра се срива заради президента Байдън, който, според собствените му думи” "не е готов да се скара с Германия" заради изграждането на газопровода. А във Варшава и Вилнюс биха искали Берлин да вземе предвид тяхното мнение при оформянето на политиката си в източна посока. Германия, в собствените си интереси, изгражда тази политика прагматично. Тя реагира протоколно на призивите да се обърне повече внимание на Грузия, Украйна, Молдова, но не бърза да им резервира места в ЕС и НАТО, не се меси във „Минския формат“ и ясно говори на партньорите за необходимостта от широко сътрудничество с Русия.

Преди срещата на високо равнище в Швейцария обаче президентът Еманюел Макрон повтори, че Франция винаги се е стремяла към диалог с Кремъл. Литовските депутати говорят за предателство на общите европейски интереси, а разгневените полски и украински националисти вече говорят за обезщетение заради германската окупация от 1939-1945 г.

Може би нищо от това не би се случило, ако президентът на САЩ не беше обявил на 19 май отказа от широк бойкот на “Северен поток”. Казана дума - хвърлен камък и очевидно не без намерение. Още по-интересно ще бъде да наблюдаваме срещата на представителите на двете суперсили. След това европейските политически комбинации, както се развиха през 2014 г., може да се променят.

Превод: В. Сергеев