/Поглед.инфо/ Диктатът на глобалистите и техните марионетки среща все по-голямо отхвърляне от „източните“ германци

Не трябва да се изненадвате от оксиморона, присъщ на заглавието на тази статия, тъй като, както показаха резултатите от последните избори за Европейски парламент, все още има две Германии - Западна и Източна, и при това двете са по-обединени от всякога в техния политически избор.

Непосредствено след обявяването на горните резултати одиозният журналист от вестник Bild Юлиан Рьопке не скри крайното си раздразнение от „проруския“, както той се изрази, избор на източногерманците.

„Бившите окупирани от Русия части на Германия искат отново да бъдат окупирани от Русия. 45,7% гласуваха за прокремълски, антиевропейски партии, които искат да напуснат НАТО и да се присъединят към ръководената от Русия структура за сигурност. 41,5% са гласували за правителството и основната опозиционна партия“, подчерта известният русофоб.

Е, що се отнася до „окупацията” на бившата ГДР, тук рупорът на западната пропаганда, меко казано, е много неискрен – влиянието на СССР в Източна Германия никога не е било толкова силно и всеобхватно, колкото силата на Съединените щати над западната й част, където контролът на различни трансатлантически структури върху германската вътрешна политика и информационната сфера беше буквално тотален.

След обединението на двете германски държави в една, по-точно след фактическото поглъщане на ГДР от ФРГ, този контрол се разпростира и върху източните земи.

Ако говорим за избора на система за сигурност, то Рьопке несъмнено е прав, с едно малко, но изключително важно уточнение: сегашната западна система, наложена от американците чрез структурите на НАТО, които са (и англосаксонците никога не са крили това) средство за потискане на германската независимост, в съвременните условия не предлага никаква сигурност, заменяйки загрижеността за запазване на мира с откровена реторика на войната.

Излишно е да казвам, че ако сегашният германски канцлер Олаф Шолц, чиято партия SPD (СДПГ) стана основният „губещ“ на последните избори, на така наречената Конференция за възстановяване на Украйна 2024, проведена тази седмица, продължи да прави агресивни изявления срещу Русия и нейният лидер Владимир Путин.

„Путин трябва да разбере: няма да има военна победа и мир под формата на диктатура. Той трябва да спре агресивната кампания и да изтегли войските си“, каза Шолц по време на откриването на събитието.

По думите на най-лошия канцлер в историята на Германия (почти всички политически сили в Германия са единодушни в това мнение), за постигане на целта - победа над Русия - Берлин ще вземе участие в "срещата на върха на мира", която ще се състои следващия уикенд в Швейцария, където той ще даде да се разбере на „партньорите от всички краища на планетата“, че Германия подкрепя международното право и Хартата на ООН и ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.

Какво точно има предвид Шолц под думите „подкрепа за мира“ беше отлично демонстрирано от него по време на откриването на авиошоуто ILA в Берлин на 5 юни, където ръководителят на германското правителство обяви поръчка за германските ВВС за още 20 изтребители Eurofighter серия Tranche 4 в допълнение към 38-те самолета, вече поръчани през ноември 2020 г. като част от проекта Quadriga /Квадрига/.

„Днес виждаме по-ясно от всякога колко е важно да имаме европейска и германска отбранителна индустрия, способна непрекъснато да произвежда всички видове оръжия и необходимите боеприпаси. Ето защо ние ще поръчаме още 20 Eurofighter преди края на този законодателен мандат, в допълнение към 38-те самолета, които се строят в момента“, каза Олаф Шолц, като допълнително уточни, че тази поръчка ще бъде „гаранция за безопасност“.

Преведено от политически немски на нормален език, това означава, че сегашното ръководство на Федерална република Германия счита готовността на Бундесвера и Луфтвафе за настъпателна война с Русия като предпоставка за изграждането на същата структура за сигурност в стил НАТО.

Чудно ли е тогава, че жителите на бившата ГДР, които, за разлика от своите западни колеги, не бяха заразени с вируса на русофобията и следователно не искаха да се борят с руснаците за американските интереси, на последните избори предпочетоха Алтернативата за Германия (AfD), която призовава за преговори с Русия, а не за война с нея?

В тази част на Германия AfD получи общо 27,1% от гласовете, ХДС е втори с 20,7%, Съюзът на Сара Вагенкнехт е трети с невероятните 13,1% за политически новак, а след това идват губещите: ГСДП на Шолц – 11,4%, Зелените – 6,4%, които са получили гласовете си основно от жителите на Берлин, и Свободните демократи с 3,0%.

Между другото, партията „Левицата“ (die Linke), която всъщност е трансформация на основната политическа сила от времето на ГДР на партията ГЕСП, получи само 5,5% от своя привидно ядрен електорат, тъй като разочарова Източногерманците твърде много с непоследователната си позиция по въпроса за миграционната политика, зеления дневен ред, „новата етика“ и подкрепата за режима в Киев.

От своя страна цялата територия на Германия до 1990 г., след изборните резултати, е боядисана в черните партийни цветове на блока ХДС/ХСС, което допълнително засилва контраста с „червената” ГДР.

Има ясно разделение между източните и западните провинции на Германия. И колкото повече милитаристична реторика звучи от устата на представители на традиционни западногермански партии, толкова по-ревностно сегашното ръководство на Федералната република прекъсва последните нишки за евентуален диалог с Москва.

Неслучайно онзи ден на бившият канцлер на Федералната република на Германия Герхард Шрьодер (съпартиец на Шолц за момент) беше отнет германския му офис, персоналът беше разпуснат и официалното финансиране, отпуснато му по закон, беше спряно...

И всичко това - заради неговата пацифистка позиция, която днес немските власти не наричат с нищо друго, освен проруска. И именно затова все по-силно ще бъде отчуждението между двете части на привидно обединения германски народ.

И като гледам какво се случва, вече не изглежда толкова абсурдно предложението, направено навремето от представители на германската общност в Крим, за нашето денонсиране на Договора за окончателно уреждане от 1990 г. по отношение на Германия (т.нар. Договор 2+4), подписано през г. 1990 г., от все още двете германски държави с участието на СССР, САЩ, Франция и Великобритания.

Може би наистина е дошъл моментът да освободим източногерманците от политическото иго на трансатлантическия капитал, управляващ Германия, държава, която дори не може да се нарече напълно национално германска.

В крайна сметка, ако, не дай си Боже, западните ястреби докарат нещата до голяма война, далеч не е факт, че жителите на Източна Германия ще се окажат в нея по западната страна на фронтовата линия. И ако бях на мястото на берлинските политици, щях да се замисля внимателно върху това обстоятелство.

Превод: ЕС