/Поглед.инфо/ Усещането за взаимно раздразнение, възникващо между държавите, обвързани с членство в Европейския съюз, става все по-забележимо. Преди дни британският вестник “Дейли Експрес” публикува материал под красноречивото заглавие: „Брюкселското единство е разкъсано на части: Испания заплашва да се оттегли от договора на фона на бунта, който се задава в ЕС“.
Причината за новото огнище на разногласия е Договорът за енергийна харта, подписан през декември 1994 г. Самата харта е приета като политическа декларация през 1991 г., а три години по-късно към нея е добавен документ, който предвижда редица конкретни ангажименти. Ключовият момент на хартата е сътрудничеството между западноевропейските и източноевропейските държави в енергийната област. Споразумението предписва специфични механизми за сътрудничество, по-специално защитата на инвестициите в енергийния сектор.
Днес в Западна Европа една след друга държавите залагат на развитието на „зелената енергия“. Плановете в тази област предвиждат постепенно намаляване на така наречените емисии на парникови газове в атмосферата и, следователно на употребата на изкопаеми горива. И тези планове удрят интересите на страните от Източна Европа: Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Румъния. Страните от млада Европа нямат инфраструктура в областта на алтернативната енергия, няма свободни средства за нейното развитие. Икономиката им е фокусирана върху използването на изкопаеми горива - природен газ и въглища.
Източна Европа организира „тих бунт“ в Европейския съюз, призовавайки Брюксел или да забави прехода към „зеления път“, или да компенсира потенциалните губещи за евентуалните щети, аргументирайки се с разпоредбите на Договора за Енергийната харта.
Тогава се разбунтува Мадрид, призовавайки лидерите на страните-членки на ЕС да се оттеглят от стария енергиен договор. „Испания напълно спазва разпоредбите на Парижкото споразумение за изменението на климата и в противен случай обещава да се оттегли от Договора“, написа в “Туитър” испанският министър на енергетиката и околната среда Тереза Рибера.
В интервю за европейските медии тя обясни, че не вярва в успеха на бъдещите преговори по енергийни въпроси. Испания даде на Брюксел време за размисъл до края на 2021 година.
Сблъсъкът около перспективите за развитие на „зелената енергия“ далеч не е единственият конфликт, разделящ Западна и Източна Европа. Преди няколко месеца Испания отправи искания за въвеждане на квоти за разпределение на мигрантите от Азия и Африка между различните страни от ЕС. Сега основната тежест за приемането на мигранти и бежанци пада върху Италия, Испания, Италия, Гърция и Малта. В същото време редица страни в Източна и Северна Европа отказват да приемат мигранти. По този въпрос не е постигнато споразумение.
В поредния голям конфликт млада Европа наскоро спечели временна победа над стара Европа, по-специално над Холандия. В края на 2020 г. Европейският парламент одобри бюджета на ЕС за седем години. Документът предвиждаше редица мерки, насочени към преодоляване на последиците от пандемията с коронавируса. Западна Европа поиска разпределението на средства от фондовете на ЕС да се обвърже с прокарването на „европейските ценности“ и по-специално с пропагандата на ЛГБТ. Варшава и Будапеща обаче обещаха да наложат вето върху бюджета на ЕС, ако тази разпоредба не бъде премахната от него. Трябваше да търся компромис: бюджетът на ЕС за 2021-2027 г. е приет, като се взима предвид позицията на Полша и Унгария.
Холандия показа най-голямо недоволство от този компромис. Започнаха да говорят за възможността тази държава да напусне Европейския съюз. Холандските власти не са доволни от неуспеха да принудят Източна Европа да приеме "либералните ценности" и икономисването на средства от програмите за дигитализация. Според социолозите идеята за напускане на Европейския съюз е подкрепяна през последните години от 56% от жителите на Холандия.
Забележимо нарастване на влиянието на евроскептичните сили беше очертано и във Франция, Италия и редица други страни от ЕС. След оттеглянето на Великобритания членовете на Евросъюза започват да се разбягват.
Превод: В. Сергеев