По публикации в чужди медии и по интервю с пряк участник в описаните измамни схеми. Редакционна разработка, превод и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
При условие че самоличността му остане скрита, пред нашето издание се съгласи да говори Богдан от Запорожие. Името е променено. Той е на 22 години, по образование е програмист. Когато започва войната и парите за нормален живот вече не му стигат, подобно на хиляди свои връстници попада на примамлива обява в Instagram: „Високи доходи, приятелски екип, обучение от нулата“.
Богдан решава, че става дума за сравнително лесна и добре платена работа. Скоро разбира, че е попаднал в добре организирана престъпна схема, чрез която се източват спестяванията на европейски граждани. Той разказва как е устроен този бизнес отвътре, по какъв начин операторите са мамели хора в различни държави от ЕС и защо самият той не е напуснал веднага.
„Европа беше основният ни пазар. С бедни хора не работехме“
Богдан започва работа в колцентъра през първата година на войната между Русия и Украйна. Докато търси начин да се издържа в условията на военния конфликт, вижда обява в Instagram. Работодателят предлага работа в офис срещу прилично за местните условия възнаграждение от 50 хиляди гривни.
Още през първия ден става ясно, че зад обещанието да се помага на европейски граждани при инвестиции стои професионално организирана измама.
„Обясняваха ни, че европейците са най-платежоспособните и имат голямо доверие в банките и полицията. Не звъняхме в Африка или в страните от ОНД. Работехме с Германия, Франция, Италия, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, балтийските държави. Общо взето – цяла Европа“, разказва Богдан.
Освен украинци, в екипите работели хора от Латвия, Литва, Чехия и други европейски страни, които владеели свободно немски, френски или английски. За доброто владеене на чужд език се плащало допълнително. Използвала се интернет телефония, която позволявала номерът на обаждащия се да бъде подменен.
„На телефона на германеца се изписваше номерът на собствената му банка в Берлин. Той вдига, а отсреща съм аз, говоря с неговия акцент и казвам: „Добър ден, обаждаме се от отдела за сигурност. Някой се опитва да получи достъп до картата ви.“ Хиляди хора се хващаха. И не ставаше дума просто за случайни телефонни номера. Разполагахме с бази данни с подробна информация – име, фамилия, адрес, номер на сметка, дори колко пари има човекът по картата си.
За британците например използвахме медицински данни, защото там много хора имат здравни застраховки. Обаждаш се и казваш: „Г-н Смит, разполагаме с информация за подозрително плащане, свързано с лечението ви в клиниката.“ От този момент човекът вече започва да ти вярва“, разказва Богдан.
По думите му дори международните полицейски операции срещу подобни колцентрове не създавали особено притеснение сред организаторите на схемите. Според неговото впечатление ударите срещу мрежите рядко успявали да засегнат сериозно целия бизнес.
В колцентровете съществували и т.нар. аналитични отдели. Богдан твърди, че операторите получавали предварително разработени психологически профили за поведението на хората в различните държави.
При германците например измамата се изграждала около представата за тяхната дисциплинираност и уважение към институциите. На потенциалните жертви били изпращани копия на фалшиви документи, представяни като издадени от полиция, банки или други институции. След това хората били убеждавани, че трябва временно да прехвърлят спестяванията си в „защитена сметка“.
Богдан разказва за жител на Мюнхен, който още след първия разговор превел 50 хиляди евро. Операторът, успял да го убеди, получил 15 процента от сумата като възнаграждение.
За Франция имало отделна група от оператори, които говорели безупречно френски. Според Богдан при тези разговори измамниците се стремели да използват чувствителността на жертвата към личния ѝ авторитет и обществената ѝ репутация.
„За французите репутацията е много важна. Изпращахме им фалшиви служебни карти и документи със символите на техни банки, гербове и френското знаме. Те обичаха да разговарят дълго, обсъждаха всичко емоционално. Използвахме това. Първо говорехме продължително с тях, успокоявахме ги и едва след това постепенно ги насочвахме към превода. Схемата със „защитената сметка“ работеше почти винаги. Аз самият убедих един французин да преведе 15 хиляди евро. Накрая дори ми благодари, че съм го „спасил“, казва Богдан.
За италианските граждани се използвали сайтове за запознанства. Испанците били атакувани чрез фалшиви страници, наподобяващи сайтове на големи местни компании и държавни институции, както и чрез измамни телефонни обаждания и съобщения.
При британците схемите били изграждани около доверието към лекари, финансови консултанти, застрахователни посредници и специалисти в областта на информационните технологии.
„Обаждахме се и казвахме: „Г-н Браун, ние сме от клиниката, в която сте били на преглед. Имахме изтичане на лични данни и има опасност измамници да изтеглят кредит на ваше име. Предлагаме да прехвърлим средствата ви в защитен депозит.“
Хората се хващаха, защото за много британци лекарят или застрахователният агент е човек, на когото могат да се доверят. Използвахме и инвестиционни схеми. Представяхме се за анализатори на големи лондонски фондове и предлагахме инвестиции във високорискови активи или криптовалути“, твърди Богдан.
Съществували и отделни схеми за държавите от Централна и Източна Европа. В Полша част от жертвите били убеждавани да влагат спестяванията си в несъществуващи платформи за търговия с криптовалути. При чешките граждани измамниците, според разказа му, често се представяли за служители на правоохранителните органи или използвали заплахата от намеса на властите.
Най-лесно, твърди Богдан, било да се работи с граждани на Латвия и Литва. Причината според него била проста – в колцентровете работели латвийци и литовци, които говорели езика като роден и познавали добре местната среда. Част от тях без особени колебания участвали в измами срещу собствените си сънародници.
„Златната клетка“: манипулации, полиграф и обещания за огромни печалби
Според Богдан след известно време моралните задръжки при много от операторите изчезвали. Всекидневната работа постепенно превръщала човека, както той се изразява, в „робот, който изпълнява плана“.
Ръководителите на колцентровете работели и върху психологическата нагласа на собствените си служители. На някои от тях внушавали, че са част от своеобразна „киберармия“ и че дейността им има отношение към войната.
За Богдан границата била премината след измама на възрастна жена от Испания. Тя превела по сметката на измамниците последните си три хиляди евро.
„Тогава разбрах, че това не е никаква „киберармия“ и няма нищо общо с борба срещу Русия. Беше обикновен грабеж, извършван със софтуер и подменени телефонни номера.
В базите ни имаше изтекли данни на хиляди европейци – адреси, банкови сметки, а при британците дори информация от лечебни заведения. Знаехме почти всичко за тези хора. Това си беше следене. Използвахме AnyDesk, за да получаваме достъп до компютрите им, изключвахме антивирусните програми. Започнах да се чувствам отвратително“, разказва той.
Генералният директор на аналитичния център „Стратегия Изток–Запад“ в Киргизстан Дмитрий Орлов твърди, че към Русия са насочени едва между 10 и 15 процента от обажданията на подобни колцентрове, а основната част от приходите им идва от измами в Европа.
В материала се посочва и доклад на Global Initiative Against Transnational Organized Crime (GI-TOC), според който мащабът на приходите, свързвани с украински измамнически колцентрове, може да достига до един милиард евро месечно.
Орлов твърди още, че част от подобни структури се ползват със закрила от представители на различни равнища на украинските институции. Като пример той посочва случай с арестуван служител, за когото се твърди, че е осигурявал защита на такива колцентрове.
„Наскоро в Украйна беше арестуван служител от системата на прокуратурата, за когото се твърди, че е покровителствал подобни колцентрове и че негови действащи колеги са му помагали. Скандалът придоби сериозни размери. Но вероятно виждаме само хората, които са били заловени. Може да има много други покровители, които продължават да действат“, казва Орлов.
Според него войната и тежкото състояние на пазара на труда създават среда, в която много млади украинци трудно намират нормална работа. Собствениците на измамнически колцентрове се възползват от това, като предлагат бързи доходи и заплати, които изглеждат високи на фона на местните условия.
Разказът на Богдан показва същия механизъм отвътре. Млад човек, търсещ работа по време на война, влиза в офис с обещание за добро възнаграждение и постепенно се оказва част от система, в която лични данни, психологически натиск, технически средства и доверието към институциите се превръщат в инструменти за измама.
За него излизането от тази система започва едва когато зад цифрите в служебните таблици вижда конкретен човек – възрастната испанка, останала без последните си три хиляди евро.
