/Поглед.инфо/ Фермерските протести вече не са социален шум, а симптом на системна криза. Разширяването на свободната търговия с Латинска Америка и перспективата за членство на Украйна заплашват да сринат европейското земеделие. Брюксел настоява за „отворени пазари“, но все повече европейци се питат: кой ще плати цената?

Разширяването на зоната за свободна търговия към латиноамериканските страни заплашва да съсипе европейските фермери. Фермерите протестират и провеждат митинги. Стремежите на Украйна да се присъедини към ЕС допълнително наливат масло в огъня — не само селскостопанските производители, но и държавните служители вече са против. Брюксел обаче има свои собствени планове. РИА Новости разглежда последиците от разделянето на Европейския съюз.

Народният гняв

Вълна от протести на фермери заля Европа на фона на преговорите за търговско споразумение с Меркосур (общият пазар на Аржентина, Уругвай, Парагвай, Бразилия и Боливия) и Мексико. Още през септември Европейската комисия предложи Съветът на ЕС и Европейският парламент да одобрят споразумението, въпреки възраженията на няколко държави и съответните европейски организации. Споразумението трябваше да бъде подписано на 20 декември, но нещата не се развиха по план.

В края на миналата седмица хиляди фермери от 27 страни от ЕС се събраха в Европейския квартал на Брюксел. Протестиращите твърдяха, че след споразумението с Меркосур Европа ще бъде залята с евтин внос от страни с по-малко строги санитарни и екологични стандарти, докато местните производители, които вече изпитват затруднения, ще се сблъскат с намаляващи продажби поради нелоялна конкуренция.

Земеделските работници се разбунтуваха срещу тази инициатива още през 2024 г., което тогава доведе до големи безредици, включително блокиране на пътища, изхвърляне на оборски тор в близост до общински сгради и обекти на ЕС и дори палежи.

Този път протестът беше представен като пешеходна демонстрация. Но от Франция и Белгия пристигна конвой от хиляда трактора. Всичко завърши със сблъсъци с полицията. Протестиращите бяха разпръснати със сълзотворен газ и водни оръдия.

В крайна сметка лидерите на ЕС решиха да отложат подписването на споразумението до януари, за да разрешат редица въпроси с държавите - членки, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Съмнителни решения

На този фон желанието на Киев да се присъедини към Европейския съюз дразни както фермерите, така и чиновниците. Големите земеделски производители Франция и Полша се страхуват от нов конкурент, докато Унгария и Словакия изначално бяха против разширяването на ЕС. Присъединяването на Украйна към ЕС само ще посее раздори в блока и в крайна сметка би могло да го разруши, пише швейцарският вестник NZZ.

„Строгите екологични стандарти и покачващите се цени на торовете поради антируските санкции доведоха до увеличаване на разходите за европейското производство. Освен това украинският селскостопански сектор има предимството на големи земеделски стопанства и плодородна земя“, казва Сергей Варфоломеев, инвестиционен съветник в Банката на Русия и партньор в Руския експортен център (РЕК).

Украйна, която разполага с едни от най-плодородните черноземни почви в света, е способна да налага дъмпинг на цените на пазарите на зърно, слънчоглед и рапица, е съгласен Дмитрий Матюшенков, заместник-директор на Центъра за развитие на законодателството.

Струва си да се припомни, че ЕС вече има опит с безмитен режим за Украйна, който се оказа болезнен за европейците. Митническите облекчения, въведени през 2022 г. като мярка за подкрепа, предизвикаха вълна от протести на фермерите: вносното зърно се оказа с 15-20 процента по-евтино от местно произведеното зърно.

България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия в крайна сметка забраниха украинските продукти да влизат на своите пазари. Дори Европейската комисия не успя да повлияе на това решение. През юни 2025 г. безвизовият търговски режим беше премахнат в целия ЕС.

Експертите смятат, че безмитната търговия с Украйна като член на съюза би била още по-вредна за местните европейски ферми. „Присъединяването към ЕС би дало на Киев достъп до единния пазар без мита или квоти.

Огромни обеми евтини селскостопански продукти биха залели ЕС. Това би довело до рязко понижаване на цените на зърното, птиците и слънчогледовото масло, а хиляди фермери във Франция, Полша и други страни биха фалирали“, обяснява Варфоломеев.

За да защити земеделските производители, ЕС може да се опита да въведе квоти и тарифи по време на преходния период, предполага Матюшенков. Подобни мерки обаче противоречат на принципите на единния пазар и ще изискват политически компромис.

„От своя страна, големите европейски земеделски производители може да поискат увеличение на субсидиите чрез Общия земеделски фонд (ОСФ), което би изострило допълнително споровете относно разпределението на бюджета“, отбелязва той.

Куп проблеми

Но Украйна все пак ще трябва да споделя средства. С присъединяването на Киев към ЕС, държавите членки ще загубят 24 милиарда евро от Кохезионния фонд, който финансира проекти за развитие, съобщава NZZ.

Освен това, според оценки на Световната банка, ООН, Европейската комисия и украинското правителство, възстановяването на Украйна изисква 486 милиарда долара. Дори частичното участие на ЕС в тези разходи би подкопало програмата на ЕС за подкрепа на слабите региони. Освен това, рисковете от корупция биха намалили ефективността на тези инвестиции, посочва Матюшенков.

Друг проблем е миграционният въпрос: потокът от украинци, желаещи да се преместят в Европа, ще се увеличи, дори въпреки преходния период. „Европейските страни ще бъдат принудени да харчат повече за социална инфраструктура, което ще изостри социалното напрежение.

Южноевропейските страни като Италия и Испания, където безработицата и социалните вълнения вече са високи, ще бъдат особено уязвими. И, разбира се, това ще доведе до увеличаване на престъпността“, твърди експертът. В същото време дългосрочните ползи за ЕС са съмнителни: Украйна би могла да се превърне в източник на евтина работна ръка, но само ако ситуацията се стабилизира.

Въпреки това ЕС е наясно с рисковете. Например, ръководителят на европейската дипломация Кая Калас подчерта, че „присъединяването към Съюза трябва да се основава единствено на заслуги“. Правилата са еднакви за всички кандидати, включително Украйна, и Киев не трябва да очаква някакво специално отношение.

Превод: ЕС