/Поглед.инфо/ След кошмарното убийство на учител от радикален ислямист, Франция си зададе сакраменталните „руски“ въпроси: кой е виновен и какво да прави?
Във връзка с първата тема френските журналисти най-много се интересуваха как чеченско семейство от Русия е получило статута на политически бежанци като цяло. Оказа се, че то се е преместило във Франция през 2008 г., където молбата за убежище е била разглеждана от властите в продължение на няколко години - и в резултат на това е била отхвърлена. През 2011 г. обаче Националният съд за убежище отменя това решение. Е, преди малко повече от шест месеца - с навършване на пълнолетие - бъдещият убиец автоматично получи собствено разрешение за пребиваване.
Що се отнася до втория въпрос, то френските власти се изказаха безкомпромисно, уверявайки своите съграждани, че не възнамеряват да се отклонят от избрания път за борба с ислямизма.
Съдбовният урок, в който 47-годишният Самюел Пати, като част от час по свобода на словото, показва на своите ученици карикатури на пророка Мохамед от списание Charlie Hebdo, се е състоял в началото на октомври. В същото време Еманюел Макрон изнесе реч, която предизвика сериозен резонанс далеч извън границите на страната. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини френския си колега в "открита провокация" и посегателство върху свободата на съвестта.
Именно в тази реч френският лидер обявява война на „гетоизацията“ на Франция и на „ислямисткия сепаратизъм“ и анонсира мащабен план за борба със затворените, самоизграждащи се етнически и религиозни анклави. Между другото, образователната система е основният фокус на кампанията. По-специално се планира почти пълна забрана на домашното образование и грубото изкореняване на „незаконни училища, които често се управляват от религиозни екстремисти“.
След терористичната атака често се чуваха изненадващи и дори на места осъждащи мнения на руски коментатори за убития учител, който показваше на 12-14-годишни ученици открито обидни карикатури за някои от тях.
Важно е да се разбере, че това не е била само лична инициатива на Пати - той е действал в рамките на програмата и настройките на френската образователна система. На този злополучен урок учителят, опитвайки се да изглади острия момент, предварително предупреждава учениците за съдържанието на изображенията, които ще покаже, и предлага да напуснат класа тези, за които те са неприятни.
Най-изненадващото е, че френската държава наистина смята подобен подход за ефективен в борбата за секуларизация, интеграция на малцинствата и ерозията на гетата, които са се формирали в страната.
В края на краищата може лесно да се предскаже реакцията на юноши, израснали в затворена етническа среда, изтръгнати от частни училища, ръководени от екстремистки имами и поставени зад чина на държавна образователна институция, където в урока ще им бъде показана нарисувана снимка на гол мъж с надписа, че това е пророкът Мохамед.
И въпросът е не толкова в това, че един от тях ще реши да повтори пътя на 18-годишен чеченец, а по-скоро в това, че е трудно да се измисли по-надежден начин завинаги да се предизвика у младите най-дълбокото отхвърляне и отвращение към европейските ценности, култура и начин на живот.
Инициативата на Макрон предизвика изключително бурна реакция не само в ислямистките среди, но и в противоположния - либерален - лагер, който видя в предложенията на френския президент неприемлива атака срещу правата и свободите на гражданите.
Най-ироничното и тъжно нещо е, че и трите страни на тази конфронтация всъщност говорят един и същ език - езикът на радикализма и няма фундаментална разлика между ислямисткия екстремизъм, ляво-политкоректния либерализъм и секуларизмът в екстремни форми, който сега се практикува от френската държава.
За да реши наистина остър и отдавна закъснял проблем, Франция прибягва до същите методи на най-брутално промиване на мозъка като ислямистите, но има много по-малко шансове те да работят.
По едно време Европа даде на света удивителна - защото е работеща - концепция за свобода, която се изразява в популярната формула, според която свободата на един човек завършва там, където започва свободата на друг.
Има различни интерпретации на тази идея, но всички те, по един или друг начин, се свеждат до факта, че дори и най-свободното общество предполага определени ограничения за всеки свой член.
На практика това доведе до факта, че системата на западната демокрация в класическата си форма възприема като маргинална и неприемлива всички крайни и непримирими в своята крайност гледни точки - независимо дали са десни, леви, червени, бели или сиво-кафяво-пурпурни. И социалният и политически консенсус в такава система разчита на компромис и взаимно уважение, включително зачитане на убежденията, вярванията и ценностите на другите хора.
Няма никакво противоречие във факта, че докато се борим срещу религиозния екстремизъм, не бива да допускаме, камо ли да пропаганзираме в държавните училища вакханалиите на войнстващия атеизъм, който целенасочено и умишлено оскърбява вярващите.
По същия начин държавата може да пази неприкосновеността на личния живот, независимо от неговата сексуална ориентация, но в същото време да блокира всякакви опити за проникване в нетрадиционните сексуални практики в обществения живот, било то паради на гей-прайда или насърчаване на хомосексуалността сред непълнолетните.
Едното не противоречи на другото.
Но изглежда, че Западът просто е забравил за това. И можете да бъдете сигурни, че концепцията, която той сега е възприел, тласкайки хората към радикализация, а обществото към непримиримост и задълбочаване на разцеплението, ще доведе до фатални резултати.
Превод: ЕС
