/Поглед.инфо/ "Френският архипелаг" на Жером Фуркет представлява един вид динамична радиоскопия на френската нация, както се е развила в последните десетилетия. Картинката, както се уточнява в една от книгите ми, е на умиране на старото социологическо ляво и дясно, които оставят фрагментиран субкултурен и политически пейзаж, разделен по много начини.

Сред тези разделителни линии са образователните, икономическите, етническите и религиозни.

Като част от това, Жером Фуркет добросъвестно документира упадъка на католицизма и триумфа на социално-либералните ценности в следвоенна Франция.

Социологът идентифицира определен брой тенденции, които са характерни, както за Франция, така и за другите западни нации, които изпитват едни и същи промени.

Упадакът на католицизма във Франция е смазващ и видим в безброй области:

- Кръщенета: някога доминиращи, днес са спаднали до едва 30 процента от новородените през 2015 година.

- Редовно ходене на меса/литургия: Спад от 35 % през 1961 до 6 % днес.

- Разводи: Табу до 1960-те, след това нарастват стабилно.

- Бракове: Някога "хегемонистична социална норма", намаляват след петролния шок от 1973 година. Съвместното съжителство е нарастнало от 5,9 % през 1965 до 59,9 % през 2017 година. Възражение: Този брой не е синоним на разрушените семейства и на самотните майки, тъй като много неженени двойки живеят заедно, обикновено в рамките на граждански съюз.

- Аборти: 48 % от французите ги подкрепят през 1974, особено сред младите хора. Днес има 75 % хегемонистична подкрепа сред всички поколения през 2014 година.

- Гей бракове: Стабилна подкрепа от над 60 %, въпреки че само половината от французите подкрепят правото на гей двойките да осиновяват деца. По-възрастните хора все по-често настройват мнението си по темата в съзвучие с това на младите. Вече и класовото разделение по въпроса е малко.

- Гей деца: Има ясно разграничено мъжко-женско разделение по приемането на хомосексуализма сред собствените деца. През 2000-2003 година, две трети от жените, казват, че ще са абсолютно щастливи ако децата им са гей, но само половината от мъжете казват същото.

- Медицински асистирана прокреация: Половината от французите подкрепят правото на лесбийките и самотните майки да зачеват деца чрез инвитро. Идеята за "деца без бащи" е все по-популярна. Две трети от младите хора подкрепят тази мярка.

Упадакът на католицизма и маргинализирането му и дори унищожаването му във Франция са очевидни от броя на католически свещеници.

През 1950 година има толкова свещеници и монаси във Франция, колкото и по времето на Френската революция през 1789 година (около 170,000, имайки предвид, че населението се е удвоило).

Днес броят им е едва 51,500, а авторите предвиждат, че католическите свещеници ще са фактически изчезнал вид до 30 години.

На графиката: Броят на католическите свещеници във Франция. Източник CEF

В края на деветнадесетия век и в началото на двадесетия век, Франция е предоставяла три четвърти от католическите мисионери, които са проповядвали в Африка и Азия.

Днес при една драматична промяна, масата от нови католически духовници идват именно от Третия свят.

Някои африкански прелати като кардинал Робърт Сарах са изразили дори притеснението си от безбожността, липсата на раждаемост в Европа и нашествието на мюсюлманската имиграция.

Католицизмът се превърна от формиращо ядро на една от двете основни субкултури на Франция в субкултура за едва 6-12 % от французите, които остават практикуващи католици.

Малко уточнение: 6 % са тези, които ходят на литургия, а 12 % са тези, които твърдят, че са практикуващи католици.

Дори тези хора са приели много аспекти на социалния либерализъм (като например секса преди брак). Практикуващите католици обикновено са по-стари от средната възраст на населението.

Жером Фуркет също така документира и други социални промени. Само мюсюлманите и практикуващите католици все още предпочитат традиционните погребални практики. Мнозинството французи сега предпочитат да бъдат кремирани след смъртта си.

Фуркет свързва това с факта, че повечето хора вече не живеят в старите си села близо до гробовете на предицте си и поради това, не чувстват важността на тази връзка.

Татуирането някога е био маргинална практика, най-вече сред моряците и войниците. Днес е нарастнало значително. В момента около една четвърт от младите хора имат татуировки.

Татуировките и масовото приемане на рядки имена представляват "голям феномен на днешното общество - масов нарцисизъм". Има и стабилен растеж на броя на младите хора, които са имали т.нар. орален секс.

Отношението на французите към животните също се променя. В духа на Стария завет французите са считали животните като фактически роби на хората, които се използват както им е угодно.

Днес две трети от французите са против използването на цирковите животни или пък пълненето на гъски за правенето на прочутия френски деликатес foie gras. "Анти-видовите" идеи са новата мода сред академичните среди и говорещите глави.

Еволюционното значение на традиционната култура

Мнозина виждат в упадъка на католическата практика и обичаи, триумф над ирационалните суеверия, наследени от невежото минало. Дори секуларистите трябва да се запитат обаче:

Как така тези ценности са станали доминиращи и какво правят те в днешно време?

Във "Възхода на човека", самият Чарлз Дарвин подчертава, че традиционните култури по един груб и примитивен начин се водят от това, което е добро за общността:

"Преценката на общността като цяло ще бъде насочвана от някакъв груб опит относно това, което е най-добро в дългосрочен план за всички членове. Тази преценка рядко ще се заблуждава от невежество или слаби умения за разсъждаване."

Много традиционни култури, включително и тези на Запад, слагат акцент върху патриархата, тоест специализацията на половите норми, възпитанието на децата и семейните отговорности.

Лесно е да се разбере как нациите и семействата, които се придържат към подобни норми, надминават тези, които не го правят.

Това е особено вярно, ако си спомним условията на предмодерния живот:

- Висок риск от смъртност за бременните майки, висока детска смъртност и постоянна борба, предприета основно от мъжете, във физическия и социален свят за осигуряването на препитание и сигурност.

След Втората световна война, появата на едно заможно общество означава, че егалитарните и индивидуалистични тенденции на либерализма, които винаги са били налични поне през 18-ти век, драматично радикализират и преобръщат социалния ред.

Човешките съществуа са винаги настроени срещу очевидните и често произволни строгости и въздържания на техните собствени култури.

Както софистът Хипий се предполага, че е казал преди 2400 години:

"Смята всички вас за семейство и близки граждани - по природа, а не по обичай. Защото по природа значи да ви харесвам, а задължението е тиранин над човечеството и често въздържа хората, карайки ги да действат обратно на природата."

Да го кажем по-просто, младите хора все повече не са могли да приемат традиционните семейни и религиозни въздържания на миналото.

И нито една кохерентна ценностна система не е успяла да се издигне и да ги замени, освен една етика на индивидуалистично задоволяване и вглъбяване.

Още повече, че надигащия се просперитет и социалната държава всъщност означават, че хората могат все повече и повече, да се справят материално без близки семейни връзки.

Икономическите отговорности на бащата и съпруга към домакинството стават все по-често заменени от корпорациите и държавата.

Тенденции на културната промяна: дълбоки поколенчески промени, а не събития

Фуркет идентифицира един появяващ се отново и отново модел към тези тенденции:

Новите ценности първо се появяват сред френската младеж и светски настроеното географско ядро, тоест по-големия Парижки басейн. След това постепенно те се разпространяват сред цялото население и територия.
Той не дискутира дали медиите и образователната система формират тези младежки отношения, или пък те се надигат спонтанно.

Лесно е да се подцени мащабът и скоростта на социалните промени заради ефекта на забавяне на поколенията. Дори докато младите все повече възприемат една нова практика, човек може да има чувството, че страната не се е променила заради по-старите поколения, които представляват мнозинството от населението, и които не са приели новото.

Ефектът става все по-изразен докато френското население застарява, като сега средната му възраст е над 41 години.

Когато населението е равно разделено по една нова социална практика, Фуркет описва това като химически "нестабилно равновесие", което може рязко да се промени, докато старото поколение умира.

При такава ситуация новата норма става хегемонистична.

Действително, в крайна сметка старите приемат новите норми, понякога дори преди да умрат.

Всички тези тенденции ни напомнят за важността на младежта спрямо определените обсесии и табута на по-старите поколения.

По всички тези въпроси, Фуркет показва, че събитията имат тенденция да имат маргинално влияние върху цялостното развитие.

Нито печално известните протести от май 1968 година, нито енцикликата на папа Павел Шести от юли 1968, кръстена Humanae vitae, припомняща забраната за контрацепцията имат такова значение.

Упадакът на масовото участие в религиозните практики нараства, когато вече не е задължително да получаваш систематично причастие. Но това е само акселерация.

Мащабните и впечатляващи протести против гей браковете във Франция от 2012 година, при които участваха стотици хиляди хора в шествия в цялата страна, послушиха може би като момент за организация и консолидация на френския традиционализъм.

Но в същото време изглежда, че те имаха малко влияние върху масовото мнение.

Изглежда, че има един ефект на свършения факт, при който част от населението си сменя мнението и започва да подкрепя една мярка, щом тя се превърне в закон.

На снимката: Френската обществена подкрепа за гей браковете в синьо и за осиновяването на деца от гей двойки в червено. Източник: Книгата на Гийом Фуркет.

Привлекателността на либералния нихилизъм

Основният човешки подтик зад тези промени изглежда доста очевиден. Това е отхвърлянето на традиционните въздържания в полза на нови норми, които се занимават основно с увеличаването на личния избор и икономическата сигурност.

Не е ясно какви са границите, ако въобще има някакви, спрямо дезинтеграцията на традиционните норми, роли и идентичности в обществото.

Французите отдавна вече са отделели секса от възпроизводството (контрацептиви и аборти), нуждата от взаимно комплиментарни роли на майка и баща за отглеждането на деца (разводи, гей бракове)и идеята, че индивидът е част от семейство, родословие или нация.

Фуркет подчертава като пример за властващия морален релативизъм коментарите на Жан-Франсоа Делфраси - президент на Националния консултативен съвет по етиката, който казва следното през 2018 година:

"Отказът да се установи рамка или референтни точки се вижда по всички нива на обществото, а това показва, че всеки има своя собствена визия за етиката."

Освен това, той казва, че не знае какво са "добро и зло".

В крайна сметка, за Фуркет това, което има значение е демографията:

"Вие (губещата страна на културните войни) сте философски погрешни, защото сте социологическо и демографско малцинство."

Биотехнологиите на засилването и .... дезинтеграцията

Можем да стигнем дори по-надалеч по пътя на идентичностната дезинтеграция. Ще приеме ли младежта трансджендъризма, тоест отхвърлянето на биологическия пол като такъв и допускането, че човек може "да си избере" пола, независимо какви са хромозомите и гениталиите му?

В това число и чрез самонараняване и хормонални манипулации?

В момента има малко натиск из Запада спрямо това. Единственото изключение са невъзвратимите осакатявания на деца от транссексуални активисти.

Така например, неотдавна Върховният съд на Англия реши, че децата, окито са под 16 години трябва да получават одобрение преди да се подлагат на хормонална терапия за блокиране на растежа и пубертета.

С новите биотехнологии, дезинтеграцията на традиционните идентичности може да стигне много по-надалеч.

В момента напредналите репродуктивни техники (procréation médicalement assistée, включително инвитро фертилизация)са единствено легални във Франция за хетеросексуални двойки.

Има обаче, усилия, които най-вероятно ще бъдат успешни и широко приети, за разширяването на достъпа до тях и до самотни майки и лесбийски двойки.

Все пак, мнозина се питат, защо подобни жени да не могат да имат деца?

Ефектът ще бъде, че новите поколения от деца целенасочено ще бъдат лишавани от биологически бащи. Децата без баща като нищо ще се превърнат в нормалност.

Подобни практики вече са легални в съседа на Франция - Белгия.

Самотните майки и лесбийките с достъп до инвитро фертилизацията могат, разбира се, да избират от широка вариация на сперматозоиди, без да им се налага да съблазняват бащата.

Това най-вероятно ще има евгенически и нордически ефект, тъй като жените непропорционално избират сперматозоиди от добре образовани, здрави и атрактивни бели бащи.

Търсенето изглежда е най-силно там, където северните черти са по-редки. Така например, сръбските жени, включително от цигански произход, изглежда фертилизират яйцата си с датски сперматозоиди.

Всъщност, датските сперматозоиди са може би най-популярните по света. В мултирасова Бразилия, сперматозоидите на белите американци са изключително популярни.

Подобни практики допълнително разхлабват връзките на бащинството, семейството и расата.

Освен това я има и практиката на сурогатността или gestation pour autrui, при която жената носи ембриона на друг човек при конкретно определени условия.

Жените, които не могат или не искат да се изправят пред трудностите и рисковете на бременноста могат да платят на друга жена, която да носи тяхното дете.

Хомосексуалните мъже, които очевидно не могат да забременяват, могат да направят същото.

Това се е превърнало в доходоносен бизнес, при който жените от Третия свят могат да носят децата на богати двойки.

Пиер Берже - богатият хомосексуален собственик на модната марка Yves Saint Laurent преди време изрази подкрепата си за маркетизирането на сурогатното майчинство по следния начин:

"Подкрепям всички свободи. Независимо дали даваш под наем корема си за да се направи едно дете или даваш под наем ръцете си да работиш във фабриката, каква е разликата?"

"Различаването на двете неща е това, което е шокиращо", каза той.

Друга техника е изкуствената гаметогенеза. Учените учат сега как да създават сперматозоиди или пък да овулират от другите клетки на един организъм.

Най-очевидното приложение е да се позволи на инфертилни хомосексуални двойки да създават работещи сперматозоиди или да овулират и по този начин да зачеват.

Това обаче, са по-радикалните възможности. Подобни техники могат да позволят на нормалните хора да създават сперматозоиди или на жени да овулират от мъж.

Лесбийските двойки също могат да имат деца по този път. И да, ще се наложи да си промените възприятията за "майчинство" и "бащинство".

Най-обещаващите техники на евгениката са ембрионалния избо и генното модифициране. Последното се случва в известен смисъл. Вече е честа практика в много страни една жена да абортира ембриона, ако открие, че има определени дефекти като синдрома на Даун.

По-широкото селектиране на ембрионите може да позволи на родителите да изберат дете с повече гени, които предразполагат към определени черти, като интелигентност, добро здраве, без генетически модификации.

КРИСП генното модифициране може да позволи почти неограничен брой възможности, включително създаването на чудовища.

Подобни биотехнологии, които по принцип нито са добри, нито са лоши и във всеки случай са неизбежни в дългосрочен план, стават опасни за нихилистични страни като нашата.

Католическа жарава

И все пак, не трябва да отписваме все още традиционните ценности. Фуркет също така подчертава и друга тенденция:

Колкото по-икономически изостанал, аграрен и религиозен е бил един регион на Франция през 1960-те години, особено в западните части на страната, толкова по-икономически динамичен и социално единен е той днес.

Демографите Херве льо Бра и Еманюел Тод придават това на нещо, което те наричат "зомби католицизъм", въпреки че може би е по-правдиво да говорим за все още живи традиционни католически ценности.

Фуркет "напълно се съгласява с техния анализ, когато те описват, например, по-доброто образователно представяне и по-голямата социална кохезия, която властва в тези региони, като сянка на католицизма, чийто пламък иначе е изгаснал".

На картата: С червено е делът на земеделците от активното население през 1968 година. Източник: Книгата на Фуркет.

В контраст на това, по-рано дехристиянизираните и индустриални региони на северна и източна Франция сега са икономически подтиснати и културно отчуждени.

Белите хора в тях често са в много лошо състояние. Това може да се дължи на срива на традиционните ценности, които са налагали някаква структура и ред в живота на белите от ниските социални класи.

Това е една интригуваща хипотеза.

И все пак, промяната на икономическото щастие между западна и североизточна Франция може да бъде част от цикъл на трудно икономическо напасване на региони, които са инвестирали сериозно във вече остарели индустрии.

Във всеки случай, религиозните малцинства често имат много по-висока раждаемост от либералните нихилисти, които естествено, нямат раждаемост.

За тези, които не виждат никакъв смисъл и значение от произход, нация или Господ, и които считат, че всички човешки същества са фактически равни атоми в една празна вселена, отглеждането на деца изглежда безсмислена работа.

Или пък в най-добрия случай, просто лайфстайъл избор. Засилената или модифицирана репродукция на този етап съставлява много малка част от раждаемостта.

Във Франция католическата религиозност впрочем, не е синоним на изостаналост.

Точно обратното, провинциалните буржоазни католически семейства са известни с това, че са високо функционални, образовани и с голяма фертилност.

Именно те предоставяха кадрите за движението срещу гей браковете на страната през последните години.

Един мой приятел от университетските ми дни е подобен вид католик. Той е инжинер и в момента очаква петото си дете. За него "Бог, семейство и родина" е по-конструктивен лозунг от "свобода, равенство, братство".

Но точно колко значими са високо функционалните католици всъщност?

Трудно е да се каже, тъй като липсват данни. Важно е да се отбележи, че практикуващите френски католици е по-вероятно да са вярващи от искрено индивидуално усърдие, отклокото от социален натиск.

Ако погледнем век или два напред, предполагайки, че хората все още владеят, изглежда вероятно Земята да стане естествено владение на вярващите.

Превод: СМ