/Поглед.инфо/ През 2022 г. киберсигурността остава един от основните приоритети на Литва. Министерството на отбраната на Литва създава Национален координационен център (НКЦ), който ще помогне за развитието на киберсигурността и ще засили сътрудничеството с ЕС в областта на кибердейностите. Вилнюс смята, че това е ключът към засилването на взаимодействието в интернет пространството. Освен това, както заместник-министърът Маргирис Абукявичюс заяви в прессъобщение: „НКЦ е нова дейност на Министерството на отбраната, насочена към развитие на сътрудничеството между литовската индустрия за киберсигурност и Европейския съюз НКЦ също ще осигури финансиране в приоритетна област“.
В Литва вече има организации, които се занимават с киберзащитата на правоприлагащите агенции – от януари 2016 г., Националният център за киберсигурност (НЦКС) към Министерството на националната отбрана и Регионалният център за киберзащита, който отвори врати миналото лято в Каунас, „наемат специалисти по киберсигурност от Украйна и Грузия“. (Благодарение на тези структури страната е легализирала, например, възможността за изключване на интернет за всяко лице, ако има подозрения за „незаконна потребителска дейност“). В момента тези центрове се превръщат в основна платформа за практическо сътрудничество със звената за кибероперации на армията на САЩ. Това сътрудничество вече се развива активно с оглед на действие навън.
В същото време в Литва за шести път се проведоха годишните национални маневри „Кибернетичен щит – 2021”. Още в първите подобни маневри, продължили три дни, взеха участие повече от сто представители от повече от четиридесет литовски правителствени ведомства и научни организации.
В началото на 2022 г. директорът на Националния център за киберсигурност Ритис Райнис каза, че през изминалата година НЦКС е провел основни обучения по киберсигурност, в които са участвали повече от две хиляди служители в публичния сектор от повече от 20 институции. Освен това през октомври са организирани специални обучения по киберсигурност за представители на агенциите и министерствата, Сейма, правителството и президентската администрация на Литва. Ръководителят на НЦКС обеща активно да продължи „подобряването на киберустойчивостта на държавните служители“ през 2022 г.
Литовското военно ведомство и неговите специализирани центрове не само активно се занимават с подготовката на населението и длъжностните лица за кибервойна срещу Русия, но и решават по пътя си пропагандни задачи, включително укрепване на имиджа на жертвата-обект на „руската агресия“ и продължаваща милитаризацията на обществото, включвайки в „конфронтация с Москва” по-широки слоеве от населението. Информация за това се появи преди няколко години, когато министърът на отбраната Раймундас Кароблис говори за инициативата за въвеждане на „кибернаборна служба“ - аналог на задължителната военна служба за хора, получили образование в областта на информационните технологии. Малко след това заместник-министърът на отбраната Едвинас Кярза обяви сформирането на цивилни екипи за бързо реагиране в кибернетичното пространство, като каза, че във Вилнюс се създават три такива екипа.
Според тези данни всеки от литовските „киберотряди“ включва 20 души с опит в ИТ сферата и които са преминали щателна проверка при влизане. „Провеждаме експеримент, за да видим как професионалистите, които са се присъединили към армията на доброволни начала, могат да си сътрудничат в областта на киберсигурността. Петдесет дни в годината те могат да бъдат поканени да учат, обучават или извършват много специфични операции за киберзащита“, каза заместник-министърът на отбраната на Литва. А кандидатите, които са преодолели подбора, завършили основен курс на обучение, продължил няколко седмици, стават войници от опълчението в литовската армия.
Литовското ръководство провежда антируски киберинициативи поне от 2007 г. В това естонските власти оказват цялата възможна помощ на литовците, които в същото време инициираха въпроса за признаване на кибератаките като военни действия, със съответната реакция към тях. Не е тайна защо е нужно. Договорът за Северноатлантическия алианс предвижда в случай на военна акция срещу една от страните участнички, поставяне на целия блок "под оръжие". И това въпреки, че НАТО и Вашингтон все още отказват предложенията на Русия за въвеждане на наказателна отговорност за създаване на софтуер, подходящ за кибератаки!
Балтийските лимитрофи също не се интересуват от руски инициативи, насочени към реално предотвратяване на кибератаки. В началото на юли 2017 г. заместник-министърът на отбраната на Литва Едвинас Кярза и помощник-генералният секретар на НАТО Сорин Дукару подписаха в Брюксел споразумение за засилване на сътрудничеството в киберсферата. „С нарастването на заплахите в дигиталното пространство, осигуряването на киберсигурност за Литва е един от най-важните приоритети днес. Ето защо е важно да се развива международното сътрудничество в тази област, както с международни организации, преди всичко с НАТО, така и с отделни държави“, каза заместник-министърът на отбраната на Литва.
Литовските власти са заинтересовани да въвлекат не само НАТО, но и Европейския съюз в конфронтацията с Русия. За тази цел в началото на март 2020 г. Вилнюс действа като кооператор за създаването на специални сили за бързо киберреагиране на ЕС за операции срещу Русия. Меморандумът за създаване на тези кибервойски, водени от Литва, беше подписан и от Естония, Хърватия, Полша, Холандия и Румъния. На церемонията в Загреб, която бе домакин на неформална среща на министрите на отбраната на ЕС, присъства и върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. Според литовския министър на отбраната Раймундас Кароблис споразумението установява постоянен механизъм за „присъствие на една страна в суверенното киберпространство на друга държава“. Киберсилите на ЕС, водени от литовци, вече могат да действат както в страните и структурите на ЕС, подписали споразумението, така и в страните-наблюдатели – Франция, Белгия, Гърция, Испания, Италия, Словения и Финландия вече са получили този статут.
Създаването на Силите за бързо реагиране в кибернетичното пространство на ЕС се осъществи като част от Постоянното структурирано сътрудничество за сигурност и отбрана (ПЕСКО) през 2017 г. (тогава президентът Далия Грибаускайте изложи идеята за създаване на „кибер-Шенген“ на срещата на високо равнище на ЕС за цифровите технологии в Талин). В резултат на това Вилнюс успя да докаже на Брюксел, че ЕС има остра нужда от такова звено, а ръководителят на литовската правоприлагаща агенция каза, че е много доволен, че ПССС е първият реално реализиран проект ПЕСКО.
Днес Литва се позиционира като един от европейските лидери в областта на киберсигурността. Вилнюс активно подкрепя създаването на екипи за бързо реагиране за сметка на ЕС и САЩ, които, ако е необходимо, могат да бъдат разположени на всяко място, което е „застрашено“. В литовските държавни институции често се съобщава за различни кибератаки. Най-често те се приписват на "руски хакери" или се намеква, че са извършени от места, свързани с "недружелюбни страни", въпреки че не се предоставят доказателства. Москва многократно е подчертавала, че подобни обвинения са неоснователни. Независимо от това, за Вилнюс е от полза постоянно да намира заплахи за себе си. Малката Литва се стреми да създаде голям западен киберфронт срещу огромна Русия, за да има поне на практика нещо голямо и значимо „под себе си“.
Превод: В. Сергеев