/Поглед.инфо/ Още в самото начало беше ясно, че новият президент на САЩ Джо Байдън ще поеме пътя на пълното отричане на всичко, което е направил неговият предшественик Доналд Тръмп. Като кандидат всъщност той беше избран като негов антипод.
Буквално в първия час на президентството си Байдън отмени няколко символични решения на Тръмп. Тръмп изграждаше стена - Байдън събори стената. Тръмп намали потока от имигранти - Байдън го направи възможно най-широк. 15 решения, противоположни на Тръмп едновременно (ето ги, помирителните действия на демократите, които обещаха отново да обединят нацията).
Следвайки тази логика, е възможно да се предвидят по-нататъшните действия на Байдън. Всички се интересуват особено от отношенията между Байдън и НАТО, по-специално отношението към проекта на европейската армия, с който френският президент Еманюел Макрон се носи през последните две години.
Това, че Байдън се опитва да вдъхне нов живот на НАТО, беше лесно за прогнозиране. Още в хода на своята предизборната кампания каза, че САЩ трябва да поддържат единството на НАТО за противодействие на Русия в Източна Европа. Каза и друго – понеже Тръмп през всичките четири години на своя мандат се опитва да постави под съмнение целесъобразността на съществуването на НАТО.
Не е странна и мотивацията, опирайки се на която Байдън се старае да съживи НАТО – противодействието на Русия. Нали омразният му Тръмп призоваваше към „сдобряване“ с Русия, а отслабването и по-нататъшното ликвидиране на НАТО просто щеше да способства целта. По време на дебатите на Демократическата партия за номирирането като кандидат-президент в колежа „Свети Анселм“ в Манчестър (Ню Хемпшир) Байдън недвусмислено предупреди: „НАТО ще се разпадне, ако не победим Тръмп“. Победиха го (Друг е въпросът как). Значи трябва да скрепи НАТО, преди да се разпадне.
Според мен неприязънта на Тръмп към НАТО поражда навремето разговорите в коридорите на ЕС за създаването на собствена, европейска армия. Публично да изрази толкова дръзко решение се осмели единствен младият и все още неочукан от живота френски президент Еманюел Макрон, но това, че тази идея е получила подкрепа от страна на много други европейски политици, косвено се потвърждава неведнъж.
Европа се умори от опеката на САЩ и е все по-трудно да го крие.
Германският лидер Ангела Меркел с труд скрива раздразнението си всеки път, когато ѝ се налага да коментира поредната инициатива на задокеанските фантазьори. Един се бори с руските газопроводи. Другият има намерение да се бори с руското влияние в Европа, казвайки: „НАТО има реални неприятности. НАТО ни е нужно не само за осигуряване на сигурността, АТО ни е нужно, да не се позволи на Русия да засилва своето влияние в Източна Европа“. И ако руското влияние в Европа трябва да се търси, то от влиянието на САЩ в Европа вече е станало задушно.
Няма шега: „30 механизирани батальона, 30 военни кораба, 30 самолета на НАТО и 30 дни“. Това е американският план Европа да сдържа Русия. И Сънливият Джо ще го осъществи още през 2022 година. Какво мислят европейците по този въпрос? Те изобщо не са били питани от американската окупация на Европа през 1945 г. насам.
И ако някой в Европа сериозно реши да създаде своя, независима от САЩ, европейска армия, тогава именно американската армия на територията на ЕС сдържа идеята. Тоест, всъщност Европа ще бъде възпрепятствана от прекомерното си усърдие за независимост и суверенитет. При липса на не само влияние върху Европа, но дори и стремежи в тази посока от страна на Русия, това е единствената необходимост да се запази НАТО - да се предотврати дори мисълта за собствена европейска армия.
Генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг като цяло заяви, че Европейският съюз не е в състояние да се справи със задачата да гарантира сигурността на европейските граници, така че се нуждае от американската военна помощ. С други думи, Столтенберг е убеден, че този европейски инвалид няма да мине без патерици на НАТО. Как може да се справи без помощта на САЩ!
И така, никой да не се съмнява в необходимостта от такава защита на Европа от страна на НАТО, младите членове на НАТО - един вид легионери от страните от бившия съветски блок - бяха инструктирани постоянно да тормозят Русия. До такава степен, че реципрочният рев, чут от нейна страна, да поддържа изисканите европейци в постоянен страх. Без него те лесно биха се откачили от американското военно присъствие. Тоест: „Колко добре! Ние ги сдържаме, а те си плащат за това сами! ". Столтенберг и Байдън си намигат взаимно.
И все пак, този вид нареждане на американската политика в Европа - от противоположната на тази на Тръмп - не би било правило, ако нямаше изключение. За едно нещо те се съгласиха. И Тръмп, и Байдън искат пари от европейците за НАТО. Докато Столтенберг предлага да се увеличат военните разходи за НАТО, за да се възпира руската агресия, Байдън предлага да прави това все повече за сметка на страните от ЕС.
Да, Тръмп също искаше увеличение на вноските в НАТО, достигайки ги до желаните 2% от БВП. Мотивите на Тръмп и Байдън, окончателните планове обаче, все пак са различни. Ако така Тръмп се опита да демонстрира тежестта за Европа на НАТО, то Байдън иска наистина да укрепи НАТО с тези средства, правейки тази тежест още по-голяма. Тоест, каквото и да се говори, европейците ще трябва да плащат повече за НАТО.
Но какво ще кажете за собствената, европейска армия? Както показва историята, двете най- силни армии в Европа никога не са се разбирали. Във всеки случай това няма завърши добре. Европа храни чужда армия, тъй като тя е узряла за собствена. Поне докато Джо остава президент. Ще се види след това.